Джордж Кронк: Библията трябва да стане достъпна за всеки

Най-новото издание на „Омофор” – „Посланието на Библията според православното християнство” е на книжния пазар. За съвременния православен подход към Библията разговаряме с автора на книгата – американския богослов Джордж Кронк. Съвременният православен богослов, доктор по философия на Южноилинойския университет, САЩ и професор по философия и сравнително религиознание в колежа на Ню Джърси е познат преди всичко на православните хора на Запад. Той е автор на серия лекции, посветени на православното богословие и свързаните с него области.

От 80-те години на 20-ти век насам в Америка се забелязваше нужда от книга, която да обясни основите на значението на Библията за християните, и особено за православните. За себе си поне усетих подобно желание – в качеството си на обърнат към Православието от евангелизма, да предам смисъла на Библията по начин, който да е разбираем за православните християни. Поканата, която получих от Православната комисия по образованието, ми откри чудесната възможност да използвам интереса и познанията си за Библията и да дам своя принос. След това семинарията "Св. Владимир" реши да издаде книгата. Исках тя да бъде едновременно научна и достъпна за всички интересуващи се православни вярващи.

Какво е особеното в православния подход към Свещеното Писание на Стария и Новия Завет?

Православието утвърждава, че Библията е Божието послание за спасение на човека и че само по себе си Писанието е икона на Бога. Библията не е просто книга, сборник от свещени текстове, а реалното, макар и тайнствено присъствие на Светата Троица. Библията може да ни постави в пряка връзка с Бога – Отец, Син и Свети Дух. Към иконите ние се отнасяме с цялата подобаваща сериозност – отиваме при тях в църквата и ги почитаме. По този начин чувстваме присъствието на светците, изобразени на тях. По същия начин, едно молитвено и съзерцателно съсредоточаване върху Библията може да ни води към опитност от Бога.

Какви са проблемите на съвременната православна библеистика? На първия конгрес на православните библеисти през 1936 г. в Атина е било много важно да се подчертае богочовешкото измерение на Свещеното Писание, за разлика от самозваните тогавашни „монофизити”, които имали механистично и буквалистично разбиране на идеята за Божественото вдъхновение на свещените текстове. Какво е днешното предизвикателство пред библеистите?

Смятам, че тенденциите към модернистични и либерални интерпретации на Писанието са чужди на Православието и дори са опасни за вярата. За мен, основното предизвикателство пред библеистиката е да запази класическия православен подход и разбирането за Библията. Важно е също така Библията да стане по-достъпна за хората, за православните миряни, и да не се позволи тя да потъне единствено в царството на учените и клира.

Можем ли да говорим за преориентация на съвременното православно богословие към един по-цялостен, холистичен подход към библеистичните изследвания, където се отчитат и постиженията на догматическата и литургическата богословска мисъл?

Не съм готов да отговоря с „да”. Православието не е модерно, а древно. В същността си то е холистично, защото е задълбочено, всеобхватно, католично. Библията и богослужението са дълбоко свързани. Всички четения, молитви и музика отразяват Писанието. В православното богослужение няма нищо, което да не присъства в Библията. Всъщност, вярващите винаги са усвоявали вярата чрез богослужението, чрез музиката, словата и действията в него. Хората често са били неграмотни, и въпреки това са усвоявали истините на вярата чрез участието си в църковните служби.

В книгата си свързвате общото послание на Библията с основни догматични принципи като Божия промисъл за спасение на човечеството, домостроителството на Сина и домостроителството на Светия Дух – винаги във връзка с възможността да се възстанови загубеното Божествено синовство на човека и да бъде освободен той от закона на смъртта и греха. Можем ли да кажем, че съкровищата на Библията са скрити в нейното богословие?

Библията е Словото Божие. Тя е Божието предложение да бъде спасена падналата човешка раса. Тя предлага Христа като Божие решение. Като приемаме Христос за Спасител и Господ, като се родим отново, ние хората се помиряваме с Бога – с Отца, Сина и Светия Дух – и така се спасяваме от властта на греха, смъртта и духовното невежество. Това послание е в основата на православното богословие.

Вие сте православен християнин в енорията на храм "Свето Възкресение" в Уейн, Ню Джърси. В контекста на Вашия личен път към Православието, какво означава да придобиеш „библейско съзнание” и каква е неговата връзка с с живия религиозен опит?

Първоначално получих библейското си съзнание още в контекста на евангелисткия протестантизъм. Там научих много за Библията и нейното послание за нашия свят. Но там не намирах дълбокото богослужебно въплъщение на вярата, което присъства в Православието. Библейското съзнание е присъща част от православното богослужение. Библията огражда Божествената литургия и църковната община се докосва и се обгръща от този библейски контекст. Вярващият чете и изучава Писанието и така встъпва в разговор с Бога – един особен „спор”, в който вярващият се движи напред и назад, задавайки въпроси и проверявайки отговорите, в търсене на смисъла на това, което Бог е казал и направил.

Като университетски преподавател, можете ли да ни разкажете нещо за личните си впечатления от духовните търсения на младите хора в Америка и тяхното отношение към православната духовност?