Яйце от цветя събира християни

Уникално великденско яйце събра погледите на изложението "Флора" в Бургас. 25-тото юбилейно издание на националната изложба за цветя стартира във Велика сряда с участието на над 70 фирми от страната и чужбина.

Християнският символ на Възкресението се открои на изложението сред пищното многообразие от над 15 000 различни видове цветя и аранжировки. Негов автор е Снежана Колева. "Изрисувала" го с 2 000 червени карамфила и хризантеми. Творбата, която символизира началото на новия живот, е с човешки размери. Най-красивото великденско яйце в България е високо 1,70 метра и е с диаметър 120 см. Пред него човек се чувства като в Рая. Две ангелчета висят над цветята. Пазителите на семейното щастие сякаш искат да ни напомнят, че няма по-голямо благо от истинската любов. Призив за милосърдие , изписан на папирус виси над яйцето. Според неговия създател Християнския символ може да се приеме като зародиш на вселената и на всички Божествени творения. С него исках да покажа любовта си към моите съграждани, споделя дамата, която приема яйцето като знак от съдбата за обединение на хората около християнските ценности. "С Великденски камбанен звън и Християнска любов да поканим милостта в душите си към бедните, сираците и инвалидите!", пише на папируса.

"Във всеки има по нещо християнско и аз ще съм щастлива, ако опъна онази фина струна в душата, която да изпълни хората с надежда и обич. Бог ми дава сили, вярата ме стимулира да творя. Вдъхновението ми идва и от морето, а за таланта си съм благодарна на Господ", казва Снежана Колева и споделя, че тъгува винаги, когато иска да помогне на някого, но не може. В навечерието на Великден тя призова бургазлии да поканят в душите си милостта и да помогнат на сирачетата и инвалидите да се почувстват щастливи. Бог ще е с вас, ако любовта изпълни сърцата ви, добавя бургаската аранжорка. 40 медала, от които 22 златни и 11 сребърни от цветното изложение има в колекцията й, но най-голямата награда за нея е обичта на хората. Нейната уникална икона, направена преди от 500 карамфила и 350 хризантеми, и днес краси храмa "Света Богородица" в Бургас. Цветно пано с лика на Божията майка от две години се пази като безценна реликва и в Черепишкия манастир. Творбата, с която Снежа спечели голямата награда от Флората-кристална купа за оригиналност, води летийните шествие в Светата обител в чест на Богородица. Нейното ателие в "Меден рудник" е истински рай, а дарбата да аранжира цветята, й отрежда достойно място сред най-известните в бранша. С молитва започва всяка творба.

Чрез иконата на Божията майка исках да дам на хората любов и да се почувстват сплотени от нейната топлина, казва жената, пред чието изкуство се кланят всички ценители на красотата. Идеята за паното я завладяла спонтанно по време на литургия в храма, докато гледала към иконата на Божията майка. "Мислех си колко хубаво би било да я направя от цветя и като си го представях, желанието ми все повече се засилваше. Усещах в себе си сили да се справя, но знаех, че е много отговорно. Дадох си сметка, че ако се хвана да я изобразя в пано, то трябва да е съвършено, за да почувстват хората нейната сила", разказва боговдъхновената дама. Когато създала иконата, се почувствала щастлива, всички й се радвали.

Снежана Колева: Поканете в душите си милостта и Бог ще е с вас!

– Твоето цветно пано на "Флора"-та в Бургас отново е най-атрактивно. Как се роди идеята да "нарисуваш" яйце с цветя?

– Тя винаги е била в сърцето ми. Срещам се със сирачета и инвалиди. Въпреки своята съдба повечето от тях са по-близо до Бог. Душите им са невинни и сияят от доброта. С тяхна помощ осъзнах, че всички хора трябва да се обединим.

– Какво е за теб яйцето?

– То е символа на това обединение. Яйцето събира хората около доброто. Няма значение дали това са българи или роми, бедни или богати, инвалиди или сираци, всички трябва да се съберем около зародиша на Бог.

– Обществото се опитва да ресоциализира инвалидите, но май не се полагат достатъчно грижи за тях…

– Трябва не те, а ние да се приобщим към тях. Хората с увреждания са добри и в сърцата им има само любов, а на нас тя все не ни достига. Има какво да научим от тях.

Много повече любов ще излъчва църквата ако приобщи болните и самотни хора вместо манастирите да се използват като хотели за лични интереси. Не може в светата обител чалгата да заглушава камбанения звън. Трябва да се обединим около вярата и Храма да си остане Божи дом, където всеки християнин да може да се помоли спокойно и да се докосне до Господ.

– На "Флора 2008" единствено пред яйцето от цветя се чува камбанен звън. Защо избра този музикален съпровод?

– Надявам се звънът им да пробуди сърцата и да поканим Христос в душите си. Всички сме християни и трябва да излъчваме любов. Време е да приютим милостта в душите си. Нужно е само малко внимание и жест на добра воля към хората, които се нуждаят от помощта ни, за да се почувстваме обичани и да намерим смисъла на живота. Озлобени и вечно бързащи за някъде хората, към които съдбата е била по-щедра, подминават като крайпътни гари хората в инвалидните колички и сирачетата, протегнали ръка за милостиня. Бъдете милостиви към нашите по-бедни събратя, защото въпреки своето страдание, те се молят и за вас!

– Твоите пана бяха като икони – Света Богородица, Хан Аспарух, герба на Бургас. Тази година ти изненада всички с тази нова композиция. На какво се дължи тази промяна?

– Във всеки има заложено по нещо прекрасно. Отдавна тази тема вълнува съзнанието ми, но едва сега успях да я реализирам. Тя е като ключе, с което искам да отключа доброто. Ако на Великден приемете едно сираче в дома си, ще се почувствате много по-богат. Дайте по нещо на хората в нужда, за да се извисите и да бъдете по-близо до Бог!

– Очакваше ли да предизвикаш такъв интерес?

– Не, но бях сигурна, че с композицията ще отключа сърцето на хората, защото Бог е във всеки.

– Какво е посланието към хората с това яйце?

– С Великденски камбанен звън и Християнска любов да поканим милостта в душите си към бедните, сираците и инвалидите! Нека да се обичаме и да си помагаме! Ако застанеш до един инвалид, ще осъзнаеш, че той е по-силен в сърцето си. Душевно той е по-богат и от най-богатия бизнесмен.

– Как се почувства, когато всички впериха поглед в твоите цветя?

– Много щастлива. Сърцето ми прелива от любов. Ако можех да го извадя и да им го поднеса, бих го направила.

– Каква техника използваш при изработката му?

– Ангелчетата, който символизират обичта към хората, изработих от стиропор, а конструкцията на яйцето е направена от две половини, изработени от полиетилен, пиафлора (б.а. цветарска гъба, която задържа влагата) и мрежа.

– А за паната?

– В дървена рамка слагам пиафлора с дебелина 6 см и я напоявам обилно с вода. След това слагам мрежа от квадрати 5/5 мм. После подреждам цветята. За иконата използвах 500 карамфила и 350 хризантеми, а за паното с лика на хан Аспарух 500 хризантеми и 400 карамфила.

– Ти си единственият аранжор, който прави пана от цветя. Трудно ли се изработват?

– Полагането на цветята в паното не е лесно, защото всяко от тях се обработва поотделно и се реди като гоблен. Цветята се изравняват по височина и се подострят, за да влязат в отделните квадратчета. Трябва да се получи едно ниво с преливане на цветовете. Голяма радост за душата, обаче, ми доставя да видя как от ръцете ми оживява творбата, макар и в началото да не съм сигурна какво точно искам да направя.

– През тези 25 години на изложението не е показван герб, направен от цветя. Идеята ти зарадва бургазлии, но не и тези, които раздаваха наградите. Беше ли разочарована?

– Не. Напротив дори това ме направи по-силна. Амбицира ме да направя нещо още по-силно.

– Какво ви казаха от комисията, когато решиха, че гербът на Бургас заслужава бронз?

– Признаха, че умишлено ме снижават, защото имало повторяемост. Звучи смешно, но ми го казаха наистина. Това, че е пано не би трябвало да вълнува токова журито. Напротив моят стил, който сама си изградих, е такъв. Само аз в България правя пана и се гордея с това. Ако някой има по-добра идея, нека я реализира.

– Битката за кристалните купи винаги е жестока. Има ли политика в царството на цветята?

– Мисля, че да. Почувствах го миналата година. Не бива монополът да потиска таланта! Дарбата не се купува с пари. Човек трябва да е широко скроен, за да създава красота. Тук няма място за лихварство. Не ме трогва медала, грамотата, наградата. Важно е само това, че хората сами показаха какво ги е възхитило на изложението.

– Ако наградите се раздаваха от ценителите на красотата, паното на флористката, която има в колекцията си вече 40 медала, навярно щеше да е оценено по-достойно.

– Да, но е по-важно да видиш възхищението в очите на хората, които искаха от мен автограф. Радва ме това, че творбите ми остават в сърцето, съзнанието и във всеки фотоапарат.

Мисля, че всичките ми пана ще останат в историята на "Флора"-та.

– Това е мечтата на всеки творец. Но ти как намери своето призвание- да радваш хората с цветя ?

– Преди да открия любовта си към флората, работих като чертожник в конструктивния отдел на бившия завод "Спартак" 20 години. Обичах си работата, но ме съкратиха и случайно попаднах в цветарството. Тази любов се пренесе после върху новата ми професия. Започнах с едно малко заградено пространство в супермаркет, с много труд и пътуване, сега вече имам собствен магазин, макар и малък. Не ми е нужен по-голям, защото когато имаш любовта към работата си и искрата на таланта в сърцето си, можеш да твориш навсякъде

– Как се роди хан Аспарух?

– С провокация. Провокира ме един пенсиониран военен летец, при когото със съпруга ми бяхме на квартира в Испания. Той сподели, че никога не е ходил в България, но е летял над нея. Двамата с жена си ни запознаха с испанската история и ни попитаха: "А вие, българите, имате ли култура?" Тогава им разказахме какви исторически и архитектурни забележителности имаме, които си заслужава да се видят и ги поканихме на гости. Но много ме заболя, че те не знаеха нищо за историята на България. Бях разочарована, че испанците ни мислят за хора без собствена култура и така възникна идеята да направя цветното пано с лика на хана.

– Може ли всеки да разбере езика на цветята?

– Да, но само ако отвори сърцето си за любовта, ако е смирен и обича Господ, и всичко красиво.

– А цветята имат ли душа?

– И те като хората са Божие творение, одухотворени са. Казват си какво им е, но не с думи. Тъгуват и боледуват, или се усмихват и цъфтят. Винаги подсказват какво им трябва.

– Кое е любимото ти цвете?

– Кокичето. То символизира невинността, наивността и новото начало.

– А най-хубавият ти спомен?

Раждането на синовете ми. Сега единият е радист, а другият- електротехник на кораб към Военно-морска база Атия. Радват ме и съпругите им. Обичам ги и в тях виждам две нежни цветя.

– Кое е най-хубавото цвете за подарък?

– Няма значение дали ще е гербер или роза, важно е да бъде поднесено с любов. Зарадвайте любимата, като й подарите това цвете, което ви подскаже сърцето.

– Кое е първичното- яйцето или цветето?

– Има ли нужда да гадаем кое е първото творение на Бог? Дали яйцето или кокошката, семето или цветето, какво значение има?

– Философите спорят от столетия за яйцето и кокошката…

– Спорът им е безполезен, но всичко си идва със своя смисъл. Яйцето символизира обединението, а цветето е като любовта. Когато са дарени на хората с увреждания, стават двойно по-ценни.

– А какво придава смисъл на живота?

– Да сме по-близо до хората и да им дадем частица от себе си. За мен няма значение дали те са сираци, умствено изостанали, инвалиди или изоставени. Има смисъл да им дадеш любов, да ги поканиш на трапезата и да ги приобщиш към близките си. Ако всички направят това, ще станем едно голямо и щастливо семейство. Няма по-голямо богатство от това. Когато видях огромният поток от хора пред яйцето, не се възгордях, а погледнах нагоре и казах "Благодаря ти, Господи!". Радвам се, че всички се обединяват около него.

Може би човек трябва да се докосне до хората с увреждания, които заради своя недъг стоят по-близо до Бог, за да разбере смисъла на живота. Ако им дадеш частица от себе си и ги видиш преливащи от доброта и признателност, ще почувстваш как се извисяваш душевно. Те не могат да те наранят, но могат да ти подскажат какво трябва да излъчва сърцето ти. Ако всички направим това, ще се обединим около яйцето.