Варненският и Великопреславски митрополит Кирил: Търговците нямат място около храма

Източник: в. Дума

Интервюто е част от материала на в. Дума

Сагата със сергиите пред "Ал. Невски" продължава

Това са неща, които се отнасят до съответните кметски управи, тъй като собствеността на терените за сега се водят като собственост на съответните общини, те все още не са върнати на църквата. Ще ви дам пример с Варна – цялото каре в центъра на Варна включващо сградата на митрополията и катедралния храм „Свето Успение Богородично" е било собственост на Варненската митрополия, което и до ден днешен не е върнато. Една част от площта е заета от сегашния площад „Св. св. Кирил и Методий" без всякакво обезщетение. На практика църквата не може да се разпорежда с пространството между сградата на митрополията и катедралния храм. Нещо повече – парадоксално е, но е факт, че бившият областен управител Яни Янев – сега депутат от НДСВ, е актувал като държавна собственост самата земя, върху която е изградена църквата „Св. Никола". Подобно е положението и в Шабла, където местният храм се води за общинска собственост. Да не говорим за случая с манастирската сграда край Преслав.

Това означава ли, че вие сте безсилни да изгоните търговците край храмовете?

Ние сме като с вързани ръце. Пропъждането на търговците около храмовете не може да бъде решен окончателно, докато не се реши въпросът с връщането на собствеността на църквата навсякъде в страната ни. Похвално е, че кметът на Варна Кирил Йорданов със своя заповед премахна грозящите бараки около катедралния храм по цялото протежение към бул. „Владислав Варненчик". Отредено бе и специално място в Морската градина за продавачките на плетива и дантелени изделия, които бяха заели дори пътеката от входа на митрополията до катедралния храм. Но далеч не всичко е сторено. На двата ъгъла на Митрополията продължават да се продават закуски, кебапчета, да се сервира алкохол. На нашите молби за тяхното премахване от кметство „Одесос" ни казват, че те ползват тротоарно право. А не ни питат какво трябва да търпим по цели нощи, защото заведенията работят почти денонощно. Ако собствеността ни бе върната, това не би търпяно и час.

Вчера разговарях с останалите все още край катедралния храм търговци на икони, които казват, че имат разрешителни от кметството. Те твърдят, че на площадката на стълбите пред централния вход на храма почти цяло лято има разтворени сергии за сувенири, дори и запалки, но собствениците на „масите" били съпруга на свещеник и младеж, близък на друг свещеник.

Не знам за това, но ще проверя. Площадката пред храма наистина се води собственост на „Свето Успение Богородично" и за всичко в храма и около него отговаря управата на храма. Ще проверя и ако е имало такова нещо ще бъде отменено.

За съжаление искам да ви занимая и с един друг грозен факт, далеч по-страшен от сергиите на бабите с покривките. Става дума за факта, че градинката и пространството около катедралния храм са превърнати в свърталище на проститутки. Почти е невъзможно мъж да мине спокойно от там. Дори да е под ръка със съпругата си. Бях свидетел, когато пред двойка немски туристи излезе силно червисана мургава проститутка, включи мобилния си телефон с чалга музика и започна да играе кючек пред тях. Веднага до нея още две „труженички" буквално задърпаха мъжа с предложения на развален немски от „свирка" до „пълна програма". Хората бяха слисани.

Знам за това, многократно към говорил по този въпрос с главния комисар във Варна, полицията прави понякога хайки, но само час по-късно се появяват други. Срамно е. Тревожи ни и фактът, че източната фасада на катедралния храм, а и оградата на митрополията са превърнати в тоалетни. През лятото вонята на урина е невъзможна. Трябва наистина да се направи нещо, допълнителна ограда ли, какво ли, но това не може да продължава. Градът ни е голям туристически център, а това място е лицето на Варна!