Архиепископ Анастасий: Динамика на истината

Източник: Orthodoxie.com

Негово блаженство Анастасий, архиепископ на Тирана, предстоятел на автокефалната Албанска православна църква, който бе избран преди няколко дена за председател на Световния съвет на църквите (ССЦ), е дал интервю пред Антоан Аржаковски, директор на Института за икуменически изследвания в Лвов (Украйна), за френския православен сайт Orthodoxie.com, който любезно ни предостави правото да го публикуваме.

Архиепископ Анастасий на Тирана и на цяла Албания е предстоятел на автокефалната Албанска православна църква от 1992 година. Роден е в Пирея (Гърция) на 4 ноември 1929 година. Негово блаженство архиепископ Анастасий е професор на Атинския държавен университет и почетен член на Атинската академия. Той е доктор хонорис кауза на 13 университета и е световно признат историк на религиите и експерт в междурелигиозния диалог. От 1983 до 1986 година е декан на Богословския факултет на Атинския университет. От 1981 до 1990 година е временен архиепископ на Източна Африка, район, в който организира и развива православната мисия. Председател е на Комисията за мисия и благовестие на ССЦ от 1984 до 1991 година, от 2003 година е заместник-председател на Конференцията на европейските църкви. Въздига автокефалната Албанска православна църква от руините и изправя на крак редица дейности в областта на здравето, развитието, спешната помощ, културата, екологията и миротворчеството. Съдейства също за установяването на мирни отношения между различните религиозни и културни общности в Албания. Говори свободно гръцки, английски, френски, немски, има задълбочени познания по испански, албански и италиански език. Автор е на 11 книги.

АА: Ваше Високопреосвещенство, вчера (22 февруари – бел. прев.) бяхте избран за председател на Световния съвет на църквите заедно със седем други големи личности на християнския свят. Какви са вашите приоритети на действие в полза на всеправославното и икуменическото свидетелство  в света?

Архиепископ Анастасий: Чувствам каква е необходимостта християните да бъдат заедно. Разбира се, не бихме могли да превъзмогнем само за три поколения всички трудности, натрупани през вековете между християните. А пък това, християните да бъдат заедно, е необходимост, а не просто благочестиво желание. Когато днес, в глобализирания свят, толкова въпроси като технологията, спорта или изкуството не зависят вече от местното или етническото ниво, то тогава не е възможно християните да остават разделени или изолирани.

АА: ССЦ не е само форум. Дори по времето на тази асамблея се говореше за ново стъпало на принадлежност към Съвета, основано на изповядването на вярата според Никео-Цариградския символ и на взаимното признаване на кръщението от страна на църквите.

Архиепископ Анастасий: Да, наистина е важно, когато говорим за християните, да знаем кой е християнин. Християнската идентичност е conditio sine qua non за участие в Съвета. Християнската идентичност означава, че приемате основната истина на християнството. Когато казваме: „В Твоята благодат, Боже, преобрази света” (това беше темата на асамблеята – бел. ред.), ние знаем, че тази благодат не е нещо абстрактно, знаем, че става въпрос за Божията благодат, въплътила се в Личността на Христос, която действа непрестанно в този свят чрез Светия Дух. Това е основната предпоставка, за да се участва в това събрание (архиепископ Анастасий използва английската дума fellowship – бел. прев.).

Но тук става въпрос само за събрание. Това не е общение. ССЦ не е някаква свръх-Църква. Такова винаги е било силното желание. Сега ние сме призвани да участваме в това усилие за единство. Като си спомням младостта си по времето на Втората световна война, другите бяха врагове…

АА: Кои бяха враговете ви?

Архиепископ Анастасий: Католиците, лютераните и други. Но сега имаме възможност да опознаем „другите”, да ги уважаваме и дори да се молим за тях. Православната църква носи голяма отговорност да свидетелства за това, което е. Ние знаем, че съставляваме Тялото Христово, което обхваща всичко. Това е първият ни приоритет.

Трябва също така да предадем всичките си разисквания, цялото си църковно съзнание, цялата динамика на нашето Богопочитание на другите християни. Православната църква не е музей, а жива реалност на Тялото Христово, което обхваща всичко, не само част от света.

АА: Православните не винаги са се чувствали добре в лоното на ССЦ.

Архиепископ Анастасий: Ние носим отговорността да бъдем на върха на развитието. Не трябва да оставаме някъде встрани от всичко, там, където други ще решават вместо нас. В началото, в ССЦ имаше подозрителност от страна на православните по отношение на протестантския свят, защото бяхме само едно малцинство. Но истината има собствена динамика. Отговорността ни е да споделим с другите истината, която сме получили от Бога. Православните трябва да свидетелстват с живота си. Не трябва само да изразяваме прекрасни идеи, пък да вършим също като шизофреници точно обратното на това, което казваме.

Икуменизмът е обогатяване за другите, но също и за православните. Той не е еднопосочно пътуване. Има споделяне. Всяка помества църква трябва да предложи най-доброто, с което разполага. Православната църква трябва да постави акцента върху своето богословие, историята, преданието, богатството на миналото си. Трябва да обясним, че преданието, което носим, не е илюзия, а действителност, която датира от първото хилядолетие. Трябва да свидетелстваме за тази действителност. И често, най-важното е не само какво казваме, но и какво сме. Това е голямо предизвикателство: да бъдеш православен християнин във всички аспекти на живота. 

АА: Как определяте православната духовност?

Архиепископ Анастасий: Православната духовност е непрекъснато състояние на принадлежност на Христа, чрез търсене на Светия Дух. Ако изключим това, няма да имаме никакво влияние. Православните наистина трябва да бъдат знакът на традицията на Едната света, съборна и апостолска Църква. 

Архиепископ Анастасий: Да, ние трябва да търсим това единство на красотата, доброто и истината. Това е наше задължение и ние трябва да го извършваме без да се тревожим. Не ние спасяваме Църквата. Ние сме тези, които се спасяваме в Църквата. Не ние спасяваме Христа. В този смисъл няма нужда от нас. Нека се освободим от тази тревога за резултатите. Знам, че винаги има хора, които са в постоянно преследване на статистики и количествени резултати. Но какво означава този успех? Успехът да бъдем автентични, да бъдем в Христа, да бъдем свободни, да предложим всичко, с което разполагаме в смирение и радост. Нека просто бъдем! Това е най-важното от всичко, което Бог иска от нас. Трябва да бъдем, преди да говорим.

Превод: Екатерина Крумова