Дядо Дометиан: Светът се нуждае от повече любов



Източник: в. Дума, бр. 153

Изчакваме удобен момент, за да подкрепи вдигането на схизмата от Македонската православна църква, казва Видинският митрополит

Светското име на дядо Дометиан е Димитър Попвасилев Топузлиев. Роден е на 11 ноември 1932 г. в с. Хасовица, Смолянска община.

През 1952 г. завършва Пловдивската семинария, а след това и Духовната академия в София (сега Богословски факултет на Софийския университет, б.а). На 14 януари 1959 г. в Мъглишкия манастир е подстриган за монах и получава духовното име Дометиан. Специализирал е в Московската духовна академия, в Икуменическия монашески център Тезе във Франция, в Босей, Швейцария, в Лозана и Оксофрд, Англия.

От 1 ноември 1970 г. става главен секретар на Светия синод. На 15 декември 1974 г. е въведен в епископски сан. Работи като главен секретар на Светия синод до 1 март 1979 г. На 2 август 1987 г. епископ Дометиан е избран от членовете на Архиерейския събор за Видински митрополит, какъвто е и досега. Владее седем езика.

Ваше Високопреосвещенство, участвате в заседанията на световната среща на религиозните лидери, свикана по инициатива на Междурелигиозния съвет на Русия, която се провежда от 3 до 5 юли. Какво представлява този форум?

Такива световни срещи се провеждат за трети път, предишната беше в Букурещ. Те са проява на добра воля от страна на лидерите на различните религии на планетата. Целта е от името на всички вероизповедания да бъдат поставени на широко обсъждане съвременните нравствени, житейски и политически въпроси. По този начин заявяваме единството на вярващите, независимо от техните религиозни различия, пред държавните ръководители с цел войните да бъдат прекратени. В същото време се събираме, за да подчертаем ценността на човешката личност, която не може да бъде предмет на рекет и унищожение, независимо дали е в резултат он тероризъм, глад или болести. Заявяваме и нашето виждане за всичко онова, което следва да се направи, за да може светът да живее по-спокойно, а богатствата и природните ресурси разпределени по-справедливо, за да няма ултрабогати и бедни до смърт хора. Светът, в който живеем, се нуждае от повече любов, а религията е тази, която може да му я даде. Очаква се форумът да приеме документ, който ще бъде изпратен специално до представителите на Г-8, който се събират на среща в Петербург няколко дни след нашата среща в Москва. Тази година Русия е водещата страна в Г-8. Желанието на Руската православна църква, която подготвя срещата на религиозните лидери, е гласът им да бъде единен в своя израз пред световните политически ръководители за един нравствено по-здрав и справедлив свят в утрешния ден.

Как можем да си обясним следния странен феномен – от една страна, тези религиозни лидери са диалогични и декларират, че са за толерантност, а от друга някои техни вярващи, признават като форма на "диалог" само тероризма?

На всички трябва да стане ясно, че тероризмът не може да се индентифицира нито с екстремисти-християни, нито с екстремисти-мюсюлмани и други религиозни изповедания, защото който повдига ръка срещу човека, той вече не е вярващ, той не изпълнява своите верски убеждения. На тази тема говорихме миналата година в Истанбул, по време на конференция на трите единобожни религии – християнство, ислям и юдеизъм. На нея бе подчертано, че който повдига ръка срещу своя брат, не е вярващ.

След срещата в Москва следва един не по-маловажен форум в Киев.

От 8 до 10 юли в Киев ще честваме 40-годишното архипастирско служение на главата на Украинската православна църква Негово Блаженство Владимир. Той е екзарх и Киевски митрополит. Тази църква е под юрисдикцията на Московската патриаршия. Подчертавам това, защото в Украйна има много православни църкви, една от тях е така наречената Киевската патриаршия, която няма нищо общо с Московската патриаршия, нито е приета в другите семейства на православните църкви. Има и други такива поделения, които са националистически. Екзархът в Киев, който е екзарх и на цяла Украйна, оглавява истинската православна църква в тази страна.

Казвате "твърде националистична църква". Все пак православните църкви се развиват като национални църкви, независимо от вселенската си универсалност по отношение на истинността, както обясняват богословите.

Новите църкви в Украйна са създадени на крайно националистична основа. Светото православие е едно семейство. Православната църква навсякъде е една, разделят ни само езикът и някои народни традиции. Тези националистически образувания в Украйна ярко отделят своята църковна общност от Москва, изтъквайки политически причини.

Македонската православна църква също се отдели през 1968 г. от Сръбската по чисто политически причини, но нашата църква не скрива симпатията си към нея. Нещо повече, покойният главен секретар на Светия Синод дядо Геласий нееднократно се е срещал с архиереи от Вселенската патриаршия за иницииране на сваляне на схизмата, в която е изпаднала тя след 1968 г. Дори лансира мнението, че БПЦ, като църква – майка на Македонската в миналото, е логично да започне сондиране на мнение с останалите църкви за решаване на този проблем. Прави ли сега нещо Светият Синод по този въпрос?

Имали сме няколко пъти среща с архиереи от Македонската православна църква, която не е приета в семейството на православните църкви, а се таксува като схизматична, защото се е самоотделила от Сръбската православна църква. До 1968 г. тя бе автономна, имаше свой предстоятел, но бе към Сръбската православна църква. Аз помня последния й предстоятел – Доситей, който през 1964 г. посети заедно със Сръбският патриарх Велико Търново и се поклони на гроба на свети Сава, сръбски архиепископ. След като обаче се явиха филетични отклонения, т.е. национални, македонците пожелаха от автономна да станат автокефална църква и се самопровъзгласиха за Македонска автокефална православна църква. За голяма съжаление, Сръбската православна църква на свой събор я обяви за схизматична, както в 1882 г. е била обявена от Цариградската патриаршия Българската православна църква, но благодарение на търпението на международното православно движение ние възстановихме своето православно участие в обществото на православните църкви през 1945 г. Същият процес сега протича и в Македонската, т.нар. национална православна църква. Нейни представители обикалят по всички православни църкви, посещават патриарси, епископи и прочие, у нас са били няколко пъти, молейки да им съдействаме и при един общоправославен събор да пледираме за тяхното въвеждане в каноническите православни църкви. Ние обаче, ги изслушваме, съчувстваме им, но не бихме могли като отделна църква да им дадем така да се каже единение, защото ще нарушим общоправославния канон. Сръбската православна църква напоследък изпрати един екзарх сред бившите архиереи на Македонската православна църква, който да представлява присъствие на Сръбската православна църква в Македония, но това нямаше резултат. Македонците не само, че не го признаха, но дори го тикнаха за известно време в затвора. Този проблем се задълбочава все повче и повече. Това ни дава основание да се въздържаме от проявата на каквато и да било намеса, защото в противен случай бихме нарушили братските си взаимоотношения със Сръбската православна църква. Изчакване благоприятен ден, когато цариградският патриарх, московският и останалите патриарси са във възможност да се съберат и в присъствието на сръбския първойерарх дядо Павле, да бъдат опростени, да им се вдигне, така да се каже, ембаргото и да влязат в единение с целия православен свят. Но кога и как ще стане това, аз не мога да прогнозирам.

Като стана дума за събор, кога най-рано можем да очакваме така дългоотлаганият църковно-народен събор на БПЦ?

Трябва да ви кажа аз най-много се интересувам от този наш събор, но ние очакваме Негово Светейшество да се възстанови и да го председателства. Така провеждането му ще бъде най-авторитетно, най-достоверно, най-канонично. Нека да вярваме, че през есента може би съборът ще се проведе.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. p_stefanos каза:

    17. 01. 2008 г.
    Като че ли се проведе през есента???…