Борислав Цеков: Има духовници с пагони под расото

– Но пред Съда в Страсбург обвиняват вас за недопустима намеса. Според закона БПЦ не подлежи на съдебна регистрация. Дадохте ли й привилигировано положение?

– Не. В закона изрично е записано, че не може да има привилегии. Вярно, има отлика в статута. То е отражение на конституционната разпоредба, че източното православие е традиционна религия. Самият закон дава на БПЦ статут на юридическо лице и не се нуждае от съдебна регистрация. Така ние признаваме историческата й заслуга за „регистрацията” на държавата. Църквата я е имало и в години, когато не е имало държава. Не може днес чиновник или магистрат да решава дали да има Православна църква и Български патриарх. Така е уредено положението на основните религиозни институции и в Западна Европа. Някой чул ли е Лютеранската църква да подлежи на регистрация в скандинавските държави, където тя по конституция е държавна религия? Не е чул. Както няма да чуе, че Католическата църква има нужда от регистрация в държави като Испания, Полша, Италия.

– Защо ние имаме проблеми пред Съда в Страсбург, а изброените от вас държави – не?
– Полемиката се създава от неправителствени правозащитни организации. През 1999 г. доклад на ОССЕ взе ясна позиция – че историческата диференциация в статута на едно вероизповедание не означава неравнопоставеност с останалите вероизповедания. Освен ако за традиционната религия не са предвидени специални привилегии. Е, според нашия закон БПЦ не може да получава привилегии. И не ги получава.
– В българския случай има и друга особеност – със закона вие сложихте край на дългогодишната битка кой е легитимният синод и съответно край на спора кой да бъде регистриран в Дирекция по вероизповеданията и в съда. Нещо повече – признахте патриарх Максим за каноничен и забранихте на разколниците да използват името на БПЦ и имотите й.
– Да. Отлъчените не могат да използват името „Българска православна църква” и да претендират за нейно имущество. Ще ви дам пример – ако някой се обяви за папа и Католическата църква го отлъчи, той не би могъл да претендира например, че базиликата „Св. Петър” в Рим е негова. Но има правото да упражнява своето вероизповедание така, както го разбира.
Същото важи и за разколниците. Те имат пълната свобода да се регистрират като православно вероизповедание и да докажат, ако могат, правотата си чрез силата на словото и на духа. Но както виждаме, те не го правят. Вместо това претендират, че са нещо, което не са. Че те са БПЦ и че Инокентий е патриарх. А не този, който е избран канонично – патриарх Максим.

– Това доказва ли, че в дъното на разкола стоят имотите, г-н Цеков?

– Разколът стартира през 1992 г. по политически подбуди чрез недопустима държавна намеса. Правителството на Филип Димитров регистрира дядо Пимен за патриарх и помним как полицията нахлуваше в храмове, окупираха се манастири, включително и с помощта на мутри. Оправданието беше да се изчисти църквата от комунизма. Постепенно идеологически обоснованата намеса се изроди в нечист бизнес с църковни имоти. В София с подкрепата на тогавашния кмет Стефан Софиянски разколниците държаха не само храмове, но и апетитни имоти. Въртяха свой бизнес. Бяха превърнали криптата на “Св. Параскева” в сладкарска работилница.
До 1998 г. може да е имало разкол по канонични причини. Но да припомним, че през 1998 г. в София беше свикан Всеправославен събор, на който присъстваха главите на всички православни църкви. Разколниците бяха призовани да се завърнат в лоното на църквата и някои се покаяха. Така световното православие реши, че отделилите се вече не се считат за част от БПЦ. Оттам нататък споровете бяха за имоти, за храмове като „Св. София” и „Св. Параскева” в столицата, които са символични за една религия.

– Споменахте срамните сцени от 1992 г., но и през 2004 г. се намеси полицията. Защо т. нар. разколници бяха извадени насила от църквите? Според адвокатите на разколниците законът е дал психологическото основание за разправата, а делото ще бъде спечело именно заради прокурорската и полицейската намеса.
– Без съмнение сцените преди 4 г. бяха нелицеприятни. Но нямаше друг изход, след като по силата на правото собственикът иска да си върне владението върху имот, а незаконният владелец го държи без основание. Все едно да не можете да извадите наемател от собствения си апартамент. Тогава идва прокурорът. Държавата взе страната на закона и на справедливостта.
– Обезщетение от 1 милион евро е рекордна сума. Как ще го коментирате?

– Нека изчакаме решението. Средите, от които излизат тези слухове, навремето твърдяха, че ако се гласува Закона за вероизповеданията, България няма да бъде приета в НАТО.

– С какви аргументи трябваше да бъде защитавана позицията на държавата?

– Това дело, както и много други, е подценено от страна на властите, които представляват страната ни и защитават институциите и законите ни пред съда в Страсбург. Има три важни аргумента – първо – БПЦ няма привилегии по закон. Второ, според канона разколници не могат да претендират за имоти на легитимния Свети синод на БПЦ. Трето – законът не им пречи да изповядват религиозните си убеждения, но не като БПЦ, каквато у нас съществува от 12 века. Но не само държавната власт подцени аргументите. Това стори и БПЦ, която е страна по делото и не успя да ангажира авторитетни и влиятелни юристи.

– След края на разкола църквата вече няма оправдание за отсъствието си от обществения живот. Успя ли в последните 4 г. да си върне част от авторитета?
– Не бива да прехвърляме отношението си към отделни личности в църквата върху самата Църква. И аз не харесвам факта, че част от клира носи пагони под расото. Не одобрявам владика, който търгува с псевдоцърковни титли, давайки ги на хора от по-сивкавата част от живота. Но не смесвам тази антипатия с отношението към институцията. БПЦ е част от нашата идентичност като българи, вековен крепитал на устоите на нацията.
Но трябва да признаем, че религиозната дейност продължава да се свежда до служене в храмовете. БПЦ отсъства от болезнените социални проблеми. Добри неща се правят в Неврокопската, Пловдивската, Търновската епархии, но това не определя облика на цялата църква.

– Вероучението ще помогне ли за възраждането на БПЦ?
– То не може да я замести. Опасявам се също, че БПЦ няма подготвени преподаватели.