Васил Маринов: Големият проблем на затворите е неграмотността

Днес нашият събеседник – директорът на Дирекция "Осигуряване на религиозните потребности на лишените от свобода" към българското министерство на правосъдието ще присъства на молитвената закуска в Белия дом във Вашингтон.

Васил Маринов е директор на Дирекция "Осигуряване на религиозните потребности на лишените от свобода" към Министерството на правосъдието. Има няколко висши образования, сред които право, завършено у нас и богословие в института "Босе" към Женевския университет. Институтът се поддържа от Световния съвет на църквите. Специализирал е "Човешки права и религиозни свободи" в Кестин институт в Оксфорд. Неотдавна Маринов бе определен за първия полицейски капелан за България от Международната конференция на полицейските капелани, намираща се в САЩ. Капеланът е духовно лице, служещо извън енорийска църква, напр. в затворнически или болнични параклиси. Във Великобритания полицейският капелан е с по-висок авторитет и права от редовите полицаи. Маринов е един от поканените на молитвената закуска в Белия дом във Вашингтон, която е днес.

Г-н Маринов, местата за лишаване от свобода в България вече не са обект на критика от правозащитните организации за незачитане на религиозните потребности на техните обитатели. Как го постигнахте?

Дирекцията ни се придържа стриктно към Закона за вероизповеданията и Закона за изпълнение на наказанията. Работим активно и с неправителствени организации. Според Закона за вероизповеданията може да се извършва ритуална и богослужебна дейност, произтичащи от всички регистрирани в България вероизповедания. ЗИН дава право на всички регистрирани вероизповедания, ако поискат да им се даде достъп до съответния затвор. В момента около 20 от общо 73 вероизповедания ползват това свое право. Член 70-и от него дава право да бъдат назначавани и православни свещеници. На 4-часов работен ден са назначени свещенослужители в 13-те централни затвора, така те са и служители на Министерството на правосъдието. Във всички централни затвори имаме православни параклиси. Дирекцията работи и по програма за строителство на нови православни параклиси в общежитията на по-лек режим. Общият им брой в централните затвори и общежитията в страната е 35. През 2006 г. бяха осветени нови параклиси в Казичене, в кв. Самураново в Дупница и Враца. По инициатива на щатния свещеник в затвора за малолетни в Бойчиновци йеромонах Йосиф проведохме курс по иконопис, а с помощта на християнската фондация "Адра", която осигури 10 шевни машини и учител, бе проведен курс по шеф и кройка.

Доста необичайно, курс по шеф и кройка…

Целяхме възпитателен ефект, спазвайки християнския принцип не само да се дава на нуждаещия се риба, но и да бъде научен да си я лови. Впоследствие тези затворници ще шият сами спалното бельо в затвора. Те вече имат професионални свидетелства. Проведен бе и курс по основи на християнството по английска програма, действаща сред лишените от свобода в 157 държави. След завършването му те получават сертификати за участие. Подобни свидетелства, за някои може и да са незначителен, но за тези хора са важен документ за нещо, което са постигнали сами с положени усилия и имат силен възпитателен ефект, който и занапред им създава мотивация за занимания със смислени неща. За излизащите до шест месеца на свобода от Врачанския затвор бе организиран курс по компютърна грамотност. От 8 човека 4 го завършиха успешно.

Съумяхте ли обаче да постигнете вече и религиозна, и етническа толерантност в затворите?

Стараем се. Затова сме организирали религиозните сбирки да се провеждат на различни места и в различно време. В Старозагорския затвор например се провеждат богослужения както от православния свещеник отец Йордан, така и от местната протестантска църква "Месия". В Софийския затвор, освен служби в православния параклис, се осъществяват и срещи с протестантски пастори в киносалона, а в петък се извършват мюсюлмански молитви за изповядващите исляма. В затворите отдавна не сме имали конфликти на религиозна основа. До известна степен това се дължи и на обстоятелството, че според Закона за изпълнение на наказанията свещенослужителят има специален статут. Той има право да се срещне насаме с лишения от свобода. Това право го няма и адвокатът, който се среща със своя клиент в специална стая, а духовникът може да влезе дори в килията му и да извърши тайнството изповед.

В затворите излежават присъди и мюсюлмани-чужденци, за които трудно може да се установи дали изповядват по-умереното сунитско-ханефитското течение, което преобладава в България или някое по-кардинално, като шиитското например. Не се ли страхувате, че в местата за лишаване от свобода могат да проникнат и по-радикални проповедници?

До изповядващите исляма допускаме само хора, за които сме се допитали предварително до Главното мюфтийство и имаме гаранция, че не става дума за крайни доктринери. В последните години оттам ни изпращат студенти-четвъртокурсници от Висшия ислямски институт, на които обгрижването на лишени от свобода се зачита и за преддипломен стаж, какъвто те имат задължително. Такива проверени хора водят и петъчните молитви. Отец Кжищоф от католическата катедрала "Св. Йосиф" в столицата посещава веднъж месечно вярващите католици, които също са най-вече чужденци. Впрочем чужденците в Софийския затвор са отделени в специално крило.

Като ви слуша човек започва да си мисли, че килиите в неделя са празни, защото всички затворници са на черква. Толкова много ли са вярващите?

Процесът за осъществяване на религиозна дейност е двустранен. За него първо трябва да има желание от страна на затворниците, а също и желание на съответното вероизповедание да се погрижи за тези хора. Ние от дирекцията сме само посредниците между двете страни. Задължени сме дори само един човек да пожелае да бъде посещаван от духовник от определено вероизповедание да му го осигурим.

Колко часа седмично се полагат на един затворник за удовлетворяване на религиозните му нужди?

Според режима на лишен от свобода той има право да се разхожда в продължение на час на открито, т.нар. каре. Формата на богослужението му дава правото да отиде извън килията до съответния параклис или киносалон, където се провеждат молитвените сбирки и богослужението на различните от православното вероизповедания, колкото те продължават. Съвсем естествено затворникът желае да излиза повече от килията. Имаме един, който успя да си осигури повече време навън, претендирайки, че иска да посещава сбирките на всички конфесии и деноминации в затвора, за да си избере към коя да се присъедини. Той е в правото си и действително ги посещава. Дали желанието му е искрено или просто не иска да е в килията си, това не знаем. Има и други, посещаващи всякакви срещи с духовници, но като видят, че някой от тях не носи подаръци, повече не го уважават с присъствието си.

Кой е най-острият проблем в затворите, освен все още малката площ, за която от ЕС ни критикуваха този месец?

Големият проблем е неграмотността. В някои затвори тя надхвърля 50 на сто. Много от фондациите и издателствата даряват религиозна литература, но тя остава неупотребена. Виждал съм Библии на фина хартия да се разкъсват и от листата им да се свиват цигари. Неотдавна лично Сливенският митрополит Йоаникий предостави 1000 православни катехизиса, но малцина са грамотните, които посягат към тях. Стараем се чрез училищата в затворите да намалим процента на неграмотността. Такива училища имаме в затвора за малолетни в Бойчиновци и в затворите във Враца, в Стара Загора, в Сливен, в Ловеч и в общежитието на по-лек режим в старозагорското село Черна гора. В Старозагорския затвор имаме много добра учителка, която съвместява успешно преподаването на математика и основи на религията, тъй като тя има висше математическо и висше богословско образование. Със затворниците работят доста интересни хора, които определено имат авторитет сред тях. Един от тях е отец Йордан в Старозагорския затвор. Освен богословие, той е и инженер, работил е и като журналист в местен вестник, а сега завършва психология. Има и добри примери сред затворниците, но те са изключения. Един лишен от свобода например успя да завърши дистанционно психология във Великотърновския университет. Тази форма на обучение е особено подходяща за лишените от свобода, но все още желаещите да се възползват от нея са малко. Има обаче и парадокси. Имаме затворник в Белене, който излежава доживотна присъда за убийство. Той иска да завърши средно духовно образование в някоя от двете православни семинарии. Повече от ясно е, че той като богослов няма да практикува, но за него психологически е важно да си сложи на стената в килията диплома или свидетелство за някакъв завършен курс. Духовните училища обаче не желаят да го запишат, защото уставът на БПЦ постановява учащите се в духовни средни и висши училища да не са осъждани, тъй като по презумпция те ще работят с хора и трябва да служат за пример.

Какво може да мотивира затворниците да се ограмотяват?

Колкото и да е парадоксално, но това е изучаването на религия. Духовното им обгрижване им дава възможност, когато излежат присъдата си и излязат на свобода, да се приобщят към своята религиозна група, да не се чувстват сами и да се социализират по-успешно.