Иконография на Разпятието

Разпятието е конкретен израз на християнската тайна – победа чрез поражение, слава чрез унижение, живот чрез смърт – символ на всемогъщия Бог, Който пожела да стане човек и да умре като роб, за да спаси Своето творение. Разпятието е и образ на изкуплението, което от своя страна е проява на Божията любов към падналото човечество.

Излишно е да подчертаваме какво място заема Разпятието в живота на християните. Сам Христос посочва кръста като атрибут на всеки, който иска да Го следва (Мат. 10:38; 26:24; Марк 8:34; Лука 14:27). Проявата на "Божията сила" (1Кор. 1:18) чрез кръстния знак e част от молитвата. Представянето на Христовия кръст (много пъти заменян от символи) е познат още в ранното християнство. Иконоборците, които се обявяват срещу изобразяването на разпятието, пропагандират декоративното представяне на кръста в апсидите на храмовото пространство. Може да се предполага, че изображението на кръстната смърт намира своето начало още в дълбока древност.

Византия създава класическия тип на Разпятието чрез усета си за пропорциите. Търсейки изчистване на пропорциите и добра композиция, тя стига до изобразяване само на по-главните фигури. Христос е представен гол, с бяла препаска, с наклонена глава и затворени очи, което показва настъпилата смърт. Лицето Му винаги е обърнато към Света Богородица. Изразът е печален, но спокоен и по-скоро ни напомня сън.

Победата над смъртта и ада е представена чрез пещера, която се отваря в подножието на кръста, под каменистия връх на Голгота. Това е скалата, която се е разцепила при смъртта на Христос. Там е и черепът на Адам, който според някои бил заровен на Голгота. Ако иконографската традиция приема този детайл от апокрифни извори, то това е направено, за да се стигне до догматичния смисъл на иконата на Разпятието – изкупването на първия Адам с Христовата кръв, изкупването му от Новия Адам, Който става човек, за да спаси човешката раса.

Архитектурен фон на иконата са стените на Йерусалим. Този детайл не само кореспондира с историческата истина, но е и вид духовно наставление. Както Христос е страдал извън границите на Йерусалим, така християните трябва да Го следват и да излязат извън стените на обичайния живот. Разпятието показва космическия смисъл на Христовата смърт, която "пречиства въздуха" и освобождава цялата вселена от господството на демоните.

Композицията на иконата е балансирана и спокойна въпреки някои натежавания (тялото на Христос и кръста са много масивни). Жестовете, с които е представена Христовата смърт, са сдържани и спокойни. Божията Майка се намира от дясната страна на кръста. Тя стои близо до него с протегната напред ръка. Лицето й е скръбно, но в него доминира силната вяра. Изглежда, че това е адресирано и към свети евангелист Йоан, който е ужасен от случващото се. Майката Божия го приканва да очакват заедно чудото на спасението, съдържащо се в смъртта на нейния Син.

Поведението на свети евангелист Йоан представлява вид религиозен ужас и страх. Той е протегнал лявата си ръка към кръста, докато с дясната, насочена към лицето, като че иска да закрие очите си пред гледката на смъртта на своя Господар. Жената и центурионът стоят зад Богородица и апостола. Брадат мъж с увита в бяло глава гледа към кръста с вдигната дясна ръка, като че ли иска да се прекръсти. Надписа в горната част на иконата показва предмета на изображението.

Слизане в ада

Следващ по време иконографски сюжет е "Слизане в ада". Най-ранното познато изображение е от VІ в. Тези две по-късни композиции са използвани в Православната църква като Великденски икони. В учението на Църквата слизането в ада е неразривно свързано с Изкуплението. Откакто Адам умрял, чрез самопринизяването на Спасителя трябвало да продължи това, което Адам прекъснал. Слизането в ада показва безгрешната природа на Христос и начало на Неговата слава. Независимо, че евангелистите нищо не казват за това мистериозно събитие, апостол Петър говори за него (Деян. 2:14-39) и в трета глава на първото си послание казва "с който Той, като слезе, проповядва и на духовете, които бяха в тъмница" (1 Петр. 3:19). Христовата победа над ада, освобождението на Адам и оправданието на старозаветния човек е основна тема в Богослужението на празника.

Следвайки текста на богослужението, иконата "Слизане в ада" изразява духовно-трансцеденталната реалност на Възкресението – слизането на Господа в ада и разкриване целта и резултатите от Неговото слизане. В хармония със значението на събитието, действията в иконата заемат място в дъното на земята, в ада, показан като бездна. В центъра на иконата е застанал Спасителят. Авторът на Пасхалния канон, Св. Йоан Дамаскин, казва: "Въпреки че Христос умря като човек и Неговата света душа се отдели от Неговото чисто тяло, Неговата Божественост припомня неразделимостта от тялото, а значи и единството на душа и тяло".

Христос се появява в ада не като негов пленник, а като Победител. Като Освободител на заточените там. Не като роб се появява, а като Господар на живота. Той е изобразен на иконата в сияние, символ на славата. Това се изобразява обикновено с различни нюанси на синьото и често е украсено със звезди и излизащи от него лъчи. Дрехата не е по-дълга от тази, с която е изобразяван по време на земния Си живот. Тя е в златно жълто.

Мракът на ада е осветен от тази светлина на божествените лъчи – светлината на Неговата Богочовешка слава. Това е светлината на идващото Възкресение. Спасителят е стъпил с нозете Си върху адовите врати, които Той е повалил. В много икони под вратата в черната пропаст се вижда отблъскващата фигура на княза на мрака – Сатана. В по-късни икони можем да видим различни детайли. Силата на ада разрушена и веригите са скъсани. С тях ангелите оковават Сатанаил. Виждат се ключове, пирони и т.н.

В лявата Си ръка Христос носи свитък – символ на Възкресната проповед в ада според думите на свети апостол Петър. Понякога вместо свитък Той носи кръст, който вече не е позорен инструмент за наказание, а символ на победата над смъртта. Разкъсал на парчета веригите на ада (следвайки Адам, нашата прародителка Ева се издига с ръце в молитвено положение) Той освобождава Адамовата душа и с нея душите на всички онези, които очакват Неговото идване с вяра. Ето защо отляво и отдясно на тази сцена са показани две групи старозаветните светци и пророци. Отляво са цар Давид и цар Соломон в царски дрехи и корони, а зад тях стои свети Йоан Предтеча. Отдясно – Мойсей със скрижалите на Закона в ръце. Виждайки Спасителя да слиза в ада, всички те веднага Го разпознават и показват на другите Този, за Когото са проповядвали.

Слизането в ада е последната стъпка, направена от Него по пътя на Неговото самопринизяване. Със слизането в земната бездна Той отваря за нас врата към небето. Чрез освобождаване на стария Адам и с него на цялото човечество от робството на този, който е въплъщение на греха, мрака и смъртта, Той поставя основата на нов живот за съединените с Него в ново преродено човечество. Така духовното раждане на Адам е представено в иконата "Слизане в ада" като символ на бъдещото Възкресение на тялото, чийто първи плод е Възкресението Христово. Следователно тази икона изразява смисъла на събитието, чествано на Великден. Великденската икона е представяне на Възкресение Христово, а следователно и на бъдещото възкресение на човека от смъртта.

Възкресение Христово

Възкресение Христово или Великден не влиза в числото на дванадесетте големи празника на Църквата. "За нас", казва свети Григорий Богослов, "това е празник на празниците и тържество на тържествата: той надминава всички други празници, както слънцето надминава звездите и това е така не само за човешките или земни празници, а също и за тези, принадлежащи на Христос и празнувани от Христос". Този най-велик сред празниците на Църквата е изведен над другите като проява на Христовото величие, признаване на вярата и израз на нашето спасение. "Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви" (1Кор. 15:17), казва свети апостол Павел.

Християнската иконография познава няколко изображения на Възкресение Христово. В ранното християнство се използвало старозаветно представяне на събитието, а именно пророк Йона, излизащ от устата на кита. В древност съществуват и исторически изображения, основани на евангелския разказ – появяването на ангела на жените мироносци. Според датировките тези изображения съществуват още от ІІІ в.

В традиционната православна иконография моментът на Възкресение никога не е рисуван подобно възкресението на Лазар. Евангелието и църковната традиция не казват нещо за това как се е случило. Това мълчание ясно изразява разликата между двете събития. Възкресението на Лазар е чудо, което е могло да бъде видяно от всички, докато Възкресението Христово било недостъпно за всякакво възприятие. Както раждането Му от дева, така и Възкресението се възхвалява като неописуема мистерия, недостъпна за всеки ум. Резултатът от необяснимия характер на събитието и невъзможността да бъде изобразено е причината за липсата на икони на Възкресението. Ето защо в православната иконография, както казахме, две изображения кореспондират със значението на това събитие. Те показват момента, предшестващ Възкресението Христово – Слизането в ада, и моментите след Възкресението.

Превод със съкращения: Камелия Константинова
The Meaning of Icons