Русенецът Огнян Денев рисува в храма „Свети архангел Михаил”


Младият иконописец се е вдъхновил от великите майстори на православната живопис – Теофан Критски и Мануил Панселинос

Огнян Денев е млад русенски иконописец. Срещата ми с него се провежда в ателието му. И докато работи над почти готовите пана за купола на храма „Свети архангел Михаил” успявам да науча как е избрал точно тази професия.

Роден е в град Русе през 1976 година. Завършил е средното си образование в град Казанлък в Националната художествена гимназия по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов”, паралелка живопис. След това е учил в Шуменския университет, но след една година решава да прекъсне образованието си, защото е преценил, че не го привлича професията педагог.

Истинският му творчески път на реализация започва случайно в Гърция, става ясно от разговора с автора. Като всеки млад човек в България, той отива в южната ни съседка да си търси работа като художник. Така попада при първия си учител по иконопис Коста Папаставру. Според Огнян Денев гъркът бил един от най-добрите иконописци в областта Пелопонес. Той му предлага да работи като чирак или негов ученик в една от църквите в град Амаляда. Следват още оферти в съседни градове и селца в гръцката област. Случайното предложение за работа се оказва сериозно поприще за русенеца. Днес той е убеден, че ако беше живописец, едва ли щеше да успее да изхранва семейството си.

Младият зограф подготвя стенопис за купола

Първите две години Огнян се е учил да рисува дребните детайли в иконите, например диплите на дрехите на светците, постепенно лицата им, фризовете и др. Опитът, който придобива постепенно във времето, днес му дава самочувствието и смелостта да твърди, че да рисуваш икони не е лесна работа, нито пък е формално прекопирване на образите. Освен, че трябва да се спазват каноните при оригиналното изображение на рисунъка, художникът трябва да притежава и усет за хармония на цветовете. Според него малцина са творците, които наистина умеят да пресъздават образа на светците. В повечето случаи се постъпва твърде комерсиално към иконописването.

За себе си Огнян разказва, че е много критичен към работата си и иска, когато случайният посетител влезе в църквата да остане доволен от съприкосновението си с атмосферата и иконите. Припомняйки си за трудния период в Гърция, той не пропуска моментите, когато е изпитвал съмнения към собствените си възможности и умения. Стигал е до критичните мигове да се откаже да рисува в църквата, да зареже занаята и да се върне в България. Откровен е, когато обяснява, че дължи днешните си умения благодарение на насърчителните думи и подкрепа на Коста Папаставру. Той му предал своя опит и знание за трудния източноправославен византийски стил за иконописване, известен с педантичното канонично изписване на иконата. От него още е научил да уважава старите майстори . Постепенно Огнян е усвоявал тънкостите на занаята, а това е станало в продължение на три години и половина-четири. Другият важен момент за него е, че ако в живописта може да се стигне до творческо интерпретиране, то в иконописването той е длъжен да спазва църковния канон. Но не скрива и факта, че понякога успява да вложи и малка частица от себе си, от душата си.

Огнян и архимандрит Емилиан в храма

Завръщайки се в родния си град, Огнян успява да направи добро впечатление на архимандрит Емилиан с иконите, които е рисувал. Така му била възложена задачата да работи в църквата в Тръстеник, става ясно от разказа на русенеца. Всички остават доволни от работата на иконописеца и последвала следващата голяма поръчка в Русе. Почти на шега Огнян сподели пред „Форум”, че архимандрит Емилиан останал доволен от видяното и най-вече се убедил, че не е шарлатанин. В момента иконописецът подготвя стенописите за купола на църквата „Свети архангел Михаил”. Оказва се, че храмът, който съществува от 1956 година, е почти изоставен и не е поддържан дълго време. Архимандрит Емилиан е успял да подсигури финансирането на ремонта на покрива и подготовката на новите стенописи, като огромна заслуга имат спонсори от града. Огнян Денев се е вдъхновил от великите майстори на православната живопис – Теофан Критски и Мануил Панселинос. Иконографският замисъл е да се следва класическия Палеологов стил, отличаващ се с естетика, мистицизъм, задълбочена символика и богословска вглъбеност. На купола в храма е успял да завърши сцената „Христос Вседържител”. Тя поразява с внушителния си размер, изразителност и изящни форми. Според младия зограф този стил на иконописване, освен че се възражда в православната църква, но и спестява време и средства. Рисуването на иконите се извършва върху канаваца, а след това готовите платна се залепват върху стената, шпакловат и грундират. Това е практика в Гърция, която е предпочитана, защото отнема по-малко време и е по-евтин вариант за работа. Иконописването е процес, който е трудоемък и отнема на Огнян близо 10-12 часа на ден. Според него доколко може да се свърши един обект е въпрос на мотивация, на талант и организация. Засега работи сам, но едно от желанията му е да обучава и млади хора, които да го последват.

В Гърция и до днес е запазен палеологовия стил на иконописване, твърди Огнян. Той е убеден, че голяма част от родните иконописци наистина трябва да изучат тънкостите на рисуване точно там. А това може да стане само като се намерят добронамерени спонсори, които да вложат пари за тяхното обучение. Негово мнение е, че тук се продават и много икони, които са само лоша имитация. Първо трябва да си рисувач, после живописец, а след това да се захванеш да рисуваш икони, споделя впечатленията си Огнян Денев.

Като човек, който ежедневно се сблъсква с проблемите на църквата Огнян разказва, че състоянието на Божиите храмове е окаяно. Според него малко са свещениците, които да са заинтересовани и всеотдайни. Ако има нещо, което е успял да направи, то това е да помогне на приятелите си да гледат на храмовете с други очи и да умеят да четат и разчитат иконите. Разкази с картинки, така определя иконите младият русенски творец. Убеден е, че ако хората са запознати с Библията, то ще успеят и да разчетат много неща от видяното в църквата.

Откровен е, че не му остава време да се отдава на живописта. Платната, които някога е започнал да рисува, стоят все още незавършени. Засега смята, че има достатъчно работа, която му доставя удоволствие и обича да изпипва всеки детайл до прецизност. В бъдеще му предстои да работи в храма „ Св. Успение Богородично” в София и в Басарбово. | в-к Форум, бр. 22, 12-18 юни 2008 г.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

18 Отговори

  1. Kerigma каза:

    Но дали зографа е добър!?
    Нека да участва в Първото биенале на църковните изкуства – Велико Търново ‘2009 та да го видят хората . . . .

  2. Венко от Русе каза:

    Да, добър е! „Kerigma“ разгледай сам: http://www.ruselive.com/cam11.html или църква „Арх. Михаил“ Русе http://www.ruselive.com/main_bg.htm.
    Между другото, остави малко повече информация за себе се, за да те видят хората . . . .

  3. vasbg каза:

    Kakto vinagi prekrasno napisan material.Bravo

  4. emiliq каза:

    Страхотно написан материал от авторката.
    представила е добро ниво при написването на статията.Уловила е това което искаме да научим и прочетем за съответвия автор
    Браво!!!!

  5. emelm каза:

    Браво!!!!!! прекрасен материал

  6. Илина каза:

    Успех за напред. Браво за статията!

  7. Ева каза:

    Материалът е написан много прецизно и задълбочено. Същевремнно звучи по човешки топло и приветливо. Поздравления!

  8. dany_jb_13 каза:

    Отличен материал! Авторката е представила автора задълбочено и с разбиране на творчеството му.
    Поздравления!

  9. renistefanova каза:

    Авторката е представила иконописеца увлекателно и творчески, чете се за един дъх! Страхотно

  10. 2mimi каза:

    Отлично представяне на младия живописец! Браво!

  11. baher каза:

    Браво на авторът и нека има повече млади и талантливи хора като Огнян Денев.

  12. idealnata каза:

    Наистина чудесна статия! Браво!

  13. elmihova каза:

    Това е статия, която не може да остане незабелязана. Авторката много увлекателно разказва за творческия път на иконописеца Огнян Денев.

  14. nina_kos каза:

    Смислена и вдъхновяваща статия! Поздрави! 🙂

  15. vladoto каза:

    Og4o?She hodish li na Fait no more?zdravej priatel4e:-)Vlado sum ot Shumen..Napishi mi pismo ako pro4etesh tova saobshtenie..vladoto@mail.bg

  16. martart каза:

    Ето един колега 🙂
    http://www.youtube.com/watch?v=iiCuxlsdqLM

  17. П. Н.Николов каза:

    Съдейки по видяното, „колегата от Градоман“ не притежава дори елементарна художествена култура, но човека със самоуверен замах се прицелил във възможно най-сложната от всички художествени задачи и след това взел, че си направил видео презентация, та целия свят да му види резилите. Ето това, ако не е грандоманщина в Грандоман … ! И пак, и пак в основата са безхаберието, невежеството, липсата на всякакви критерии и контрол от страна на Митрополия и епископ (зер надзорник).

  18. стоян йорданов бербатов каза:

    Жалко, наистина, че наивизмът продължава да шества по храмовите зидове.Право да си кажем обаче виновни са не само Надзорниците, щото понякога са подложени на непоносим натиск от „благочестиви“ дарители. Не пожелавам на никого да е на мястото на епископа в този момент. Не рядко и пишман разбирачи с академични титли се месят в избора на зограф. Трябва на Синодално ниво да се създаде комисия, която да одобрява проектите и за най-забутания параклис, ама това си е мечта.