Доц. д-р Димитър Попмаринов: „Истанбулската конвенция е част от дълга верига подмени“

Доц. д-р Димитър Попмаринов е преподавател по Стар Завет и дългогодишен декан на Православния богословски факултет на Великотърновския университет. Той е един от богословите, подписали се под становището за Истанбулската конвенция на Центъра по систематическо богословие към университета във Велико Търново. Разговаряме с него за личната му мотивация на академичен преподавател и вярващ човек да подкрепи това становище…

Доц. Попмаринов, защо за много хора е трудно да видят в Истанбулската конвенция (ИК) опасностите, за които говори Църквата? Казват, че това е просто един юридически документ и в него няма никакви други внушения, освен защита от насилие. Така ли е?

Ясно трябва да се заяви, че ИК не е проблемна сама по себе си с целите, които заявява, че си поставя. Проблем е изходната база, идеологията и философията, на която тя стъпва и която е застъпена в придружаващия я доклад. Аз съм убеден, че ако го нямаше този придружаващ я доклад тя не би предизвикала толкова спорове.

Трудно е да се види проблемната част, защото ИК е продукт на поредния етап от дълга верига на промени и подмяна на европейската християнска ценностна система със секуларна.

Ценностните системи имат своя произход в зависимост от изходните си верови позиции; те могат да бъдат сведени до две основни групи: трансцендентни или автономни. Трансцендентните приемат съществуването на Бога или на божествено начало извън човека. За тях основанието на битието и последният авторитет не са в човека. Автономните поставят своя произход в човека, в човешкото общество. Те са предимно атеистическо-материалистични или агностични.

В исторически план европейската ценностна система от теоцентрична преминава в антропоцентрична. По определение ценностната система, на която стъпва джендър идеологията, се предполага да е неутрална, т. е. секуларна, но в действителност тя е материалистическо-агностическа.

Джендър идеологията, претендирайки, че деконструира едни стереотипи, създава други. Поставя се въпросът кой решава кои са по-правилните, по-истинните. Тоест какъв е критерият? Кой е последният авторитет?

Изведен в такъв ракурс въпросът с конвенцията е въпрос за нейната изходна идеологическа позиция. А в идеологията, която стои в основата ѝ, християнските ценности са поставени под съмнение и са релативизирани. Като следствие от всичко това – ако се приеме ИК и произтичащите от нея последствия, а също така и други подобни документи, приети на държавно равнище и създаващи задължения за обществото, ценностната система на българина, културната традиция и саморазбиране (идентичност) се поставят под съмнение; а оттам – и какво се приема за нормално и ненормално се внушава отвън.

Несъвместима ли е джендър идеологията с християнския мироглед?

Защитниците на джендър идеологията следват ясно определена, последователна по своя характер антибиблейска (съответно антихристиянска) идеологическа посока.

В сърцевината на джендър идеологията стои волята за отказ на човека от Бога, от трансцендентен авторитет. Като явление тя е следствие от идейни развития в Европа, които водят до антропоцентризъм и антропоегоизъм – от концепцията за подмяна на Богочовека Христос и поставяне на Неговото място на човека-бог.

Новата идеология утвърждава царството на релативизма. На тази основа се раждат течения като унисекс културата, крайните феминистки движения (съответно феминистко богословие с т. нар. инклузивен език, т. е. промяна на езика на Свещеното Писание, богослужението и пр.), ЛГБТ движението, гей църкви и пр. Тази идеология преобръща ценностната система на християнството – ненормалното за християнството се приема за нормално; това, което за християнството е извращение, грях, поквара, низост, за нея е достойнство, право, дори превъзходство.

За православното съзнание основният проблем е грехът. Той е причината за всички лоши последици, основният враг, и срещу него трябва да се води войната, която е преди всичко духовна. Никаква правова система, никакви конвенции и призиви за справедливост, никакви права на човека, които са на повърхността на човешките отношения, не могат да постигнат целите си, ако не се води основната битка – срещу греха. Това не значи, че тези механизми трябва да се отхвърлят. Напротив – трябва да се спазват, но за да имат успех, те трябва да стъпят именно на разбирането за произхода на злото в обществото от греха. Загубата на съзнанието за грях води до всички беди, които някои идеологии се опитват да преодолеят изкуствено, посредством социалните механизми, и в частност ИК. Всички тези механизми биха били приемливи за голямата част от обществото, ако са стъпили на здрава, трансцендентна основа, каквато е християнската вяра; а в нашия случай – православното ни наследство.

В Стария Завет определени деяния са били наказвани със смърт, убиване с камъни, според еврейската традиция:

„Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт” (Изход 22:19);

„Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия: да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях” (Левит 20:13);

„Който се съвъкупи с добитък да бъде убит” (Лев. 20:15);

„Ако жена отиде при някой добитък, за да се съвъкупи с него, убий жената и добитъка: те трябва да бъдат умъртвени” (Лев. 20:16).

За видимото разделение между мъжа и жената дори и дрехите трябва да са ясно различими и да не се употребяват от другия пол: „Жена не бива да носи мъжки дрехи, и мъж не бива да се облича в женско облекло: всеки, който прави това, гнусен е пред Господа, твоя Бог” (Втор. 22:5).

В Новия Завет този живот в грях и поквара е отнесен към свободния избор на човека: да предпочете царството Божие или ада, т. е. духовната смърт:

„Говорете и постъпвайте като човеци, които ще бъдете съдени по закона на свободата” (Иаков 2:12).

Последователите на джендър идеологията са тези, „които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти” (2 Петр. 2:10).

Сексуалната разгулност е била в центъра на езическия начин на живот. Тя не е била религиозно неутрална, но е имала своето място в култовата система. Именно в центъра на тогавашния свят – Рим, св. апостол Павел изобличава лъжата на езичниците и пише на християните относно техните практики:

„Бог ги предаде на срамотни страсти: жените им замениха естественото употребление с противоестествено” (Рим. 1:26);

„Също и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в похоти един към други, и вършеха срамотии мъже на мъже, та получаваха в себе си отплата, каквато подобаваше на тяхната заблуда” (Рим. 1:27);

„А понеже се не опитаха да имат Бога в разума си, то Бог ги предаде на извратен ум – да вършат онова, що не прилича” (Рим. 1:29);

„Те, ако и да знаят правдата Божия, именно, че тия, които вършат такива дела, са достойни за смърт, пак не само ги вършат, но са и благосклонни към ония, които ги вършат” (Рим. 1:32).

За строителите на новия дневен ред на света без Христа както в Стария, така и в Новия Завет се казва категорично:

„Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла” (Пс. 117:22);

Иисус Христос казва за Себе Си: „Нима не сте никога чели в Писанията: „камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла” (Мат. 21:42; Марк. 12:10);

На друго място св. апостол Петър изяснява: „За вас, вярващите, Той е драгоценност, а за невярващите – „Камък, Който отхвърлиха зидарите, но Който стана глава на ъгъла… Камък за препъване и Камък на съблазън” (1 Петр. 2:7).

Същото потвърждава и св. апостол Павел: „…както е писано: „ето, полагам в Сион Камък на препъване и Камък на съблазън; и всеки, който вярва в Него, няма да се посрами” (Рим. 9:33).

Спорят с християните, че макар да не харесват идеите на ЛГБТ движението, това е пътят на демократичните общества и те нямат право да го поставят под въпрос. Какво мислите за това?

Не е демократично, там е работата. За тази идеология единствен, самодостатъчен и автономен авторитет е човекът, мярка за всички неща – не мнозинството (обществото), а малцинството – в конкретния случай идеологията на ЛГБТ групите. Малцинството, т. е. последователите на тази идеология, придобива привилегии и заема елитарна позиция спрямо мнозинството.

Чрез механизмите на властта ЛГБТ активистите безапелационно налагат свой собствен мироглед върху останалата част на обществото. Това става чрез финансова политика, промяна на правната система, на обществените структури и налагане на своята идеология в образователната система (вж. Promoting the Enjoyment of all Human Rights by Lesbian, Gay, Bisexual and Transgender People, където работната група „Права на човека” към Съвета на Европейския съюз, Брюксел, 17 юни 2010 г., приема Инструментариум за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ); Съветът на Европейския съюз приема Guidelines to promote and protect the enjoyment of all human rights by lesbian, gay, bisexual, transgender and intersex (LGBTI) persons. Foreign affairs Council meeting, Luxembourg, 24 June 2013)

Постепенно идеята на ЛГБТ малцинството за изравняване с правата на мнозинството се превръща в претенция за предимство, за уникалност, за норма, която се налага в обществените системи, в правото и образователната система. Тези и подобни политики се налагат на медиите и на културните институции (включително и на филмовата и развлекателната индустрия).

Несъгласните с тази идеология биват стигматизирани с различни определения, поставяни под натиск, заклеймявани. Получава се идеологически парадокс: от името на либерализма, т. е. идеята за свобода и свободен избор, се стига до несвобода, до диктатура на свободните, до оксиморон – либерална диктатура.

Резултатите от тези развития водят до подмяна на ценностната система чрез релативиране на основни норми и изхвърлянето им от обръщение посредством:

– криминализиране на християнските практики и традиции, т. е. насилие над християнската съвест под претекст за свобода на избор на идентичност, т. нар. джендър ориентация (т. е. колко и каква социална роля човек може да си избира: мъж, жена, полумъж, полужена и пр.); има изнесени в пресата и описани случаи на насилие над християнската съвест във вече приелите такова законодателство страни: преследвани са духовници, които не искат да бракосъчетаят гей двойки или да предприемат нещо, което не отговаря на вярата им. Който се интересува може да открие много такива примери.

– дехристиянизиране (деконструкция) на обществото – продължение и надграждане на това, което не можаха да постигнат комунистите-атеисти;

– деонтологизиране на човешкия живот, идеята, че човек е господар сам на себе си и независим от външни, трансцендентни за него фактори;

– отхвърляне на Иисус Христос и Неговото Евангелие като неотговарящо на вътрешните, волеви стремежи на човека;

– „самотворене”, „самоизграждане”, на човека, за което помагат и новите технологии; той решава какъв и какво е – независимо от Бога.

В края на цикъла това ново творение, този „нов човек” изгражда своя идеология, своя антропология, която ултимативно се налага над несъгласните в името на свободата. Тази песен я слушахме, а нейното съдържание го преживяхме през комунизма.

От посоченото по-горе може да се каже, че една от основните задачи на джендър идеологията (посредством и чрез нормативни документи като Истанбулската конвенция) да подмени ценностите на християнството със секуларни ценности. Обявените цели – да се ограничи насилието над жените – е само фасадата, зад която се крият истинските: превръщането и утвърждаването на перверзията в норма, обличайки я в идеологически дрехи.

Трябва да кажа, че моята позиция се основава на религиозната ми вяра, т. е. аз съм вярващ човек, православен християнин, а не атеист или агностик. И като такъв аз съм дълбоко убеден, че вярата отива отвъд всяка рационална предпоставка и че чрез религиозна или идеологическа вяра се гради определена ценностна система.

За сериозността на въпросите, за предизвикателствата пред вярващото съзнание говори обстоятелството, че против изходните предпоставки на ИК застават всички християни в България – и православни, и римокатолици, и протестанти – в лицето на своите църковни институции.