Вася Велинова: България спаси делото на Кирил и Методий, а то спаси България

Източник: в. Сега

Ст. н.с. Вася Велинова е зам.- директор на Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" към Софийския университет от 2000 г. Завършила е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация е посветена на творчеството на св. Климент Охридски. Основните й публикации са в областта на история на старобългарската литература и на преводите на старобългарските и среднобългарските текстове от гръцки.

Госпожо Велинова, защо точно на 11 май се празнува паметта на светите братя Кирил и Методий?

Датата е свързана с историята на църковния култ към тях. Най-старите славянски паметници ни дават две отделни дати: съответно датата на смъртта (Успението) на св. Кирил – 14 февруари, и смъртта на св. Методий – 6 април. Българската църква и до днес отбелязва и отделно тяхната памет на посочените дати. 11 май е свързан с дейността на руския митрополит Макарий, който при съставянето на своите велики Чети-минеи (сборници с жития на светиите) обединява двете паметни дати на 11 май, включвайки и общото похвално слово за св. св. Кирил и Методий. Тази традиция е сравнително късна и у нас прониква по време на Българското Възраждане.

В научните среди има ли някакви нови факти и хипотези, които малко или радикално да променят представата ни за живота и дейността на братята?

Изучаването на дейността на светите братя Кирил и Методий и на първите славянски просветители е гръбнакът на палеославистиката. Бих искала да подчертая заслугата на българските изследователи в изучаването на превода на Стария завет, който вече със сигурност може да се припише на св. Методий. Много усилия също така са положени да се изясни обхватът на дейността на Кирил и Методий при западните славяни, да се обясни по-детайлно каква е била същността на тяхната мисия в Моравия, спецификата на богослужебната им практика там – изобщо все въпроси, които ни позволяват да вникнем в някои по-широки културни процеси в цяла Европа. Това, което можем категорично да заявим, е, че през IX век в единна тогава Европа преди схизмата, съществува християнска общност, която изработва свои културни стереотипи. Голямата заслуга на Кирил и Методий е, че те правят всичко това достъпно и за славяните. Това се отнася съответно и за ролята на първото им поколение ученици, които пренасят изцяло традициите в България и създават условия за тяхното по-нататъшното развитие.

В крайна сметка научните среди как отговарят на този свръхинтересен въпрос – защо делото на Кирил и Методий не е успяло сред западните славяни, пък успява в България?

При западните славяни се чувстват амбициите от страна и на Рим, и на немското духовенство, за завладяване на сфери на влияние. Появата на Кирил и Методий на тази сцена усложнява цялата проблематика, тъй като е една заявка от страна на Византия да разширява своето влияние на Запад. Делото на славянските просветители не получава изцяло подкрепата на моравските князе. Докато ситуацията в първата българска държава е коренно различна – по това време българският владетел Борис, ще си послужа с думите на Теофилакт Охридски, "е жадувал за такива образовани мъже." За него е било важно да съхрани идентичността на българския народ, приел християнството от Византия. И приемането на книжовници, които да проповядват християнството на разбираем език, е всъщност актът, който позволява на Борис да укрепи основите на държавата си, на християнската държава. Това е основната причина за радушния прием – и същевременно голямата заслуга, на този голям български владетел.

Неспециалистите, винаги са се дивяли на следния проблем с Кирил и Методий – как може, от една страна, византийски мисионери, в крайна сметка да създадат дело, което удря право в сърцето тъкмо византийската империя?

Аз не мисля, че това е проблем. Това е по-скоро едно нормално развитие на събитията с оглед спецификата на средновековната култура и средновековната държава. Византийските мисионери Кирил и Методий всъщност действително имат задача да разширят влиянието на Византия на запад. Византия е многоезична империя, която позволява на включените в нейните граници народи да изповядват християнството на разбираем за тях език. В този контекст не е нещо неочаквано Византия да предложи писменост – да не забравяме, че това се отнася за западните славяни, за държавата на княз Ростислав. Оттам нататък нещата излизат, така да се каже, извън контрол, защото всъщност в България до идването на кирилометодиевите ученици е имало гръцко духовенство, литургията се е извършвала на гръцки, пишело се е на гръцки – въобще това е бил официалният език както на духовенството, така и на владетелската канцелария. Но фактът, че учениците на Кирил и Методий, които са прогонени от Моравия, могат да намерят радушен прием само в друга славянска страна, всъщност изиграва решаваща роля за насочването им към в България. Може би, голяма част от учениците са били българи по произход. И просто са се върнали в родината си. И тук отново изпъква ролята на владетеля, който съумява да използва инструмента на писаното слово не само да закрепи позицията на християнството, но и да гарантира единството на своята държава около един общ език и нещо много важно, да го превърне в литургичен език. Не бива да забравяме, че първите кирило-методиеви преводи стават сакрални, свещени, именно в България.

Християнството става официална религия в България през 864-5 г. Изведнъж през 870 г. , след един период само от пет години, ние ставаме автокефална църква. За 5 г. да се разгърне такъв сериозен християнски живот с епископски катедри в новопокръстена страна на мен ми се струва необяснимо. Вие като специалист как обяснявате това?

Вие поставяте много интересен въпрос, който в момента все по-често се поставя на дневен ред в научните дискусии – за приемствеността на християнската традиция в рамките на Първата българска държава. Известно е, че когато славяните и по-късно прабългарите се заселват на Балканите, те стъпват на византийска земя с изградена административна и църковна структура. Напоследък прегледите на документите на епископските канцеларии показват, че някои от епископските катедри са продължили да съществуват на територията на България, макар и с ограничени правомощия. Тук бих посочила изследванията на проф. Петер Шрайнер, който в серия от публикации убедително показва приемствеността в християнската традиция на Балканите. Византийският писател Теофилакт Охридски в житието за 15-те Тивериуполски мъченици съобщава, че самият син на владетеля Омуртаг, е станал тайно християнин под влияние на един гръцки пленник. Така че християнството по българските земи вероятно е съществувало преди официалната християнизация. Първата българска държава надстроява над него своята структура с прабългарската силна владетелска традиция и монотеистична религия. Но в един момент завареното положение като че ли започва да набира сила. И не мисля, че ще е пресилено да кажем, че когато Борис обявява християнството за официална религия, може би той просто узаконява едно съществуващо вече положение. Така че християнството не пуска корен в България за тези пет години.

Борис е най-стратегически мислещият владетел в историята ни. Би трябвало появата на книжовниците да е била съществена част от плана му. Как гледате на тезата, че Кирил и Методий, от една страна, и Борис, който получава титлата княз през 852 г. в района на Брегалница, са имали среща и всъщност са направили нещо като завет помежду си: Борис гарантира, че държавата ще застане зад делото на двамата братя, а те на свой ред веднага се захващат с мисията си – създаването на азбука, богослужебни преводи и пр.?

За да се превърне една хипотеза в научен факт, би следвало да почива на изворов материал. Важният факт тук е, че в България се развиват книжовни школи, процъфтява писмена култура, която не е позната дотогава в останалия славянски свят. Факт е, че българската книжнина от IX и X век става модел, който ще прегърнат по-късно останалите славянски държави, приели християнството. Това е най-същественото от културно-историческа гледна точка.

Защо казвате славянски, а не само български или старобългарски език?

Оригиналните текстове, преведени от Кирил и Методий, не са достигнали до нас. В Моравия преводите на богослужебните книги постепенно се приспособяват към езика на тамошните славяни. А старобългарският език като книжовен език се създава с идването на учениците в Плиска и после в Преслав, когато се отново се редактират книгите съобразно местния език. Старобългарските преводи, направени в Плиска, Преслав, Охрид са моделът за по-нататъшното превеждане и разпространение на езика сред сърби и руси.

Как ще коментирате опитите през годините да се окупира по някакъв начин делото на Кирил и Методий от различни страни, включително от бившия Съветски съюз.

Първо, българските средновековни книжовници стават известни за науката преди повече от 100 години благодарение на руски и на чешки слависти – т.е. държави, които са имали вече своя културна политика през ХIХ в. Тогава, когато се откриват нови автори и все повече произведения влизат в научно обращение, говоря за XIX и дори целия XX век, настъпва и промяната в схващанията на учените, защото се очертава ясно мястото и ролята на Първата българска държава за превръщането на старобългарския език в богослужебен език. Не може да не отбележа в тази насока и усилията на поколения български учени: акад. Дуйчев, акад. Динеков, проф. Куев, Б. Ст. Ангелов, които са допринесли за това старобългарската култура да заеме полагащото й се място. Това не омаловажава ролята на другите славянски народи и техните култури и не е причина за конфликт. Но бих подчертала, че доколкото ми е известно, само в България имаме толкова специализирани научни звена, които се занимава изключително с тази научна проблематика: Кирило-Методиевски научен център към БАН и секция по старобългарска литература към литературния институт на БАН, катедра по "Кирилометодиевистика" и Център за Славяно-византийски проучвания в Софийския университет – и това е факт, с който можем да се гордеем. Да обобщим – от 70-те години на миналия век България е държавата, осияна със славата на държава, дала на славяните писмо и четмо, държавата, която спасява делото на Кирил и Методий.