Банските икони – 200 години без реставрация



За това, какво трябва да знаем за Банската живописна школа разказва уредникът на Музейния комплекс в Банско археологът Владимир Баряков.

Г-н Баряков, какво трябва да знаем за Банската живописна школа?

След дълги години изследователска дейност, през 80-те години на миналия век беше събрано, с екип ръководен от проф. д-р Атанас Божков, всичко най-добро от банските майстори-зографи, творили на територията на цяла Югозападна България. Школата се явява третата в българските земи, след Тревненската и Самоковската. Новият начин на изобразяване на библейските сюжети ги прави достатъчно известни, за да получат една от най-големите заслуги за тогавашните майстори-зографи, а именно поканите да творят в Рилския манастир – най-голямата българска обител и също така в Атонските манастири. Новото, което се явява при банските майстори, може би води началото си от това, че основоположникът на школата – Тома Вишанов завършва художествено майсторство във Виена. Понеже това е края на XVІІІ век, най-ранните му творби които притежава нашата сбирка са от 1790 г., той не може да твори това което е научил – да рисува крале, кралици, пейзажи, защото историческата действителност в България е съвсем друга. Затова пък неговото ограничение да твори единствено в църквите и манастирите, което е валидно за всички наши майстори, зидари, строители и архитекти, единствено в църквите и манастирите са могли да покажат своя гений, той налага портретизма в иконата – нещо съвсем против канона, нещо съвсем светско. Именно по този начин се поставя Ренесанса в българската живопис, въобще. Заслугата му е много голяма. Отивайки в Рилския манастир в 1798 г. той започва да рисува нещо невиждано до този момент – започва използването на полутонове, полусенки, една триизмерност на изображенията, една ефирност във въздуха, фигурите вече са раздвижени, не са статични, което донякъде не се харесва на тогавашните ктитори и братята монаси. От друга страна, всичко е против канона, работата му е спряна, довършена е от самоковските майстори-зографи, но новата покана не закъснява. След 12 години вече в централната църква в манастира, където заминава със своя син Димитър Молеров. Понеже поръчката е много голяма църквата е зографисана от двете школи – от Самоковската и Банската школа. За непредубедения посетител на Рилската обител, и в днешно време като отиде, не че разликата е огромна, но все пак разликата между двете школи, които са си разделили пространството да се зографиса може да проличи. А и предполагам колегите от Рилския манастир могат винаги да кажат кое е на банските майстори, кое е на самоковските.

Ако в началото, все пак са отричани банските зографи, начинът им на изобразяване, то в следващите години останалите школи започват да заимстват от банските майстори, налага се като едно общобългарско изкуство. Може би това е един момент, бих го нарекъл двойното робство, което се налага – веднъж в годините на турското робство, от друга страна началото на XІX век със засиленото фанариотско движение, именно стремежа на гръцкото духовенство да зароби от друга страна българите, погърчването, налагането на гръцки език в църквите и манастирите. Именно създаването на един нов начин на изобразяване против тази хилядолетна византийска традиция в християнската живопис, един нов начин на мирогледа, защото може би, самият българин има едно друго усещане за света, по друг начин е устроен и тук вече идва разликата в изобразяване на самите светци, които почитат българите налага един такъв бунт в живописта, бунт срещу гръцкото духовенство, за да може да се покаже в края на краищата и това, което е българската душа.

Колко икони можем да видим в експозицията и коя за вас е най-ценна?

В експозицията могат да се видят в момента около 60 оригинала на банските майстори-зографи, които обхващат целия период на тяхната дейност – от основаването на школата. Най-старите произведения, както споменах са от края на XVІІІ век до първите години на XX век, някъде до началото на Първата световна война, когато школата замира, четири поколения художници творят в нея. Това са основоположника Тома Вишанов, сина му Димитър, внук му Симеон и правнук му Георги. Около тях, техни роднини и братовчеди, както всъщност са се развивали винаги занаятите през тези години по българските земи. Майсторлъкът е предаван от поколение на поколение, за да може тези тайни, които всеки един занаят крие в себе си, да останат във фамилията, да останат в семейството. За съжаление, в момента се изпитват много големи трудности, защото всички тези икони са рисувани с органични бои, на органична основа. Тайната всеки сам за себе си я е пазил. Има цветове, които в момента, въпреки напредналата индустрия, въпреки всички тези химикали, които се вкарват в боите, не могат да достигнат това, което майсторите са постигнали в своите цветове и багри. Иконите греят двеста години вече, без да се реставрирани, единствено са почиствани, така че творили са, за да остане след тях.

Днес има ли живи наследници на банските майстори?

Живи наследници на банските майстори, като фамилия – да, но не са се насочили в иконописта, професиите са съвсем други.

Тук идват много чужденци, с какво впечатление остават?

Не може да няма промяна, защото самата експозиция е подредена в Метоха към Хилендарския манастир. Сградата, в която се намираме е строена през 1749 година. Повечето от тези чужденци тогава не са имали дори държавни обединения. Така че, това е нещото, което още в началото ги грабва. Следващият момент, понеже първата зала е ктиторската зала, тази готовност на българина да дарява, за да запази своята душевност и идентичност, колкото и оскъдни да са били времената по време на турското робство, все пак те са откъсвали от хляба си, за да построят своите храмове, църкви, манастири, скитове, да бъдат те изографисани. Освен почитта към Бога, по този начин те са давали своята лепта. Така, че това не може да не ги впечатли. Устройването, което показваме на едно някогашно ателие- виждайки багрите, които са непокътнати в иконите и самият ансамбъл, който е в метоха със своите стопански пристройки, които също са пригодени на експозиционни зали, зеленината, която е в цялото дворче, някак си предразполага, ако не нещо друго, то поне да ги приобщим. Понеже в повечето случаи, те не са източноправославни, но с много голям интерес слушат църковните песнопения, които ние пускаме по време на разглеждането, ги прави съпричастни. Може би разбират това, което ни се иска да бъде разбрано за нас в Европейския съюз.

Музейният комплекс има ли някакви неразрешени проблеми?

Проблеми нямаме и се надявам да нямаме. Голямо разбиране имаме, както от страна на общината, така също и от министерствата. Просто не може, когато имаш само три школи, да ги зачеркнеш, ако бяха 300, може би щяхме да сме някъде на опашката.

В момента се реставрира църквата в Банско. Разкажете ни повече?

Историята е много по-дълга, защото това вътрешно убеждение на българина, на банскалията, да дарява, не е загубено и до ден днешен. Така че и инициативния комитет за възстановяването на църквата също е от банскалии. Той донякъде се яви с почина да бъде реставрирано банското крило в Зографския манастир, което навремето е спонсорирано от брата на Паисий Хилендарски Хаджи Вълчо. Така че покрай събирането на средствата, което е под егидата на президента Георги Първанов, в края на краищата беше решено и нашият храм да бъде реставриран. Все пак това е най-голямата църква в България след Александър Невски, иконите там също са на банската живописна школа. Те не могат и да бъдат на някоя друга, когато имаш такива изявени зографи не можеш да каниш от други места. Куполът на нашата църква е един много рядко срещан в нашите земи и си заслужава цветовете да бъдат подновени. Ние трябва да се научим да ги пазим, например, свещите трябва да бъдат по-качествени или пък въобще всичкото това палене на свещи, почитта към живите и мъртвите, има на много места вече, където тези свещички се палят отвън, за да няма опушване. Все пак много средства се влагат и трябва да се научим да пазим това, което ни е дадено. | www.focus-news.net

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...