Катин – обща болка за руснаци и поляци

Жертвите на безбожната власт са мъченици за Православната църква, заяви в интервю за полския вестник Gazeta Wyborcza Волоколамският митрополит Иларион (Алфеев). 

Gazeta Wyborcza: През 60-е години на миналия век полските и немските епископи преодоляха предубежденията и враждебността, разделяла техните народи, и направиха крачки към помирение между двата народа. Дали Руската православна и Католическата църкви ще последват техния пример?

Митрополит Иларион (Алфеев): Убеден съм, че Руската православна църква и Католическата църква на Полша могат да дадат голям принос за помирение между народите на Източна Европа. Още повече, че в сложната и пълна с противоречия история на съвременните Беларус, Полша, Украйна и Русия проблемът с православно-католическите отношения е играел винаги важна роля.

Радвам се, че и двете Църкви разбират необходимостта от действия за преодоляване на предубежденията и претенциите, разделящи нашите народи.

Когато на 25 август 2009 г. главите на Конференциите на католическите епископи на Германия и Полша подписаха съвместно заявление за необходимостта от помирение между полския и германския народ, водещите полски йерарси изразиха желание да подпишат подобен документ и с епископите на Руската православна църква. Ние се отнесохме с голямо внимание към тази инициатива и в настоящия момент обсъждаме с представителите на полската Конференция на католическите епископи и Полската православна църква конкретните аспекти на нейната реализация. 

Gazeta Wyborcza: Силно впечатление ни направи мемориалният комплекс в подмосковното Бутово, посветен на жертвите на сталинизма, и намиращият се там храм. Как Православната църква се отнася към Сталин и болшевишкия период от историята на Русия?

Митрополит Иларион: Църквата нарича Бутово, Соловки и Катин "руската Голгота". В Бутово от 1937 до 1953 г. е имало стрелбище на НКВД, където са се извършвали масови екзекуции. В архивите на Федералната служба за сигурност са намерени свидетелства за екзекутирането на 20765 души. Това са основно жители на Москва и Подмосковието, но сред тях има също поляци, немци, дори китайци и американци.

Мнозина от екзекутираните в Бутово са обикновени хора, но има и представители на интелигенцията, държавни дейци и военни. Списъците на разстреляните съдържат имената на повече от хиляда свещеници и обикновени вярващи, загинали за Христос. Начело на този сонм от мъченици е Петроградският митрополит Серафим.

В течение на първите 25 години на управлението на болшевиките Църквата бе разгромена, ограбена и практически напълно унищожена. През първите години на управлението на Сталин, през 30-те години, са били екзекутирани повече от 100 хил. духовни лица. Този процес е спрял по време на Втората световна война, но от 1948 г. властта отново е започнала да затваря храмове, да арестува свещеници и вярващи.

Сред многото убити на Бутовското стрелбище има и поляци, и хора, родени на територията на Полша. Сложното отношение на съветските следреволюционни власти към независимата полска държава довежда дотам, че е било достатъчно само да споменеш, че си поляк или че си роден на територията на предреволюционна Полша, за да те обвинят в шпионска дейност или участие в контрареволюционна организация.

Въз основа на тези изфабрикувани обинения хиляди хора са били изпратени в лагери и са погребани в ямите на смъртта в Бутово, Катин, Медное, Левашово и на други места. На 6 май Бутовското стрелбище и намиращият се на територията му храм бяха посетени от министъра на външните работи на Полша Радослав Сикорски (Radosław Sikorski). Той положи венец пред Соловецкия кръст, издигнат в памет на поляците, загинали по време на политическите репресии в Съветския Съюз.

Gazeta Wyborcza: Мнозина руснаци, убити от болшевиките, са канонизирани от Православната църква като мъченици. А какво е нейното отношение към жертвите от други народности, например към убитите в Катин поляци?

Митрополит Иларион: За Православната църква те също са жертви на безбожната власт, както и представителите на нейното собствено паство. Недалеч от село Катин, в местността Козя Гора на 18 км от Смоленск, се намира лобното место на хиляди хора, убити през 1937-1953 г. В тази земя са погребани около 10 хиляди жители на Русия – репресирани свещеници, монаси, представители на всички слоеве на обществото и носители на различни убеждения. Повечето от тях са православни християни. Там почиват останките и на повече от 4 хиляди полски офицери, разстреляни през 1940 г. Катин е наша обща болка и памет.

Gazeta Wyborcza: Какво трябва да направи Русия за жертвите на Катин? Например, да публикува документите по това дело и да реабилитира убитите?

Митрополит Иларион: Аз не мога да се изказвам от името на държавата, но съм абсолютно убеден, че истината за катинското дело трябва да се знае и в Русия, и в Полша, и в целия свят. В Русия е направено вече доста за изучаването на обстоятелствата на това престъпление, но все още предстои да се направи много за запазването на паметта на тези невинно убити хора.

Gazeta Wyborcza: Какво ще донесе на нашите народи актът на съвместното почитане на паметта на жертвите на Катин?

Митрополит Иларион: Нашите народи трябва да разберат, че ние не сме врагове и че времето, когато между нас имаше конфликти и спорове, свърши. Трябва да търсим онова, което ни свързва, а не онова, което ни разделя.

Към онова, което свързва нашите народи, аз бих отнесъл принадлежността ни към славянския свят и преди всичко нашите общи християнски корени. През ХХ век ние преживяхме страшни години, когато в резултат на действията на комунистическите власти много синове и дъщери на нашите народи станаха жертва на масовите репресии – било в Бутовското стрелбище или в Катин.

Затова сега за нас е важно да се стремим към приятелство и взаимно разбирателство, защото ни обединява общата и, за съжаление, трагична история.

Волоколамският митрополит Иларион (Алфеев), 43 годишен, е най-близкият съратник на патриарх Кирил и глава на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, т.е. на църковната дипломация. Завършил Московската духовна академия, защитил докторат по философия в Оксфорд. Привърженик на диалога между Полша и Русия  (Gazeta Wyborcza).