Иконописецът и градът – творчеството на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов в Сливен


Св. Богородица с младенеца, Йоаникий папа Витанов, 1836, Художествена галерия – СливенИзточник: Църковен вестник, бр. 23, 2003

Присъствието на Йоаникий папа Витанов в Сливен е уникално. Никъде в България няма такова доминиращо представяне на един иконописец в един град. През първата половина на ХIХ век тук има три градски храма и един крайградски манастир. През 30-те години на същото столетие всички те обновяват своите иконостаси. Три от въпросните четири иконостаса са поръчани на тревненския майстор.

Така днес Сливен притежава най-голямата сбирка от икони на Йоаникий, по-голяма дори от тази в родния му град Трявна. Причините за този факт са многобройни. От една страна, това са качествата на самия Йоаникий. Той е последният от първокласните тревненски майстори, наследник на най-доброто от традициите на Витановия род.

Именно Витановият род е ключ към втората важна причина. Защото в по-ранния период представителите на тази иконописна и резбарска фамилия са "постлали" за своя наследник.

Най-вероятно това е дело на бащата на Йоаникий – папа Витан. Няколко прекрасни икони от 1800 г., произхождащи от църквата "Св. София" в древния сливенски квартал "Ново село", вероятно са от неговата ръка. Те не са подписани, но издават голям майстор и по стилови белези могат да се припишат на папа Витан и неговата работилница.

Няма съмнение, че Йоаникий е чиракувал именно в работилницата на своя баща, но е трудно да определим кога е започнало това чиракуване. Една икона от 1808 г., подписана от Симеон от Трявна, брат на папа Витан, е вече от времето, когато с положителност Йоаникий вече ще да е чиракувал в семейната работилница. Изглежда е бил под силното влияние на чичо си Симеон, с когото го сродява обща изтънчена чувствителност и нежен ангелски колорит.

Малко знаем за този ранен етап от историята на Тревненската школа. Асен Василиев в своя фундаментален труд "Български възрожденски майстори" (1967 г.) въз основа на най-ранната датирана и подписана икона на този майстор – от 1814 г. – прави извода, че иконописецът "ще да е роден около 1790-1795 година". Предстои публикация на точната година, в която се е родил образописецът, открита наскоро от тревненската изкуствоведка Люба Цанева.

Досега в научните издания се приемаше, че датата на смъртта на тревненския майстор е 24 март 1853 г., според публикация из летописа на поп Йовчо от Трявна, направена от Петко Р. Славейков в 1890 година. Едно вглеждане във въпросната страница от този летопис, чийто оригинал също е показан на изложбата, показва друго. Горе на страницата действително пише 1853, но няколко реда по-долу поп Йовчо отбелязва вече събития от 1854 г., след което идва и бележката: "24 мартъ преставися Йоаникий поп Витановъ".

Така след като през 2003 г. вече почетохме общоприетата досега дата, сега предстои след няколко месеца да отбележим 150-годишнината от кончината на Йоаникий папа Витанов на 24 март 1854 г.

Приливите и отливите на иконописанието в сливенските църкви са пряко свързани с историята. В края на ХVIII в. са кърджалийските времена. Трябва да ги имаме предвид, особено що се отнася до Тревненската иконописна школа, защото кърджалиите ограбват и унищожават много църкви именно в района, където са действали тревненските майстори: Трявна, Жеравна, Габрово и пр. Предполага се, че сливенският квартал "Ново село" е бил изгорен от разбойниците в 1800 г. Тогава ще да е пострадала и тамошната средновековна църква "Св. София Премъдрост Божия", с което можем да си обясним и голямата поръчка икони за храма, изпълнени в същата година от Витановци.

При царуването на султана-реформатор Махмуд II (1808-1839) настъпва време на политическа стабилизация и верска търпимост. Тогава по цяла България започва масово храмово строителство, свързано със съответно иконописание, резбарство и пр. От този период (1819 г.) е иконата на св. Харалампий с житийни сцени от Йоаникий.

Особено важно значение за Сливен имат руско-турската война от 1828-1829 г. и Одринският мирен договор от 2 септември 1829 г. През този период градът временно е освободен от турския гнет, а след това, съгласно клаузите на мирния договор, властите проявяват толерантно отношение към местното българско население, част от което е емигрирала в Руската империя, за да избегне репресиите.

В този момент сливенци използват благоприятната ситуация и предприемат мащабна акция по възстановяване и въздигане на всичките си църкви. Храмът "Св. Димитър" в централната част на града е въздигнат в периода 1831-1832 г. През 1834 г. е въздигнат храмът "Св. Николай" в квартал "Клуцохор". В 1836 г. завършва основният ремонт и обновлението на средновековния храм "Св. София" в квартал "Ново село". В същата година се обновява и иконостасът в храма на манастира в с. Сотиря.

През тези години сливенци са били в градивно празнично брожение. Докато храмовете се обновявали, настоятелствата сключвали договори с тревненските иконописци и резбари, които вземали поръчките и ги изпълнявали в домашните си работилници. Пролетес от Трявна към Сливен през старопланинските проходи са потегляли конвоите на Витановци с изработените през зимата икони и дърворезби за иконостасите. Сглобявали са ги в храмовете, които засиявали от дъгоцветните и боговдъхновени образи. Одринският владика е освещавал обновените църкви, гражданите са ликували и са се любували на прекрасните изображения. А иконописците и резбарите са уговаряли следваща работа.

Несъмнено първенствуващ сред тях е бил майстор Йоаникий, синът на стария зограф и резбар поп Витан от Трявна. През 1831 г. той рисува няколко икони за сливенската църква "Св. Николай". В 1832 г. завършва работата си по огромния иконостас на обновения главен храм "Св. Димитър". За съжаление този шедьовър пострадва при пожара в тази църква през 70-те години на ХХ век и понастоящем продължава да е в много тежко състояние. Необходимо е своевременно да започне методична и професионална реставрация на тези икони, за да може днешният митрополитски катедрален храм в Сливен да си възвърне онзи блясък, който е имал през времената на турското иго.

Такава програма по реставрация от няколко години е в ход за църквата "Св. София", благодарение на активността на директора на Сливенската художествена галерия Светослав Милев и съдействието на последователните председатели на храмовото настоятелство отец Денко Цветков и отец Силвестър Янакиев. Някои от вече реставрираните икони от тази църква са представени на изложбата.

Подписаните и датирани икони от Йоаникий в същия храм са от 1836 г. Това е била една особено напрегната и плодоносна година за работилницата на майстора, защото по същото време той рисува и огромните великолепни икони за царския ред на иконостаса в храма на сливенския манастир при с. Сотиря.

Проф. Никола Мавродинов различава три периода в творчеството на Йоаникий, когото нарича "един прелестен малък майстор". Първият период – до 1820 г., когато е още ученик на баща си. Прави най-хубавите си работи между 1820 и 1835 г. А след 1835 г. бил "явно повлиян от самоковските майстори и в работите му забелязваме явен упадък".

Нито едно от тези твърдения не е вярно. Йоаникий папа Витанов е "малък" само по гордост, но тъкмо затова и истински велик. Всъщност той е последният голям майстор на тревненската икона
Неговото творчество е тъкмо обратното на "прелестта" в истинския духовен смисъл на това понятие. А тъкмо в 1836 г. той е на върха на творческите си способности, които се проявяват особено ярко в някои икони от "Св. София" и Сотирския манастир.

Особено съвършена е в това отношение храмовата икона "Живоносен източник". Сравнението с многобройните икони на същата тема у самоковските майстори показва несъмненото превъзходство на тревненеца. В тази творба с особена яркост личи основният творчески метод на Йоаникий, който той едва ли е осъзнавал: методът на любовта. С тази трептяща любов-вдъхновение са изрисувани всички детайли на тази прекрасна икона. И ако в иконостасните ансамбли, идващи от неговата работилница, понякога срещаме по-тромави и небрежно изпълнени творби, които издават работата на чираците, то в случаи като този безпогрешно разпознаваме художествения почерк на онзи ангел, който е вдъхновявал сърцето и движил ръката на тогавашния тревненски първомайстор иконописец Йоаникий папа Витанов.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...