Амфилохий, митрополит Черногорско-Приморски: “Народът на Черна гора възкръсна!”

Митрополит Амфилохий

“Народът на Черна гора възкръсна. Дълго тъпканият огън на вярата, задружността и братската любов се разгоря с пълен блясък. Намерението на Епископския съвет, свещенството, вярващите и гражданите, които участват в литиите, е да вървим до окончателна Христова победа. Никакво спиране или оттегляне! Нашият народ, от децата до старците, се завърна при себе си, а тази народна енергия не може да се спре от нищо.” – така Черногорско-Приморският митрополит Амфилохий коментира последните събития в Черна гора. Както Православие.БГ вече писа (https://www.pravoslavie.bg/Светът/безпрецедентно-чувство-на-единение-с/), от началото на годината тази балканска държава се разтърсва от всенародни протести срещу приетия наскоро там “Закон за свободата на съвестта и религиозните общности”, предвиждащ национализиране на голяма част от имотите на Православната църква, в това число и на такива общонационални светини като Цетинския манастир и манастира Острог, в който се пазят мощите на почитания в целия православен свят св. Василий Острожки. Протестите имат строго мирен характер и протичат във формата на всенародни молитви и църковни литии. “Литиите са мирни, а народът демонстрира изключителна любов, толерантност и миролюбие. Опасност съзирам само в поведението на полицията, във възможността за подбудени от властите провокации и инциденти… Режимът демонстрира толкова голяма твърдоглавост и агресивност, че според мен той не би се погнусил и от насилие. Ще направим всичко, за да избегнем това” – подчертава владика Амфилохий в интервю, дадено за вестник “Новости”.

Ваше високопреосвещенство, смятате ли, че един евентуален диалог между Православната църква и държавата ще помогне за успокояване на ситуацията и отмяна на изключително тежките дефекти в спорния закон?

Получих писмо от премиера Маркович, който предлага диалог, но само за начина, по който ще се прилага законът, което е неприемливо за нас. Непрекъснато обвиняват Църквата, че е против диалога. Но ние сме призовавали за разговор още от самото начало, от момента, в който бе заявена независимостта на Черна гора през 2006 г. Светият архиерейски събор тогава учреди Епископски съвет в Черна гора, а на Цетинския митрополит върна титлата архиепископ. Едновременно с връщането на историческия статут на Черногорско-приморската митрополия, ние поискахме от държавата и диалог по проблемите на църковно-държавните отношения. От тяхна страна воля за това не бе показана. Сегашната власт е за диалог, но такъв, в който ние бихме били само изпълнители на техните замисли и идеи. Те виждат митрополията като тяхна послушна секта, която трябва да се включи в борбата им за нов черногорски идентитет.

Върху какво биха могли да го изградят, ако не върху историята, традицията, вярата, Църквата?

Върху плодовете на марксистката революция и пренаписването на историята. Те възраждат комунистическата митология, а техните историци фалшифицират историята чак до времето на св. Йоан Владимир. Всичко това не е нищо друго освен възраждане на старите титовско-югославски комплекси. Но да не забравяме, че днешните управници на Черна гора унищожиха и добрите неща, останали от комунизма – промишлеността, предприятията, работните места… Всичко заграбиха и съсипаха.

В своите усилия да оправдаят някак конфискацията на църковните имоти идеолозите на режима изключително гневно оспорват тезата, че исторически самата черногорска държава е родена в лоното на Църквата.

Държавата, както знаем, иска от Църквата да се регистрира, въпреки че нито югославският закон за религиозните общности от 1977 г., нито законът на Черна гора от 2006 г. са изисквали това от традиционните конфесии. Отдавна посочвам факта, че Църквата по тези места съществува от IV век, от времето на император Константин. По времето на св. Сава тя става част от новооснованата Зетска архиепископия. С преместването на Зетския митрополит в Цетине, Черна гора, и благодарение на факта, че Цетинските митрополити са били и светски владетели, Черна гора е придобила своята държавност. Това ми дава правото да казвам, че аз съм онзи, който трябва да регистрира днешните управляващи, а не те мен. Те са се появили едва сега, а аз съм тук от осем века!

Дали споразумение между Църквата и държавата във вида, който подписаха всички други религиозни общности в Черна гора, е изобщо възможно при условията на този закон?

Проблемът е, че този закон се отнася само за Православната църква, защото всички други религиозни общности са уредили отношенията си с държавата още преди появата на този документ. Да не забравяме и това, че в момента законът има по-голяма правна сила от споразумението, за което евентуално бихме могли да разговаряме, защото то няма да има характер на международна спогодба като онази, която е сключена, например, с Ватикана. Всичко това показва, че единственото възможно решение е да се отмени спорният закон и да се пристъпи към истински диалог между държавата и Църквата.

Имат ли управляващите изобщо добра воля да решат кризата и да намерят някакво решение?

Съдейки по публичните им реакции, явно не. Имам впечатлението, че премиерът Маркович е малко по-отворен и склонен към преговори, докато президентът Джуканович открито демонстрира липса на каквато и да е воля за компромис. Той стигна дотам да окачестви нашите всенародни църковни литии като “акция на луди хора”. Подкрепят го и всички онези, които сравняват Подгорица с Техеран и ни обвиняват, че сме искали да превърнем Черна гора в “православна джамахирия”. Ето на каква “добра воля” можем да разчитаме…

Как виждате опитите за създаване на автокефална черногорска църква, които прокламира управляващата партия?

Призовават ни към диалог, а непрекъснато ни натрапват решението на конгреса на управляващата партия за “черногорска автокефална църква”. Онова, което днес съществува като “черногорска православна църква”, е една секта, ръководена от разпопен свещеник на Вселенската патриаршия. Тази малка групичка църковни делинквенти е поддържана днес от черногорските власти, буквално хонорувана от тях – те ѝ дават пари, за да може да просъществува, въпреки че тя няма никакво влияние сред черногорския народ. Това е проект на властта.

Източник: novosti.rs

Превод: Андрей Романов