Иконография на празника Въведение Богородично

"Привлечени от Божия Дух да се молим за целия свят, да участваме в гетсиманската молитва на Господа, ние изведнъж виждаме в самите себе си Божие чудо: в нас изгрява духовно слънце, чието име е личност. Това е началото на нашето ново битие – вече безсмъртно…"

Архим. Софроний Сахаров

Въведение Богородично (21 ноември) не е от най-древните празници на Църквата. Възниква вероятно преди края на VІІ в., тъй като св. Андрей Критски го споменава като вече съществуващ по това време. В Константинопол е въведен един век по-късно при Патриарх Тарасий, а на Запад е бил приет при Папа Григорий ХІ през ХІV в.

Подобно на празника на Рождество Богородично, Въведение на Пресвета Богородица се основава върху църковната Традиция. Красотата на този Богородичен празник, който може да бъде сравнен с Успение Богородично е във възможността да видим как Църквата разкъсва тишината на Писанието и ни показва непонятните пътища на Провидението, което подготвя вместилището на Бога Слово.

Според разказа, още преди да се роди Пресветата Дева, нейните родители св. Йоаким и св. Анна обещали да я посветят на Бога. Това трябвало да се случи, когато тя навърши три години. Те изпълнили обещанието като я въвели тържествено в Йерусалимския храм, където вече ги очаквали. Детето било поставено на първото стъпало на храма и то без ничия помощ се изкачило до най-горното петнадесето стъпало. Свещеникът Захария въвел Пречистата Дева в "Светая Светих", където влизал веднъж годишно само първосвещеникът.

След като принесли дарове на храма, родителите се прибрали в Назарет, а Света Дева Мария останала да живее при храма, където трябвало да бъде възпитавана според Свещеното Писание. Там в отделни помещения живеели посветени на Бога девойки, вдовици, които служели на храма, странници и т.н.

В иконографията на Въведение Богородично темата за храма е развита по много интересен и символичен начин. Свещеникът Захария, бащата на бъдещия Предтеча Христов Йоан, съчетава в себе си две традиции – свещеническа и пророческа. Ако той я въвежда в "Светая Светих", което противоречи на Закона, то е, защото вижда в нея "живия храм". В Йерусалимския храм Светата Дева ще подготви себе си да стане “Храм на Неговото тяло”. Темата за храма в този празник позволява да видим Църквата като Тялото Христово.

Леонид Успенски и Владимир Лоски в книгата си "The Meaning of Icons" казват, че от Ориген насам много богослови използват символиката, свързана с трите части на храма и трите стъпала на духовен живот – пречистване, осветяване и единение с Бога, на което съответстват и трите книги на Соломон – Притчи Соломонови, Еклисиаст и Песен на Песните. Дворът на храма съответства на активния живот, където целта е освобождаване от страстите и пречистване. Завесата на Светилището (втората част на храма) отваря пътя на "естественото съзерцание" – познаване на Бога в Творението, което се добива чрез осветяване. “Светая Светих” отговаря на правилното знание за Богa в Словото.

В иконата на Въведение Богородично виждаме трите части на храма, но акцентът пада върху първата и последната – двора и “Святая Светих”. Действието се развива в двора на храма, близо до входа за светилището. Това е мястото, на което човек действа активно, участва в богослуженията, пречиства се. Там свещеникът Захария, облечен в свещенически одежди стои на най-горното стъпало, пред входа на светилището. Света Богородица е на най-долното стъпало, изкачваща се нагоре с протегнати към него ръце.

В горната част на иконата отново виждаме Богородица, застанала на най-горното стъпало до входа на “Светая Святих”. Към нея се е насочил ангел. Тази най-висока степен на съзерцание е начало на единението с Бога и правилно знание за Него в Сина.

Света Богородица и на двете места в иконата е представена в малък ръст, който показва възрастта й (3 години), но независимо от това изображенията й нямат нищо общо с детски черти. Това показва нейното съвършенство и като “винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог, по-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите”. Божията Майка е облечена в мафорий, както може да бъде видяна например в иконите на Благовещението.

Зад Света Богородица в средата на двора стоят св. Йоаким и св. Анна, които пристъпват към Захария, за да представят дъщеря си. Те са следвани от млади момичета "със свещи в ръце", придружаващи Пресветата Дева, посветена на Бога. За разлика от св. Анна и Света Богородица, ръцете на девиците са непокрити. Фонът на иконата е изпълнен с храмови постройки.

Иконата е неразделна част от живота на православния християнин. Тя ни разказва, учи и ни води към пречистване, осветяване и единение с Бога.