Най-църковният руски писател

На 1 април т.г. се навършват 200 години от рождението на Николай Василиевич Гогол (1809 – 1852) – един от най-големите класици на руската и световната литература. Препечатваме интервюто, което йеромонах Симеон (Томачински), директор на издателството на Сретенския манастир и автор на дисертация за Гогол, даде на агенция Интерфакс в навечерието на юбилея на писателя.

Ваше преподобие, с какво Ви е толкова близък Гогол? Защо сте го избрал за тема на Вашата дисертация?

Гогол ми е близък с много неща. Първо, още в ранното ми детство мама ми четеше на глас неговите произвeдения и по-късно аз често се обръщах към тях. Второ, и аз съм смес от украинска и руска кръв. И както Гогол не е можел да каже коя "част" от душата му е по-голяма – "хохлацката (украинската – б.пр.) или руската", както той се изразявал, така и аз не мога. И, разбира се, със своето аскетично настроение той повлия на решението ми да стана монах. Известно е, че Гогол е живял като инок, искал е да се замонаши, често е посещавал Оптинския манастир, но старец Макарий му казал, че неговите трудове са по-нужни на литературното поприще. И изобщо Гогол е най-църковният писател от всички класици на руската литература. Той е най-близък на Църквата не само по своите идеи и мироглед, но и по начина си на живот. Гогол не само е вземал активно участие в службите, не само се е изповядал и причастявал, но и е изучавал задълбочено църковното богослужение. За това свидетелстват неговите произведения, големите тетрадки с извадки от светоотеческите произведения, от Минея, Кормчая книга и, най-сетне неговият труд "Размисли за Божествената Литургия", за който той специално е изучавал гръцки език.

Тези негови творби издавани ли са в наше време?

"Размислите за Божествената Литургия" са издавани. Истината е, че по съветско време за тази книга изобщо не се споменаваше. В академичното т. нар. "Пълно събрание на съчиненията" тази творба липсва – въпреки мнението на много изследователи, които смятат, че тя е белязана с особен лиризъм и че върху нея лежи отпечатъкът на личността на Гогол. Но понастоящем тя е издадена и аз с голямо удоволствие я препрочитам. Тя ни помага да разберем какво става по време на литургията, какъв е смисълът на свещенодействията, песнопенията, на молитвите, които свещеникът чете в олтара – всичко е много подробно.

Значи тя може да бъде катехизаторска книга за съвременния човек?

Разбира се. За хората, които искат да разберат смисъла на Божествената литургия, а не само да съзерцават това, което става в храма, тя е прекрасен помощник. Препоръчвали са я за четене и оптинските старци.

А какво бихте казали за еволюцията на възгледите на Гогол? С какво се различава ранният Гогол от късния?

Имаше една концепция за "двамата Гоголевци", разработена навремето от Белински. Според нея "ранният Гогол" е забележителен художник, подаващ големи надежди, който впоследствие се отказал от своето призвание, загубил ума си – поповете го погубили. Тази концепция бе общоприета по съветско време. Но многобройните изследвания, направени през последните две десетилетия, в това число и от учени като Владимир Андреевич Воропаев и други, доказаха, че това е погрешна теория. Писмата на Гогол, неговото отношение към своите произведения показват, че не е имало никаква рязка промяна. Той винаги е бил православен човек. Но, разбира се, на млади години е имал някакви свои увлечения, творчески търсения и е претърпял творческа еволюция. От веселите украински истории "Вечери в селцето край Диканка", той минава към по-сериозни произведения. Това е абсолютно нормално и естествено. Към средата на 40-те години той наистина минава през духовна криза, която го кара да преразгледа своето отношение към творчеството. Но, например, първата редакция на "Тарас Булба" е създадена, когато той е на малко повече от двайсет. По-късно той създава втора редакция, но всички християнски идеи вече присъстват в първата. А "Ревизор", който се възприема от повечето хора като сатирично произведение, изобличаващо хорските нрави? Гогол много пъти се е опитвал да обясни, че е вложил по-дълбок смисъл в това произведение, че всеки човек трябва да надзърне в душата си, че всички тези чиновници олицетворяват страстите, бушуващи в човека, а истинският ревизор е съвестта, за разлика от "вятърничавата съвест", олицетворявана от Хлестаков.

Този духовен смисъл, тези идеи, които в ранните му произведения не са така явно изразени, по-късно проличават по-ярко в другите жанрове, в които Гогол започва да твори. Да се говори за някакво противоречие между "ранния" и "късния" Гогол е неправомерно и самият той не е смятал така. Да, той е признавал, че ранните му произведения не заслужават толкова голямо внимание, че "Избрани места от кореспонденцията с приятели" са много по-важни за него, но никога не се е отричал от своето минало.

А как се съчетава православието на Гогол с цялата тази "бесовщина", която той е съчинил, в това число и на младини?

Този въпрос е сложен. Както вече казах, в зрялата си възраст Гогол е гледал с други очи на своето ранно творчество. Той пише, че му става страшно от плодовете, които ние самите, без да искаме, сме отгледали, от онези страшилища, които се надигат от нашите творби. Гогол е преосмислил много от онова, което е създал, въпреки че в ранните му произведения няма нищо богоборческо или езическо. Възможно е на младини да е възприемал християнските идеи по-повърхностно, както често се случва. Затова действието на дяволските сили е било за него повод за смях и той смятал, че е възможно да се шегува с неща, с които в действителност не са за шега. По-късно той се е каел за това.

А какво можете да кажете за Гогол като имперски писател? Нали е смятал, че по всички руски земи трябва да има един език – езика на Пушкин. Доколко реално е празнуването на неговия юбилей в бившите съветски републики, какво ще стане с наследството на Гогол в Украйна?

Сигурен съм, че в Украйна четат и обичат Гогол. В края на март ние заминаваме за Гоголевата конференция в Киев. И ще има много такива конференции. Друг е въпросът, че в сега в Украйна Гогол се изучава като чуждестранен писател, защото е писал на руски. За днешните украински власти Гогол е неудобен такъв, какъвто е. Та нали той е смятал, че руснаците и украинците трябва да бъдат заедно, че тези две нации се допълват и в тяхното обединение се крие велика сила. Ето какво казва той в частно писмо от 1844 г.: "Аз не бих дал предимството нито на украинеца пред руснака, нито на руснака пред украинеца. И двете природи са тъй щедро надарени от Бога, и всяка от тях поотделно притежава онова, което липсва на другата – това е очевиден знак, че те трябва да се допълнят. Тъкмо затуй историята на всяка от тях не прилича на другата, за да се възпитат поотделно различните черти на характера им, които по-късно, съединявайки се, ще станат нещо скъпоценно за човечеството".

Гогол смятал, че украинският език е изключително мелодичен и лиричен. И заедно с това е казал на своя съгражданин, известния славист Бодянски: "Ние, Осип Максимович, трябва да пишем на руски, трябва да се стремим към поддържането и укрепването на един, основен за всички родни нам племена език". Руският език е поел многобройни диалекти, той може да попие в себе си най-различни противоположности и да се обогати от това, смятал Гогол. Той нямал съмнение по това, какъв език трябва да ползват източните славяни – разбира се, езика на Пушкин.

За съжаление, сега в родината му го издават на украински език и всичко безмилостно се преправя. Където писателят казва "руска земя", те пишат "украинска земя", където говори за силата на руския народ, те пишат "украинския народ" и т.н. Произведенията му се подлагат на жестока цензура, изкарват го насила, че е някакъв яростен националист. Това е гавра с паметта на писателя.

Надявам се, че днешният юбилей ще отвори очите на хората за това, че великият син на украинския народ, който е обичал безкрайно своята родина и е искал само добро и процъфтяване за нея, е смятал при това, че Украйна трябва да върви ръка за ръка с Русия, че това са две взаимодопълващи се нации, които не могат да живеят една без друга. "Русинът и украинецът – това са души-близнаци, допълващи се една друга, сродни и еднакво силни".

Ще бъде ли възстановен кръстът на гроба на Гогол? Медиите съобщиха, че за възстановяването му се е изказала инициативна група…

Да, вече е взето решение за това. В Русия е създаден организационен комитет за провеждането на тържествата. И там бе решено, че на гроба на Гогол в Новодевичия манастир ще бъде поставен кръст. Известно е, че Гогол е бил първоначално погребан в Даниловия манастир – там ще сложат паметна плоча.

И, разбира се, много други събития с свързани с юбилея. На големия екран скоро ще се появи филмът на Бортко "Тарас Булба". Той е сниман в Украйна и главната роля в него играе украинският актьор Богдан Ступка. Украйна като че ли е готова да го прожектира в своите киносалони. А нали тъкмо "Тарас Булба" е квинтесенция на украинската история. Силата на украинския дух е в защитата на своята вяра, на православната цивилизация и идентичност. И казаците, които са се сражавали с турците, с поляците, с латинството, са избрали еднозначно православната вяра.

Гогол е изучавал сериозно историята на Украйна и искал да напише "История на Малорусия". Но не я довършил, въпреки че е оставил много интересни материали по темата. Гогол не е изсмуквал нищо от пръстите – той изучавал историята на украинския народ, който е изковал в битки своята национална идея – защитата на своята вяра и православната цивилизация. А Русия, според него, след падането на Константинопол, след арабо-мюсюлманските завоевания е последната и главна опора на православието и само в съюз с нея Украйна може да защити православната вяра.

Няма ли Сретенският манастир да издаде нещо за юбилея на писателя?

Ние току-що издадохме томче с избрани произведения на Гогол. То съдържа повестите "Тарас Булба", "Портрет", "Размисли за Божествената Литургия", религиозно-нравствени трудове, молитви, посмъртни записки. В най-скоро време ще публикуваме и избрани писма на Гогол. Сега трябва повече да се издава и да се пропагандира Гогол – в мисионерски план творчеството му притежава огромен потенциал.