Архимандрит Игнатий: Истинското шоу е това, което доближава човека до Бога

Източник: в-к Стандарт, 24.7.2005 г.

“Стар Академи” показа пътя към доброто

Архимандрит Игнатий е 33 годишен. Завършил е Богословския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Приема монашески постриг през 1999 г. През периода 1999-2004 г. е заместник на Сливенския митрополит Йоаникий. В момента е представител на БПЦ към Московската патриаршия. Отец Игнатий се отнася с голяма загриженост към проблемите и духовното състояние на младите хора и приема като лично призвание работата за тяхната духовна просвета.

Хората пеят още от древността, защото така са устроени от Бога. Песента възвисява душата на човека, когато текстът е хуманен и още повече – боговдъхновен. Това е подражание на ангелските разумни сили, които непрестанно пеят в прослава на Бога. Подобно на тях и човекът е създаден да вижда Божията красота и да прославя Бога – било чрез своите песни, било чрез стихове, чрез думи и възклицания. Мелодичната и нравствено чиста песен е нещо полезно.

Ако песните говорят само за човешката любов, ако са насочени само към хората, дали също носят полза?

Ако се пее за чиста и истинска любов, дори когато това е човешка любов, тя не се отнася само до човека, но има отношение и към Бога; защото, обичайки хората, ние се научаваме да обичаме и Бога. Когато пеем за човешката любов и имаме предвид чистотата, ние правим всъщност първа крачка

Нашата песен слага началото на любовта ни към Бога. Така че тези песни са полезни. Разбира се, всичко зависи и от слушателя, за какво мисли той, докато слуша песента. Но голямо е значението на текста.

Девизът на шоуто "Стар Академи" е "Хора стават звезди". Как ще коментирате това послание?

Този девиз е хубав, ако имаме предвид думите на Господ: "Тъй да светне светлината ви пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Бога." Ако имаме такава визия и стремеж, наистина е хубаво да ставаме звезди. Една "звезда" се осмисля, ако прославя Господ чрез таланта си, чрез отношението си към колегите си, към бедните, към всички хора въобще и ако използва своята популярност за някаква полезна цел. Тогава подобен девиз има смисъл и може да бъде полезен. Но той не бива да се разбира като гол стремеж да станем популярни, стремеж към славолюбие и възхищение от околните. Такова разбиране е неправилно.

Значи според вас истинското значение на думата "звезда" е да светиш с добро заради другите, да показваш полезното? Може ли човек с лоши постъпки да бъде звезда?

Никой човек няма само добри или само лоши постъпки. Така че звезда може да бъде всеки, който свети с блясъка и с целта, която Бог иска от нас: да служим за Негова прослава и за доброто на всеки човек. Такава звезда и радва, и топли; тя ще бъде прославена и от Господ, и от човеците.

Добре, но все пак може ли зрителят, гледайки това шоу, да получи някаква полза, да научи нещо добро?

Разбира се, че може да научи. Св. Йоан Лествичник казва, че мъдрият градинар, когато влезе в градината си, бере само зрелите плодове. Така и ние, когато гледаме едно предаване или четем някаква книга, трябва да "късаме" само зрелите плодове, т. е. да се поучаваме от това, което е полезно и хубаво. И да пропускаме лошото, за да не се отъждествяваме с него. Ако така гледаме това предаване, може и да открием в него положителни неща, които могат да бъдат полезни за нас и за нашите деца.

Какво е хубавото в "Стар Академи"?

Хубавото е, че децата се учеха да бъдат задружни, да си помагат, да си отстъпват предимството, да се обичат, да мислят един за друг, а не само за себе си; учеха се на труд и на добри обноски. Те например си казваха причината за номинациите открито, очи в очи.

А какви могат да са отрицателните моменти в това шоу?

Опасно и вредно е да се заснемат греховни постъпки, които служат за съблазън. Отрицателни са моментите, които нанасят духовна вреда. Трябва да се преподава повече духовна мъдрост, която облагородява. Такава мъдрост ще изгражда участниците не само като творци и професионалисти, но и нещо много по-важно – като личности, които ще осмислят професията си. Това би им помогнало да осъзнаят по-добре своите цели и би внесло повече радост в техния мироглед.

Искате да кажете, че един от преподавателите в "Стар Академи" е добре да бъде духовник?

Преподавател не, но това може да бъде човекът, с когото те да беседват; той да ги поучава в истинската философия на живота, която не се базира на човешки умозаключения или достижения, а е реална, практична, боговдъхновена.

Очаква се в едно такова предаване да има провокативни ситуации, да има скандални постъпки. Как да се предпазят зрителите, особено младите, които попиват лесно и лошото?

Мисля, че по-важният въпрос е как да се отнасят към такива постъпки. Защото, когато знаят как да се отнасят, когато въобще не приемат такава постъпка, те няма да има какво да лекуват. На първо време е важно зрителят да знае именно това: да се научи да не приема, да не се съгласява с определени постъпки. Той трябва да разбира, че слава, която се гради на скърбите на друг човек, създава се чрез разврат или гняв, е много кратковременна. Такава слава дори в най-силните си моменти е горчива, защото там, където е грехът, радост няма. Там може да съществува само някаква мимолетна наслада или задоволство, придружено винаги с тъга. Виждате, че дори когато се скара с някого, човек обикновено си мисли: "Хубаво му го върнах, поставих го на място" и пр. Но в същото време той не е в състояние да се усмихне по детски.

Много хора обаче искат да гледат именно такива ситуации? Защо зрителят има изострен интерес към такива неща?

Това говори за някаква болест на душата. Такъв зрител не познава духовната радост; забравил е за детските си години – времето, когато я е изпитвал. Той не знае, че тази радост може да изпита и всеки възрастен човек, не съзнава какво е изгубил и не се стреми към такава чиста радост. Мисля, че когато загаси телевизора, този човек усеща празнотата и лошото, с което е запълвал времето си и се е товарил. Но както слепите очи, които никога не са виждали слънце, не могат да знаят какво е светлината, какво е земна и небесна красота и не се стремят да я имат, и човекът, свикнал с духовната тъмнина, не се стреми към духовната светлина и радост. Като търси проявите на греха, той си мисли, че това е голямото шоу. Но напротив – истинското шоу е това, което доближава човека до Бога, до любовта и единомислието с другите участници и зрителите. Истинската емоция е тази, която насища и зрителя, и самия участник в предаването.

Как ще коментирате това, че много от героите на такива предавания считат за мъжествено и модерно да употребяват лоши изрази, жаргон, да се държат предизвикателно и нахално?

Мъжествеността е съвсем различна проява. Мъжествеността е да знаеш да мълчиш, когато трябва да мълчиш. Тя е да казваш само това, което е полезно и необходимо, и да не приемаш лошото; да се стремиш да доставяш радост на човека, с когото си. Мъжествеността е да защитаваш онеправдания, а не да нападаш слабия; тя е проява и следствие на любовта към Господ и към човека. Не можеш да си мъжествен, ако не си в състояние да обичаш безкористно и чисто своите приятели.