Архимандрит Сионий: У нас има насилие, защото няма вяра

Ваше Високопреподобие, свидетели сме на истинска вълна от агресия сред подрастващите. Какви са причините според вас?

Тази агресия се дължи на бездуховност. За съжаление това явление не е от днес и от вчера у нас. И причините не са само в 45-годишния атеистичен режим. Ако погледнем по-назад във времето, ще видим, че и тогава нашият народ е възпитаван в злото. Още тогава сред политическата класа и българската интелигенция е имало твърде много хора, настроени негативно срещу православието. Хора, които са търсили други духовни източници на вдъхновение за своето битие. Но така те са вредили на истинската духовност, в която нашият народ е живял векове.

Именно тези възгледи и съответните действия на елита на нашата нация през последните стотина години доведоха до днешното състояние на нещата – до ескалиране на насилието, което е антипод на братолюбието. Защото християнството има два основни принципа – да обичаш Господ и да обичаш ближните си с цялото си сърце и душа. Така както обичаш себе си. Сам Христос е казал, че когато не обичаш ближния си и си насилник спрямо своите по-малки, по-слаби братя, тогава ти не обичаш и Бога. Следователно не си християнин.

Неотдавна БПЦ и интелектуалците се обединиха около искането за въвеждане на задължително вероучение в училищата. Ще помогне ли това за духовното оздравяване на нацията?

Бих употребил глагола "възстановяване". Защото предметът вероучение е съществувал винаги в българското училище до 1947 г. Тогава е премахнат, без никой да се съобразява не само с мнението на църквата, но и на обществеността. На негово място се появиха други предмети. Те формално също учеха на добро, също говореха за братство и за светло бъдеще. Но всичко това бе утопия, която изживя своя път. В резултат на нея обаче вече три поколения българи останаха духовно необразовани. А това духовно невежество неминуемо се отрази на тяхното възпитание и поведение.

Значи детското насилие е продукт на цялостното състояние на обществото?

Говорим за насилие в училищата. Но то не е само плод на агресия сред подрастващите, а и на семейството. То също е лишено от духовност. А и цялото общество някак свикна с насилието, което е най-страшното. На никого вече не правят впечатление заглавия във вестниците от рода на "Майка изхвърлила дъщеря си" или "Син закла баща си за пари". Тези ужасни неща се приемат като част от всекидневието. Нещо, което не буди нормалната за един българин и християнин осъдителна реакция и желание за борба със злото.

Ясно е, че такива неща се срещат във всяко общество. Но когато то не реагира и не търси причината за появата им, тогава не можем да кажем, че това е зряло общество. Въпросът не се решава с това да бъде наказан даден ученик и неговите родители или да бъде уволнен директорът. Въпросът е, че народът ни е лишен от духовност. Ако погледнем процента на тези, които редовно посещават църквите, ще видим, че е нищожен. Говоря и за православните, и за другите християнски вероизповедания, и за мюсюлманите у нас.

Но има ли достатъчно кадри БПЦ, за да осигури преподаването на вероучение във всички училища?

Мисля, че няма проблеми с осигуряването на преподаватели. Ако не достигнат богослови висшисти, законът позволява да преподават и завършили семинария или курсове за преквалификация. На всички тях отначало ще им бъде много трудно, но делото, с което ще се заемат – да благовестят мира, любовта и добротворството между хората, е много велико. Убеден съм, че Бог няма да остави тези хора, които ще тръгнат по пътя на просветителството.

Дават ли обаче достатъчно нравствен пример самите свещеници? Вчера архиерейският наместник на Дупница, отец Георги Паликарски, обвинява подчинените си, че вземат за служби повече, отколкото е определил Св. синод?

Целият български народ преживява трудностите на прехода. И повечето семейства едва свързват двата края. Така че, ако един свещник си позволява да взема нещо повече от определеното, не е истински пастир. За такива Христос е казал, че са вълци в овчи кожи. Така че лъжепастирите трябва да бъдат наказани. Чест му прави на отец Паликарски и на всички други архиереи, епископи и митрополити, които държат българският народ да има достойни свещеници.

Отец Паликарски кори свещениците и че се обличат с дънки под расото?

Българската традиция изисква свещеникът да бъде облечен с подрасник, расо и калимявка. Целият му вид да бъде приемлив и достоен за званието. Знаете ли колко отговорно е това, че миряните целуват ръка на един духовник? Да целунеш десницата на свещеник означава, че той трябва и с вида си да бъде достоен за тази почит.

Като че ли все повече духовници наистина стават достойни за почит. Имам предвид видимата активизация на църквата по отношение на редица обществени проблеми.

Дори не смея да го изразя от радост, но се чувства отваряне към църквата на много нови хора. Това показва, че има наистина надежда за активизиране на духовните процеси. И това не е само мое мнение – защото аз съм известен като непоправим оптимист в църковните среди, така мислят и други духовници, а и миряни. Включително и у такива, които са били в чужбина няколко години. Дай Бог това да се разраства тепърва. И БПЦ да заеме това място, което другите православни църкви заемат сред своите народи.

И по отношение на междуцърковната дейност БПЦ като че ли стана по-динамична?

Наскоро имахме гости от сръбската патриаршия за празника на свети Климент Охридски. Имахме гости от Еладската църква по покана на Софийската митрополия. През лятото пък посрещнахме духовници на грузинската църква, дарихме ги с копие от чудотворната икона в Бачковския манастир, който е основан от грузинци. Постоянни контакти се поддържат с руската църква и с Вселенската патриаршия. На Балканите сме едно православно семейство, а и политическите граници изобщо не отговарят на етническите – за съжаление в наша вреда. Затова е още по-радостно, че двама възпитаници на нашата семинария вече са ръкоположени за свещеници в Босилеград от митрополита на Враня. Това са първите българи свещеници в Западните покрайнини, които ще служат на български.

Посещението на папа Бенедикт ХVI в Турция се разглежда като послание не само към исляма, но и към православието. Ще даде ли то нов тласък на сближаването и сътрудничеството между западната и източната църква?

Това посещение наистина е изключително важно. От една страна, за отношенията между православието и Ватикана, които получиха нов живот след вдигането на схизмата през 1965 г. от папа Павел VI и Вселенския патриарх Атинагорас. С това започна епоха, която образованият свят ще оцени като нещо изключително. Защото пред Христос сме едно. Разбира се, фанатиците и от двете страни може да протестират и да обвиняват и двете църкви в някакво отстъпление от каноните. Но няма нищо по-велико от любовта към ближния и братолюбието. А и в този диалог не става дума за отстъпление, а за преоткриване на заветите на древната църква, за съвместен живот в традицията. Не по-малко важен е и диалогът между християнството като цяло и исляма. Защото хората по света не се делят на различни народи и религии, а на вярващи и невярващи. И основният духовен проблем и на България, и на целия свят е следствие на дейността на невярващи хора. Някои от тях за съжаление използват вярата за своите цели. Религиозният фанатизъм и в християнството, и в исляма се смята от сериозните богослови за извращение на вярата. Човек, който няма в сърцето си любов, не може да бъде вярващ. Затова и православието, което е отворено към всички вярващи, е давано за пример и от католици, и от мюсюлмани.