Албена Копринарова: За Православната книжарница днес

Откъде ли да започна?

Всъщност идеята не е уникална. Не бяха необходими дълги и напрегнати размисли, за да стигнем до нея. Необходимостта от православна книжарница изглеждаше така естествена, както и необходимостта от магазини, в които да се продава хляб. Убедена съм, че тя е била в главите на мнозина и преди 10, и преди 5, и преди 3 години. Просто за нас това лято настъпи моментът да действаме.

Но защо в центъра на София, след като вече на доста места в града човек може да открие православна литература?

Защото искахме да създадем дом за православната книга; пространство, откъснато не от притвора на някой храм, а къс от града. Искахме да разширим границите – границите на традиционното понятие за църковно пространство, за християнска общност, за православна литература. Пожелахме си да „завладеем” територия от „реалния” свят и да я преосъществим в място, в което да съберем писаното слово на Църквата в оригинал и в превод на български; да го освободим от обкръжението на окултистки и езотерични заглавия; да съберем тези, които проправят пътя си във вярата с помощта на книгата; да обединим всички, които имат нужда и желание да обменят идеи, да разговарят, да задават въпроси или просто да общуват. Пожелахме си да провокираме творческия потенциал на хората в Църквата и да ги убедим да споделят с възможно най-широка аудитория своя поглед към света чрез дадените им от Бог таланти.

За кого е предназначена Православната книжарница?

За всички. Няма по-точен израз в нашия, а и във всеки друг език. За всички. За човека, който минава по улицата, за младежа, който мие витрините и не вярва, че има Бог, но някак настойчиво се стреми да получи доказателства за съществуването Му, за работещата в отсрещния офис жена, която има момиченце на пет годинки, за отеца от близкия храм, за мен, за Георги, който завършва философия, за Ирена, мил църковен човек, за приятелката ми Мария, която не ходи на църква, но понякога пали свещичка и често иска от мен да се помоля за нея, за преподавателя в Богословския факултет, който се зарадва на сръбските ни заглавия, за мъжа, който съвестно разкритикува една от книгите в книжарницата и си купи друга… За всеки един от нас.

А защо „Православната книжарница”?

Тази книжарница не е фирмена, не е на територията на някой храм, тя е в полето на светските книжарници, но не е като тях. Трябваше да се отличава с името си. Но ако се скрием зад някое енигматично символично название, което не говори нищо на незапознатия минувач, нима ще сме по-различни? И така, решихме да кажем ясно и еднозначно кои и какви сме. Дали не поемаме твърде голяма отговорност с това название? Та ние сме поели далеч по-висока отговорност, определяйки себе си като православни християни. Нима, за да избягаме от отговорността трябва да се наречем по някакъв друг начин? И какъв е този начин? И трябва ли да бягаме от отговорност?

И така….

На 19 октомври тази година забодохме своето флагче на столичната карта, установихме първия си базов лагер по пътя към целта.

Кипим в подготовка за следващия етап от изкачването. Не смятаме да спираме дотук, защото вярваме. Вярваме в необходимостта да се събират на едно място хора и книги. Вярваме, че е изключително важно да представим в пълен вид и в цялото му разнообразие писаното слово в православния свят и да създадем възможност това слово да достигне в най-чистия си вид до своя читател.

Искрено се надяваме, че ще успеем, защото правим това не за себе си и не сами, а за вас и с вас.