Борис Анзов: „Гробовете на руските воини в Плевен тънат в забрава“

Худ.: Николай Дмитриев-Оренбургски

По време на неотдавнашна пресконференция на руския външен министър Сергей Лавров, българският журналист Борис Анзов заяви, че гробовете на руските войници от Руско-турската война в Плевен са занемарени и изоставени. „В България, в град Плевен, има 3400 гроба на руски воини. Всички те са обрасли с гъст буренак… Може би ще обърнете внимание на това?“, попита той министъра.

В интервю, дадено за в. „Взгляд“, Анзов разказва за положението на християните в Ирак, за състоянието на гробищата на руските воини в Плевен и за ситуацията в България 139 години след края на Освободителната война.

Г-н Анзов, Вие казахте на Лавров, че сте бил в Ирак, в това число и в района на Мосул. Ще се подобри ли положението на християните там след освобождението на този град?

Бях при игумена на манастира „Мар Матай“. В този манастир има древна библиотека. Силите на ИДИЛ бяха тогава на четири километра от манастира, но, както каза игуменът, монасите не смятат да го напускат. Страшно е да си представим какво ги чака, ако ислямистите нахлуят в обителта. Християните, избягали от Мосул, ми казваха, че вече никога няма да се завърнат там. Домовете им са разрушени, войната ще продължава още дълго и те мислят само как да се спасят.

Християните бягат в иракския Кюрдистан – кюрдите им предоставят свобода, разрешават им да строят църкви. В град Башика има цял християнски квартал, където човек може например да се сдобие свободно с алкохол. Кюрдите наричат християните братя. Един от местните кюрдски генерали, Бахрам Доски, дори беше заповядал да възстановят падналия след една битка кръст върху християнска църква. Мнозина искат след това да се прехвърлят в Ливан или в Европа.

Впрочем, от Мосул бягат не само християните, оттам бягат всички, независимо от вярата си. Някои бежанци ми разказаха, че са напуснали домовете си няколко часа преди идването на ИДИЛ. Скоро ще излезе интервюто ми с главнокомандващия на кюрдските сили. Този кюрдски генерал ми каза: „Докато има продажни политици, ние в Ирак още дълго ще се избиваме“. Той е военен, не е свикнал да говори дипломатично. „След ликвидирането на ИДИЛ на негово място ще се появи ново ИДИЛ. Няма значение как ще се нарича то. Войната ще продължи още дълго“, каза той. Бях също така и в Сирия. Видях оскверненото християнско гробище в град Кесаб. Прави страшно впечатление. Имената на умрелите са изчегъртани от надгробните плочи.

Съгласен ли сте с Лавров, който призова за защита на християнските и другите традиционни ценности и определи днешните европейски ценности като постхристиянски?

Безусловно. В България например имаме катастрофично низка раждаемост. При това сме изложени на голям поток на мигранти от Близкия Изток. Ние не се размножаваме, а те го правят. При това те не искат да се асимилират. Ние, както и другите европейци, християни, ще бъдем един ден просто изпъдени от земята си.

По въпроса за руските войнишки гробища в България. В Русия се смята, че за тях се полагат грижи. Вие обаче казвате, че сте заснел документален филм за състоянието на гробовете, и много от тях са в такова състояние, че сте бил принуден да си проправяте път към тях „като през джунгла – с мачете в ръка“.

Да започнем с това, че аз живея в южна България. По време на Руско-турската война тези територии, от които съм родом, руската армия не е освобождавала. Нямам повод да благодаря Русия или да се занимавам с проруска пропаганда. Ние сме завоювали сами свободата си.

В централните гробища на моя град има гробове на германски войници. Те са чисти, спретнати, грижат се за тях. В Плевен в момента има около 130 паметници и монументи в чест на руските освободители. И въпреки това аз бях потресен от това, което видях. Руските гробове в Плевен са ужасно занемарени. Просто не можеш да се добереш до тях. Дори немците в Германия се грижат за гробовете на съветските войници.

В България много хора се грижат доброволно за гробовете на руските войници. Пристигат, хващат коси, лопати, резачки, разчистват гъсталака, чистят гробовете и паметниците от боклуци. Но след това могат да ги накажат – от гледна точка на общинските власти те нямат право да се грижат самостоятелно за тях. Направил съм документален филм за героите от Плевен…

А защо самите градски власти на Плевен не се грижат за гробовете?

От началото на 90-те България преживява състояние на културен упадък. Обикновените хора са загрижени повече за това как да оцелеят, а не за гробовете на мъртвите. И изобщо с това трябва да се занимава държавата, властите, кметството на Плевен. Те трябва да ги почистват, дори ако за тази цел ще трябва да заделят средства от заплатите на чиновниците, щом няма пари в бюджета – та нали без руските войници те изобщо не биха седели в своите кресла. Но те навярно чакат кога ще дойде поредният транш от Евросъюза, за да благоустроят парка с руските гробове.

По-рано вече писах на външното министерство на Русия с молба за помощ по този въпрос и, повтарям, заснех документален филм на тази тема. Бяхме я обсъждали с шефа на културния отдел към министерството на отбраната Антон Губанков, той смяташе да се заеме активно с нея, но за нещастие той загина в самолетна катастрофа… Сега реших да разкажа за състоянието на гробовете лично на Сергей Лавров.

Обръщайки се към Лавров, Вие казахте, че руските воини са умирали в България не за това – днешните българи да берат ягоди в Англия. Какво имахте предвид?

Загиналите в Руско-турската война руски войници и български опълченци са дали живота си за свободна България. А не за страна с убито през последните двайсет „демократични“ години производство. Днес сме принудени да берем ягоди в Англия, праскови в Испания…

С какво Русия може да помогне на България?

През миналата година по време на аналогичната пресконференция аз предложих на Лавров да увеличи броя на бюджетните места за български студенти. Младите образовани българи отиват да учат на Запад. Ако така продължи и занапред, скоро хората в България ще забравят за Русия изобщо. При това ние сме бедна страна, малцина у нас могат да си позволят платено образование в Русия. Колкото за помощта – българският народ би искал не материална, а по-скоро морална подкрепа от Русия. | vz.ru
Превод (със съкращения): Андрей Романов