Духовното единство на славяните

Една голяма част от обществото вижда в Европейския съюз потенциална заплаха за единството на славянските народи. На фона на годините след Втората световна война сега се чувства значителен спад на самочувствието на славянските народи. Вменява им се вина, че са се опитали да живеят в друга организация на обществените и икономическите отношения. Пропагандата непрекъснато внушава съвършенството и превъзходството на западния свят с подтекст, че славянството е изостанало в своето развитие. Това наложи да обединим научните сили и да направим национална конференция.

Кой е инициаторът на конференцията?

Управителният съвет на дружеството в България, което е в талвега на общославянските проблеми. Както е известно, Славянското дружество в България е основано още през 1899 г. от най-видните тогавашни български интелектуалци. Това е станало в период, в който се правят опити да бъде откъсната нашата страна от руското влияние. В годините след Втората световна война дейността и значението на дружеството до известна степен бяха в сянка, защото официалната политика бе насочена към най-близки контакти предимно със Съветския съюз. Сега за жалост отново навлизаме в период на отдалечаване от славянството и на първо място – от Русия. Нашето дружество се председателства от акад. Никола Попов. Около него са събрани хора, предани на славянската идея. Оглавена е една общобългарска тенденция да не се "къса" със славянския свят и да не се преувеличава ролята на европеизацията и глобализацията в духовната сфера.

Кои по-известни учени са заявили участие в конференцията?

Конференцията ще бъде открита със слово на акад. Никола Попов и ще бъдат изнесени около 40 доклада и научни съобщения. Организационният комитет, състоящ се от Тодор Гигов, Крум Лазаров и моя милост, е определил като пленарни докладите на проф. Божидар Димитров, проф. Орлин Загоров, проф. Димитър Филипов, ст.н.с. Марин Калонкин, в чиито доклади преобладава историческата тематика. Най-много доклади и научни съобщения обаче има в областта на славянското езикознание и славянската култура. Открояват се докладите на проф. Стефан Дойнов, проф. Кръстю Стоилов, доц. Емилия Лазарова, доц. Мая Велева, доц. Красимир Стоянов, доц. Боян Вълчев, доц. Йовка Тишева, доц. Цонка Люцканова и др. Участниците идват от различни научни центрове от цялата страна. Именно това прави конференцията национална.

Възможно ли ви е да споделите с читателите на вестника кои са по-интересните идеи, които ще бъдат развити от участниците?

Предварително съм запознат само с някои от докладите по езикознание, защото работя в тази област. По-добре е на този въпрос да се отговори след приключване на конференцията. Оценките ще бъдат направени веднага, защото след изнасянето на всеки 4-5 доклада е предвидено време за дискусии. Най-добро впечатление би се получило, ако се присъства на самата конференция. Гостите и слушателите са добре дошли.

Каква ще е съдбата на материалите от конференцията?

Този въпрос е предварително уреден, защото Управителният съвет на дружеството е гласувал средства за издаване на специален сборник. В него ще намерят място всички доклади и научни съобщения, ревизирани и допълнени след станалите разисквания.

Имам чувството, че с тази конференция се отваря нова страница в дейността на славянското дружество в България. Така ли е?

Да, имате право. Дружеството десетилетия наред съсредоточаваше усилията си в просветна дейност – лекции и беседи. За постоянните членове на дружеството се уреждат екскурзии из страната и до културни обекти в съседните страни. Сега в по-големите градове у нас възникват нови структури, нови средища за развитие на славянофилството. Те също са част от дейността на нашето софийско сдружение. Всички са единодушни, че само просветната страна не е достатъчна. Затова се насочваме и към научни изследвания, без да занемаряваме просветните и културните прояви.