Робството на сектите

По специалност е инженер–конструктор – през 1986 година завършва Новосибирския електротехнически институт, Радиотехнически факултет. После се обучава в Новосибирския Светомакариевски православен богословски институт. В продължение на 13-14 години в консултантския център се занимава с проблемите на нарушаването на човешките права от страна на деструктивните тоталитарни секти в Сибир. Информация за негативното въздействие върху съгражданите си и нарушаването на правата им получават директно от пострадалите. Всяка година през центъра преминават около 500 души, като броят им непрекъснато се увеличава. Опирайки се на статистиката на посещенията, Олег Заев твърди, че в момента в страната му има бум на нашествие на тоталитарните секти.

– Олег Владимирович, как беше създаден Информационно-консултантският център по въпросите на сектантството при храм „Св. Александър Невски” в Новосибирск?

– Ако говорим за създаването на организацията в Новосибирск, тя възникна през 1994 година – моментът на моето приобщаване към православието. Роден съм в атеистично семейство и никога вкъщи не сме говорили за духовността, нищо не знаех по тези въпроси. В периода на перестройката тази тема стана актуална и аз попаднах в Църквата на Христа – това е движение от Бостън, основано през 1997 г. Половин година ми трябваше, за да се запозная със Свещеното писание и да разбера лъжите на тази организация. След това се приобщих към Православната църква, което бе съпроводено с основаването на този център. Протойерей Александър Новопашин през този период се занимаваше с проблема за сектите, неговите интереси съвпаднаха с моите и така бе създаден центърът. В самото начало бяхме само двамата; аз имах щастието да се кръстя в храма „Св. Александър Невски”, чийто настоятел е протойерей Александър Новопашин. Нашата дейност протича съвместно под негово ръководство. Всяка година центърът се посещава от 500 човека, като броят им постоянно се увеличава. За 13 години ни се отдаде да освободим от зависимост от сектите около 2000 души.

– Имате ли помощници?

– Имаме помощници – най-вече журналисти, но основно сме двамата. Целите на работата на нашия център са две: профилактиката, която е под формата на разказ за дейността на различни нива – учебни заведения, медицински, висши училища, администрация и работа с правоохранителните и правосъдните органи, с прокуратурата, със службите за безопасност, управлението на вътрешните работи и т.н.

– Как проникват сектите в страната ви?

– В днешно време в Русия, във връзка с упадъка на икономическото развитие и проблемите, характерни за домовете на културата и училищните учреждения, стои въпросът за отдаване на помещения под аренда. Сектите предлагат пари за наем на тези помещения. По-нататък това може и най-често служи за вербовка на учениците и техните родители. Когато при нас постъпва информация за такива инциденти, пишем уведомително писмо до дирекциите на тези заведения. Управляващите образованието доста бързо реагират. Те изразяват благодарност и отправят думи на признателност за нашата работа.

– Каква е разликата при работата ви в училищата и в университетите?

– В университетите четем лекции за опасностите от тоталитарното сектантство. Използваме видеотехника и доказателствен материал, чрез които информираме студентите за опасностите от тези явления. Говорим за последствията от дейността на тоталитарните секти. Много често това „вразумява”.

– Срещате ли разбиране от страна на ръководствата на средните и висшите училища? Инициативата от вас ли идва, или те ви канят?

– В момента са затруднени посещенията на свещеници в учебните заведения. Но за нас няма прегради. Ние сме загрижени за безопасността на учениците и в 90 на сто от случаите това се приветства от ръководството на учебното заведение. Пристигат покани от тях. Трудно ни е да се справим с всички покани, но засега успяваме. В нашия център непосредствено са ангажирани трима души.

– Дейността на центъра само за вашия град ли е, или пътувате?

– Идването ми в България е красноречив пример, че нашата дейност безусловно има и международен характер.

– Награден сте с два ордена, какви са те?

– През 2003 година за проведената работа бях награден с медал ІІ степен “Свети преподобни Сергий Радонежки”, това е патриаршеска награда. Другият медал ми беше връчен през 2007 година от началника на Средното специално училище на милицията в гр. Новосибирск. Ние преподавахме в това училище и предишни години. Но наградата не е само за преподаването в училището. И предишните години активно сътрудничехме на правоохранителните органи, помагайки им да се грижат за безопасността на държавата. Сътрудничеството е добро, има унисон между църквата и държавата. Към днешния ден истински учени, честни политици, свещеници абсолютно спокойно могат заедно да работят. Те са изправени пред обща беда, имат общ проблем с мошеничество в различни области.

– Какви са причините хората да попаднат под влиянието на секта, кои случаи са ви трогнали най-много?

– За мен беше откровение да чуя от пострадали хора, че причината за тяхното влизане в секта е било бягство от дома. Съвременното семейство много често има задушаваща атмосфера. Това не е само невнимание на родителите, алкохолизъм или може би – побои, а просто в семействата не говорят на тези теми, от които подрастващото поколение се интересува. Няма духовност, много често родителите, които се обръщат за помощ към нашия център, казват: “За мен беше съвсем неочаквано, че детето ми попадна в секта. Аз съм го възпитавала, аз съм му дала образование, той е облечен, грижила съм се за него, какво не му достига? Оказва се, че пред момчетата и момичетата остро стои въпросът за самопознанието, формирането на духовна платформа. Духовната платформа се явява основа на мирогледа. За съжаление родителите не могат да дадат това, не могат да говорят с децата си, не могат да отговарят на техните въпроси. Това служи за формирането на една маска: „Как мина денят в училище? Ами, много хубаво, няма проблем.” Но вътрешен проблем има и младите търсят изход. Много съм развълнуван от последния случай, който се разви буквално в навечерието на нашата среща с вас. Просто игра и толкова, и човекът го няма… Каква е историята? През август 2007 година към информационния център се обърна за помощ домашната помощница на директорката на фирмата за продажба на цветя „Орхидея” Ирина Шипулина. В продължение на 6 години бизнес-дамата била привлечена от сектата „Радастея”, основана от жителката на града Миас Евдокия Марченко. Според изискванията на тази организация, членовете им са длъжни за своето спасение да произнасят така наречените „ритми” – безсмислени фрази, които се повтарят често. В резултат на шестгодишната си практика жената, вярвайки безусловно в доктрината на сектата, решава, че й е необходимо да отиде в друг свят и затова търси високо здание, от което да се хвърли. Близките й свидетелстват, че нощем едвам са я спирали да не изпълни идеята си за „полета”. Най-сетне домашната помощница Т. успя да уговори Ирина Шипулина за среща в нашия център. Но същия ден директорката на компанията „Орхидея” изпратила мъжа си до магазина и скочила от 19-ия етаж. Така прекъсна живота си известна с благотворителността си в целия град личност, попаднала в лапите на тоталитарна секта с въодушевяващото име „Радастея”… Опасността за обществото е в това, че губим талантливи, образовани хора, които са били възпитани в това общество, но които са били „откраднати” от него.

– Има ли и други случаи, завършили със смърт?

– Много примери мога да дам. Получих разрешение от родителите на загиналия Алексей Усиков, навсякъде, където имам възможност, да говоря за тяхната трагедия. През 2001 година семейство Усикови от гр. Новосибирск изгуби 24-годишния си син Алексей, завербуван през 1996 г. по време на следването си в медицинския университет от преподавател по „валеология” – така наречената „наука за здравето” – псевдонаучен култ от окултен характер. Според данните от съдебномедицинската експертиза, смъртта е настъпила от запусната форма на туберкулоза и изтощение на организма. В същия документ е била поставена и допълнителна диагноза: дистрофия на вътрешните органи, анемия, белодробен и мозъчен отток. Организацията, завербувала Алексей, се нарича „Малкият принц” (първоначално наименование – „Астера”). Тази организация в гр. Новосибирск е част от „Всемирното бяло братство” – международна теософска организация, основана в първата четвърт на ХХ век във вашата страна от Петър Дънов. Впоследствие негов ученик става Михаил Айванхов (Михаил Иванов), българин по произход. През 30-те години сектата е силно повлияна от Рьорих. Всяка година през август дъновисти от цял свят се събират в България за участие в ритуала „паневритмия”, който, както ви е известно, се извършва в продължение на няколко дни в района на Рилските езера. Алексей дотолкова се отдалечил от семейството си, че се прибирал вкъщи само да пренощува. Цялото си време прекарвал в организацията. Престанал да яде храната, готвена от майка му. Приготвял си разни каши, ял сухари – без месо, масло. Според учението на новосибирската организация, храната трябвало да бъде такава. През есента на 2000 г. Алексей се разболял от възпаление на апендикса. Дълго време по настояване на учителя си отказвал медицинска помощ и по неговите съвети само се обливал със студена вода. Когато състоянието му съвсем се влошило, учителят му позволил да постъпи в болница. Спешно била направена операция, лекарите изскубнали младежа от „оня свят”. След реанимацията и изписването от болница, младежът отказал да приема антибиотици, защото учителят му забранил. Минало време, шевът не зараствал, а Алексей слабеел. През март 2001 г. роднините успели да го уговорят да се прегледа в болница, където му била поставена диагнозата „туберкулоза”. По настояване на учителя си Алексей отказал да му направят пълни изследвания. Алексей се превърнал почти в дистрофик. Но легнал в болница само след като баща му заплашил учителя по телефона, че ще образува срещу него углавно дело. Без да се доизлекува обаче, Алексей бързо напуснал болницата. Учителят разрешил на ученика си да постъпи като лежащо болен едва в края на юли. Но вече било много късно – след 11 седмици Алексей починал…

– Кой е най фрапиращият случай за нарушаване на правата на човека, с който сте се занимавали?

– Това е случаят пускането от Руската академия на образованието (РАО) през 2007 година на учебник за ІV клас, наречен от авторите „Уводен курс в историята и обществознанието”. В този учебник нищо не се говори за историята като такава, а е отделено място на астрологията – окултна дисциплина, и на автотренинга. Така метастазите на окултизма проникват в системата на образованието. За Русия в учебника е казано много малко, никъде не се говори за любов към Родината, за патриотизъм, за великия подвиг на саможертва, присъщ на руския народ в защита на мирния живот на съотечествениците си. В същото време втората глава на учебника започва със зодиакалните съзвездия и влиянието им върху характера на човека.

Появата на този учебник предизвика конфликт между едно православно семейство с преподавателя по тази дисциплина. Когато момчето не успяло да изчисли астрологичните знаци на зодиака, учителят му писал двойка. Когато за случая станало известно чрез православни журналисти в интернет портала „Агенство национальных журналистов”, телевизионните журналисти от програма „ВЕСТИ – Новосибирск” направиха репортаж, в който прозвучаха думите на доцента от катедра „Начално образование” на Института за повишаване на квалификацията, кандидата на педагогическите науки, представител на управлението на образованието Зинаид Бордовски. Експертът каза следното: „На всички щандове по магазините има астрологични календари и децата, така или иначе, се срещат с тях. Ако това го има в учебника и се предлага от авторите, не би следвало да мислим, че ще повлияе негативно върху мирогледа на децата. Учителите и родителите ще го коригират.” Това е политиката – ние ще учим вашите деца на окултизъм, но вие имате право после да коригирате това. Съвсем непонятно е какъв смисъл влага този учен в „коригиране”. Без да знае за последствията от окултното въздействие върху човека, чиновникът мисли, че те са незначителни и още повече – безвредни за неукрепналите детски умове и души. В същия момент, когато стотици и даже хиляди наши съграждани заплащат за увлечението си по окултизма с лечение в психиатрични болници… Много от тях след това посещават нашия център с цел рехабилитация.

– Как бихте обобщили последствията от дейността на тоталитарните секти?

– Държавата губи всекидневно стотици пълноценни свои граждани, жертви на тоталитарните секти. Ръководителите им използват за свои цели и интереси творческия интелект, здравето, професионалните навици, влиянието в обществото, икономическия потенциал, недвижимото имущество на много хора. В резултат на тези процеси в нашето общество се разпадат семейства, разрушават се предприятия, отслабва държавата, но нараства икономическият потенциал на ръководителите на тоталитарните секти, чиято дейност е насочена към продължаващо разрушаване на държавността и установяване на господството на този религиозен мироглед, който се използва от тоталитарните секти. Ние се оказахме въвлечени във война, разрушителните последствия от която не могат да се сравнят с никакви други от предишни войни, доколкото оръжието контрол върху съзнанието не унищожава човека, а напротив – завладява съзнанието му и направлява целият му потенциал в робство на тоталитарния режим, установен в сектата.

По статистически данни най-многобройни и разрушителни въздействия упражнява върху членовете си Движението на неопетдесятниците, което е представено чрез много организации – Ново поколение, Слово за живот, Крайъгълен камък, Дървото на живота и други. В днешно време е трудно да се контролира дейността им, защото се появиха много обществени организации, създадени от адепти (членове) на това движение, които нито юридически, нито по името приличат на секта. Много често това са организации с насоченост рехабилитация на лица с наркотична или алкохолна зависимост. Например, членовете на евангелската църква „Дърво на живота” са регистрирали рехабилитационен център „Обновление”, членовете на евангелската църква на християнската вяра „Ново поколение” – рехабилитационен център „Новосибирск – без наркотици”, членовете на евангелската християнска църква „Сибир” – рехабилитационен център „Успех”. Дейността на подобни обществени организации, която практически се явява точка от вербовката на нови членове на сектантска организация, е в нарушение на закона „За свободата на съвестта и религиозното обединение”, а именно – чл. 8, глава ІІ: «Религиозната организация трябва да казва пълното си наименование при осъществяване на дейността си», което изключва конфесионалната анонимност при осъществяване на дейност на религиозна организация.

Само за периода 2006–2007 година научихме от пострадали, обърнали се към нашия център, за много случаи на явни нарушения по отношение на лица, намиращи се в изолация в така наречените рехабилитационни центрове на неопетдесятната секта «Ново поколение», оглавявана в Новосибирск от Алексей Пронкин. Първият случай е от края на 2006 година, когато в един от неопетдесятническите центрове в Калининския район на гр. Новосибирск почина болен от туберкулоза млад човек. Опитвали се да го излекуват с «молитви», вместо да му окажат медицинска помощ. Живея наблизо до мястото, където се случи това. Жителите на този район се обърнаха към мен за помощ и със съвместни усилия успяхме да изселим сектантите от заеманите помещения.

Вторият случай е от лятото на 2007 година в друг рехабилитационен център на сектата «Ново поколение» с наркомана А., когото майка му изпратила за месец и половина. Един от членовете го убеждавал да припише на сектата апартамента си, а за да не размисли, го довели до истерично състояние и го изпратили в психиатрична болница.

– Има ли хора, на които сте помогнали и впоследствие те да са се присъединили към вашия екип и да просвещават хората?

– Да, това са нашите нещатни сътрудници, които са около 5-6. Хората, които се отвръщат от сектантството и приемат православието, се сблъскват с много голям обем знания, за което е необходимо да отделят доста време. Да работят заедно с нас, те нямат подготовка, тежко е. Необходимо е да си подготвен, за да противостоиш на сектантството. Пострадалият от сектите има поражения на съзнанието, то е деформирано. Това може да се поправи, ако на човека се предложи нещо по-голямо. Не всички хора могат да се занимават с това. Както не всеки човек, преживял операция, може да започне да се занимава с медицина. Работата със сектантите, по-точно – с техните учения, предполага да се заровиш в мръсотия, в умопомрачителни светове, и не всеки може да издържи да чете това… Нужна е голяма цел, като спасение на ближния, заради която си струва да се захванеш. Иначе е невъзможно.

– Има ли държавни структури, които контролират дейността на тоталитарните секти?

– За съжаление, съм принуден да констатирам, че дейността на тоталитарните секти не се контролира от държавни структури. Активността на сектите, поддържана от излъгани чиновници и заблудени граждани, до момента няма адекватно противодействие. Това противодействие на експанзията на тоталитарните секти, което имаме в момента, се осъществява чрез силата на конкретни здравомислещи чиновници и информационни центрове, повечето от които са обединени в РАЦИРС – Руска асоциация на центровете, изучаващи религията и сектите. От страна на сектите им противостоят сектозащитни организации, като Институт за религията и правото, Славянски правен център, Съвет на Института на свободата на съвестта, Руско общество на изследователите на религията… Трябва да се признае, че на територията на Руската федерация действат организации, които са заплаха за националните интереси на Русия и работят в разрез с доктрината за национална безопасност, утвърдена с Указ на президента № 24 от 10 януари 2000 година. Дълбоко съм убеден, че трябва да бъде създадена държавна комисия, на която да бъде поръчано системно да изследва и да събира информация по тези въпроси. Изследванията на такава комисия биха позволили да се обобщят данните както в страната, така и в чужбина. Така може да се състави детайлна картина на случващото се в тази сфера и да се сформират мерки за противодействие на държавно ниво.

– За първи път ли сте в България и научихте ли нещо ново тук?

– За втори път съм в България, първия бях през май 2006 г. на конференция в Бургас. Сега в София ми се отдаде възможност да се запозная с колеги от Сърбия. За мен беше много полезно да се запозная с информацията, която те имат.

– Вярно ли е твърдението, че в България в момента сектите са се поотдръпнали, защото сме много бедни? Ако е така, това не е ли затишие пред буря?

– Не мога да имам собствено мнение за ситуацията в България, чух какво е положението тук от българските колеги. Но отчитайки характера на сектите като мегаполисно явление, т.е. – мегаполиси, които акумулират средства, може да се каже, че това е така. Първите места, където се появяват сектите, са местата, където има потоци от пари, където може да се получават доходи, което е основна цел на сектите. Затова мисля, че това твърдение не е лишено от основание.

– Благодаря за изчерпателното интервю, Олег Владимирович!