Доц. Дилян Николчев: Проф. Киров е манипулирал данните за професионалната си кариера

През миналата седмица се появи новината, че скандал тресе Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", че по отношение на един от топ-професорите на Факултета Димитър Киров са повдигнати сериозни обвинения не само за груби административни нарушения, но и за документни престъпления. Във връзка с това потърсихме коментара на доц. Дилян Николчев от Богословския факултет.

Доц. Николчев, Вие, като председател на Общото събрание на Богословския факултет сте конкретизирали детайлно всички тези обвинения. Докладът Ви беше публикуван и в портала "Двери на православието". Бихте ли дали малко повече светлина за нашите читатели за фактологията около този скандал, както Вие го определяте?

Действително, както посочих в доклада си пред Общото събрание на факултета, това е безпрецедентен случай в новата и най-новата история не само на софийския Богословски факултет, но и въобще в историята на висшето образование в България. Касае се за драстичен и нагъл случай на системни и груби нарушения и престъпления на законите на страната ни от един от членовете на академичната колегия на факултета – Димитър Станков Киров. Става въпрос както за административни нарушения по силата на специализираните закони и правилници в областта на висшето образование – Закона за висшето образование, Закона за научните степени и звания, Правилника на Софийския университет, така и за наказателно-правни престъпления по смисъла на Наказателния кодекс. Уточнявам, че от гледна точка на административния безпорядък в поведението на същия преподавател, аналите на Софийския университет регистрираха преди няколко години също прецедент – в качеството си на Декан на Богословския факултет той беше отстранен от академичната общност от тази си длъжност, също за извършени тежки административни нарушения. Не знам друг подобен случай в новата история на Университета. Съвсем наскоро пък, в началото на тази година, Д. Киров не завърши мандата си като ръководител на катедра по същите причини – неправомерен самоизбор за ръководител на същата катедра, грубо неспазване на нормативните предписания на Правилника на Университета по отношение процедурите за провеждане на изборни събрания и пр.

Деканското ръководство на Богословския факултет сезира Ректора на нашата Алма Матер, както и Контролния съвет за тези и други административни нарушения. Дори само за едно от тях законите предвиждат най-тежката административна санкция – дисциплинарно уволнение.

В доклада си до Общото събрание обаче Вие представяте информация за много по-тежки обвинания, които влезнаха във взетите решения от събранието.

Да, така е. Упоменатите административни нарушения на Димитър Киров са невинни прегрешения в сравнение с изнесените факти за още по-скандални нарушения и престъпления от страна на бившия преподавател Димитър Станков Киров.

Казвате бивш преподавател, защо?

Първо, защото ден преди Общото събрание Димитър Киров се обади по телефона на мен, на Декана на факултета доц. д-р Емил Трайчев и на доц. д-р Андонов, ръководител на катедрата, в която член бе той, за да ни уведоми, че няма да присъства на Общото събрание, и което е по-важно, че имал нов професионален житейски проект – напускал Богословския факултет.

Не е ли странно, че в деня на Общото събрание, тогава, когато Вие повдигате обвинения за нередности в професионалната му кариера, както и когато колегията с тайно гласуване се обръща към официалните институции да се проведе разследване по случая, той напуска Факултета?

Не е странно, логично е. Това е бягство от отговорност, опит да се прикрият престъпленията, случаят да се потули и забрави.

Нека да се върнем към Вашия доклад и по-конкретно към тази част от него, която Вие определяте като скандална.

Преди всичко става въпрос за категорични факти, които водят до заключението, че Димитър Киров е манипулирал и фалшифицирал данни и обстоятелства, касаещи професионалната му кариера, възползвал се от предоставяната от самия него невярна информация с цел облагодетелстване. Прочее, съмненията относно тези моменти от научно-преподавателския живот на този преподавател не са нови и не са от вчера, те многократно са повдигани пред ректорското ръководство през годините. За съжаление, както посочвам и в доклада си, по тях не е осъществена щателна проверка. Става дума за основателните съмнения по отношение “притежаваната” от Димитър Станков Киров научна степен “доктор на теологическите науки”, както и по отношение на придобитите от него научни звания “доцент” и “професор”. Систематически и хронологически тези съмнения за подигравка със законите на нашата страна и могат да се подредят както под формата на хипотези, така и на конкретни факти, в следния порядък:

В края на 80-те години на миналия век, малко преди демократичните промени в страната ни, Димитър Киров заминава за Варшава на специализация. От там той се връща с документ, удостоверяващ, според самия него, придобиването на научната степен “доктор на теологическите науки” за труда си “Добро и зло в българската църковна литература – ІХ-ХХ век (богословско-етическо изследване)”. Всъщност, документите, които представя полския възпитаник, са няколко. Това са едно удостоверение на полски език, под № 19 от 23 януари 1989 г., с което се потвърждава, че дипломата под № 10, издадена на 12 септември 1983 г. от Св. Синод на Православната ни църква на името на Димитър Станков Киров за придобита научна степен “кандидат на богословието” е еквивалентна, равноценна с дипломата за научната степен “доктор на богословието”, присъждана в Полската, тогава народна, република. Това удостоверение е подписано от заместник директора на департамента “Кадри и социални дела”, който изяснява в допълнение под черта, че признаването на българския документ е направено на основание Конвенцията за взаимно признаване на документите на завършилите средните и висшите училища, а също и на документи за присъждане на научни степени и звания, съставена в Прага през 1972 г., както и на едно споразумение между Полша и България от 1977 г. за еквивалентност и взаимно признаване на научни степени и звания. Тук именно се появява и първата лъжа. Като оставим настрана въпроса за това, че въпросното удостоверение № 19 е предоставено само на полски език, че печата, положен върху него е неразчитаем и прилича повече на печат от “плод и зеленчук”, че самият превод на български, който се намира в документацията на Богословския факултет, не е заверен – обикновен машинописен текст, по-важното и категоричното в случая е, че такъв документ от полските власти не е било възможно да бъде издаден. Не е имало как да стане това по следните причини: първо, защото през това комунистическо време нито в Народна репулика България, нито в Полската народна република богословското образование не беше признавано от държавата, богословието не фигурираше в номенклатурата на образователните и научните направления, то ползваше единствено църковните ни институции.

Второ, съдържанието на този документ е абсурдно с оглед на това, че по същото време не съществува споразумение между двете държави за взаимно признаване на документи и дипломи, в които да фигурират научни степени по “теология” (богословие). С други думи, действително такива конвенции и спогодби съществуват, но богословието не присъства в правен смисъл в тях, т.е. няма налице основание за фактическо приравняване на научните степени, независимо дали в България или в Полша. Следователно, в случая се касае или за даване на невярна официална информация от институциите на Полската народна република, или за фалшификация и манипулиране на документи от страна на самия Д. Киров. Ако това е станало в първия случай, то, в нормативен план, се касае за административна измама, която според мен би могла да се извърши единствено в случай на специално отношение на тогавашните български и полски тайни служби. Ако пък в това е замесен Димитър Киров, в смисъл на изготвен от него фалшив документ, то персонално това е акт на документна измама по смисъла на наказателното право.

Как се развива по-нататък случаят с “хабилитирането” на Димитър Киров?… Девет месеца след първото удостоверение № 19 се появява нов документ с дата 24 септември 1990 г. Това е едно писмо от Ректора на християнската богословска академия във Варшава свещ. Георги Гриняков. Писмото е написано само на български език, при това без подпис, без печат! С това неофициално писмо Централната квалификационна комисия на Полша по делата на научните кадри при Министерския съет уведомява, че потвърждава решението на Академичния съвет на Християнската богословска академия във Варшава от 13 декември 1989 г. за присъждане на научната степен “хабилитиран доктор” на богословските науки в областта на православното богословие на Димитър Киров. Както казах, писмото е без всякакви оторизирани знаци, няма подпис и печат. То, сравнено с предходното удостоверение № 19, в частта си, че потвърждава присъждането на научната степен “хабилитиран доктор” на богословските науки, прилича повече на превод на удостоверението, но което е по-важно, не дава възможност да се проследи темата, нито съдържанието или обемът на представения труд на Димитър Киров.

Той беше на тема – “Добро и зло в българската църковна литература – ІХ-ХХ век”?

Точно така. Не коментирам обстоятелството, че е доста странно всъщност да защитаваш тази тема в чужбина, при положение, че добрите познавачи на българската църковна литература са учени от нашата страна, а не в Полша. За мен по-важно е друго: вероятно Димитър Киров действително е защитавал такъв труд във Варшава, поне на интернет-страницата на Християнската богословска академия той е отбелязан с индекс. Проблемът обаче се състои в това, че в Полша, както в повечето страни на запад в Европа, няма такава научна степен “доктор на теологическите науки”, или тя не е еквивалентна на нашата степен “доктор на науките”. Тя може да е всичко друго, например указваща, че съответния доктор вече се е хабилитирал, че има право да чете лекции, но не може в правен мисъл да се припознае с нашата научна степен “доктор на науките”. Следователно тук също се касае за грандиозна измама.

В тази връзка е повече от странно, че трудът на Димитър Киров никой не е виждал в страната ни, или е бил показван на полски в абстракт, в резюме. В Богословския факултет липсва какъвто и да е екземпляр от него, такъв не е депозиран. Ето защо в доклада си зададох въпросите: същестуват ли екземпляри от този труд, които да се съхраняват във Висшата атестационна комисия, в Народната библиотека, съгласно изискванията на Правилника за приложение на закона за научните степени и научните звания. Това са нормативни изисквания при процедури за утвърждаване и приравняване на получени в чужбина научни степени и научни звания. Към тези изисквания има още условие за представянето на автореферат, както и диплом за научна степен, издаден от съответната научна организация в оригинал и официално заверен превод. Такава документация в българските инситуции липсва. Това е и отговорът на въпроса и констатациите, които направих в доклада си, а именно, че Димитър Киров не притежава диплом за “доктор на теологическите науки”. Придобиването на такава научна степен е нямало как да стане. Прочее, такъв документ, удостоверяващ, че Димитър Киров е голям доктор, при направената проверка от оторизирана от Факултетния съвет комисия, няма нито във Висшата атестационна комиси, нито в деловодството на Софийския университет. Явно е, че и в случая става въпрос за голяма измама, но също така, че има длъжностни лица в тези ведомства, които умишлено или поради небрежност са допуснали този административен пропуск.

Но проф. Димитър Киров е доцент и професор, нали?

След няколко месечен престой в Полша Димитър Киров се връща в България. На основание горецитираните документи той се обръща към Академичния съвет на Духовната тогава академия и към Св. Синод с молба да бъде признат за хабилитирано лице и, забележете, да получи не само доцентско звание, но и професорско. Академичния съвет първоначално отказва да стори това, изисква от Димитър Киров поне да представи екземпляр от написаната работа на полски език и съответния превод на български. Както се досещате, това не се случва. Споменах, че Академичния съвет първоначално отказва категорично, но се намесва Комитета по религиозните въпроси към Външно министерство – Димитър Киров да бъде признат за доцент. Правя изричната уговорка, че към тази дата състава на тогавашния Комитет към Външното ни министерство все още не е подменен, там все още работят копоите на комунистическата Държавна сигурност. В края на краищата стартира процедура за хабилитация “доцент”, която финализира успешно за бившия ни преподавател. Забележете обаче: основния труд, с който участва Димитър Киров в конкурса за доцент е “Добро и зло в българската църковна литература – ІХ-ХХ век”, същата тема, с която той претендира, че е защитил в Полша голям докторат. Това е несъвместимо със Закона за научните степени и научните звания, то е абсурдно, незаконно, неморално, отвратително и нагло.

Този факт не го споменавате в доклада си пред Общото събрание.

Действително, това е съществен пропуск от моя страна, защото наистина казусът с доцентурата на Димитър Киров още веднъж показва сериозността на проблема. Но, ако позволите, да се върнем за малко към въпроса за големия докторат на бившия колега. Като такъв той започва да се появава в документацията едва през 1999 г., т.е. когато става декан. При това, отново повтарям, без такава легализирана диплом или удостоверение да съществува нито във ВАК, нито във ведомствата, в които той е в трудовоправни отношения.

В доклада си констатирате предоставяне на невярни лични данни от страна на Димитър Киров пред научни и различни публични организации на територията на Р. България и чужбина.

Да, става въпрос за официални документи от него и за него, български и чуждестранни – диплом за професор, “Справка за даване на научни звания”, попълнена собственоръчно от Димитър Станков Киров в четири екземпляра, самото удостоверение № 19 на полски език, придружено и на български, преписка с немските власти за покана в Германия на специализация и издаване на международен паспорт, други документи, във всичките, в които фигурира друга дата на раждане, различна от автентичната: Димитър Станков Киров е роден на 03.02. 1947 г., но във всички тези документи е посочена друга рождена дата – 03.02. 1948 г. Изрично отбелязвам: в случая не става въпрос за единичен документ, а за поредица от официални документи, в които рождената дата на Димитър Станков Киров е подменена с невярна. От тук, както отбелязвам в доклада си, основателно възниква въпроса: за едно и също лице ли става дума, или за две различни лица с еднакви имена?

Странно е, каква може да е причината за това несъответствие на рождените дати в тези официални документи?

Причините биха могли да са различни, напр. обявяване на конкурс за асистент, в който Димитър Киров не би могъл да участва, защото е преминал изискуемата възрастова граница и единственият начин да участва в него е да фалшифицира годината си на раждане. След конкурса датата на раждане си остава в досието и продължава да се попълва и в последващата документация, с оглед, за да не се разкрие предоставянето на невярни данни от него. Това, разбира се, е само хипотеза, нека самият Димитър Киров отговори на този въпрос. Прочее, невярни данни, различни от проблемът с фалшивата година на раждане, предоставени от този наш бивш колега, присъстват и в други официални документи, те са също отбелязани в моя доклад до Общото събрание на Богословския факултет.

Споменахте, че в дипломата за професор датата на раждане на проф. Киров е невярна, но не казахте дали и в дипломата му “доцент” тя е сгрешена?

Прав сте. Ще е много любопитно да се види и установи това, но на страницата на Висшата атестационна комисия такава диплома “доцент” на Димитър Киров също отсъства. В качеството си длъжностно лице – на председател на Общото събрание – ще се обърна към академик Кендеров в най-скоро време с молба за предоставяне на пълен достъп до документацията, включително и до дипломата за доцент. След прегледа на десетки документи, отнасящи се до Димитър Киров, включително и дипломата му за професор, няма да се изненадам, ако и там рожденната му дата е “сгрешена”. Във всеки случай появата на невярни данни в архива на Димитър Киров не е случайна, вероятно става въпрос за умишлени действия от негова страна с цел придобиването на блага или изгоди. Това обаче може да бъде установено единствено от компетентните съдебни органи, разбира се, ако имат анимус, т.е. воля да направят това.

Това са сериозни обвинения от Ваша страна.

Това е веруюто на мнозина в днешна България, че е необходимо в политическата и обществената ни система да се извърши операция Чисти ръце. В противен случай България ще продължава да е в състояние на немощ и разруха и Европейския съюз ще продължава да ни дава като негативен пример за Европа, ще ни критикуват и ще се предприемат санкции срещу нашата страна. За да се престане с това порочно държавническо и административно поведение е необходимо институциите ни да не си затварят очите пред подобни случаи на измама и корупция.

Ето, в случая, ръководството на Богословския факултет е сигнализирало ректорските ръководства на няколкото висши училища за проблемите с Димитър Киров. Какво решение ще вземе по този скандален случай ректорът на Софийския университет проф. Илчев – дали ще се освободи от Димитър Киров по параграфа “взаимно съгласие” и по този начин ще прехвърли некоректно проблема на колегата си от Пловдивския университет, в който въпросния преподавател се готви да започне работа! Какво решение ще вземе по случая ректора на Шуменския университет, в който Димитър Киров вероятно е на втори основен трудов договор, изхождайки от факта, че е член на Общото събрание на университета. Ще му се поиска ли дипломата за “доктор на теологическите науки” в София, Шумен, Пловдив, Кърджали, Висшия протестантски институт, където той също преподава, във самата Висша атестационна комисия, в Комисията по оценяване и акредитация?!