Дякон Иван Иванов: „Нима хуманната дейност на папа Франциск не е основание за общуване с Българската църква“

По повод оповестеното решение на Св. Синод във връзка с визитата на папа Франциск в България, в интервю от днес за вестник „Дневник“ дякон доц. д-р Иван Иванов споделя своята гледна точка по въпроса. Неговото име се споменава в синодалното решение относно преводаческия ангажимент по време на папската визита. Препубликуваме разговора на Юлиана Колева с отец дякона със съкращения:

„Как да тълкуваме позицията и решението на Светия Синод? Защо висшият клир излезе с подобна позиция, която на пръв прочит е доста остра?

Трябва да се подчертае, че това решение на Светия Синод е направено още в началото на организирането на визитата на папата в България. Когато още програмата не беше напълно готова, уточняваха се много детайли и варианти, правеха се специални срещи за евентуалните събития и местата на тяхното превеждане. Както и ангажираните държавни и църковни лица с посещението. Оказва се обаче, че сега синодалната канцелария го публикува с дата 2 април.

Не мога да коментирам мотивите на Светия Синод да излезе с това свое решение. Това е в компетенцията и отговорността на Светия Синод.

Нужно е да се припомни, че това писмо е и част от официалната кореспонденция между Светия Синод и Нунциатурата. По мое лично мнение не трябваше да се публикува такава кореспонденция по начина, по който беше направено. Не трябваше да се споменават отделни лица по такъв публичен начин, и то в контекста на тяхната конкретна функция и действия, отнасящи се до визита от такова най-високо дипломатическо равнище.
Такъв тип срещи остават конфиденциални, до пълното изчистване на всички подробности по посещението и неговото реализиране. Може би решението на Светия Синод трябваше да се представи във формата на едно стегнато и обобщаващо дипломатическо становище, без да се навлиза в конкретиката, обвързана с трети лица. Но Синодът така е решил и, разбира се, ще се съобразим с това решение.

Не е ли странно подобно отношение към папа, който е например първият от много години, посетил Арабския полуостров, който поддържа добри контакти и с мюсюлманското вероизповедание, посещава джамии и т.н.?

Папа Франциск отвори вратите на диалог между християните и мюсюлманите в един момент на световна криза и множество атентати, убийства и потъпкване на религиозните свободи на хората по света. Този папа тръгва по пътя на папа Йоан XXΙΙΙ в контекста на неговата енциклика „Pacem in terries“ („Мир на земята“) с цел световен мир и равноправие между хората независимо от пол, раса, религиозна и полова принадлежност. И на папа Йоан Павел II в неговата мисия за разрушаване на тежкото наследство от комунистическия режим и приобщаването на християните от Източния блок на бившия Съветски съюз в семейството на европейските народи. Изразено още в една от първите му енциклики „Redemptor hominis“ („Изкупител на човека“) отнасяща се до християнския хуманизъм като отговор на Църквата на кризата в световната цивилизация в края на XX век.

Папа Франциск е папата на народа, който приема формата на своето служение по образа и делото на св. Франциск от Асизи за мир, смирение и послушание пред Бога, за служение в името на всички, които страдат, бедстват и са лишени от своите човешки права, дори онези, които конфиденциалната религия и консервативните общества определят като странни и ненужни.

В тази своя мисия папа Франциск обедини своите действия на най-високо дипломатическо ниво с правителства, църковни и религиозни лидери, в лицето на Вселенския патриарх Вартоломей и Московския патриарх Кирил, с които се подържа диалог на сътрудничество в областта на социалната дейност, богословския диалог и дипломация. С религиозните лидери на мюсюлманските държави с цел преодоляване на проблемите на миграцията, търсенето на перспектива за спасение и достоен живот на прокудените и онеправдани хора, търсещи своя нов живот.

С политическите лидери – за преодоляване на проблемите на социалната ксенофобия и безгрижие към жените, към децата, към бедните, към неродените ембриони, към аборта, към сексуалните злоупотреби. За промотиране на достойнствата на Християнството в Европа и в целия свят.

Нима цялата тази хуманна дейност, която извършва папа Франциск, по примера на Евангелието, не е основание за общуване с представителите на Българската православна църква? Нима наследниците на великия средновековен дипломат св. цар Борис Покръстител, на уникалната Кирило-Методиева просветителска мисия, на достойните български йерарси, спасили от геноцид българската еврейска и арменска общност, не се считат готови да споделят това богатство на историята на българсия народ и Църква пред лицето на целия свят? Все въпроси, които очакват своя отговор по време на предвиденото посещение.

Работата по посещението на папата в България е трудна и отговорна, работим систематично от месеци и се надяваме Светият синод да покаже традиционното гостоприемство на Българската църква. Имаме доста полезни неща от работата с католиците, изразяваща се в обгрижването на задграничните епархии, смесените бракове и богословско научно сътрудничество. И е добре да ги запазим.

Имате ли данни папата да е искал общо служение, което да обосновава този директен отказ? Или забрана да служи в храм-паметника „Св. Александър Невски“?

Доколкото съм запознат с предварителната програма и протокола на посещението папа Франциск, той не е искал да се прави общо богослужение, като зачита и уважава позицията на Българската православна църква, след някои нейни решения в близкото минало, отнасящи се до интерконфесионалния диалог. Поради това никога не е ставало въпрос за съвместно служение.

Що се отнася до важното Събитие за мир, което е предвидено в последния ден от посещението в България, на него бяха поканени представители на религиозните общности в България с цел среща-разговор посветени на Мира на Балканите и в световен контекст. Разбира се, на обществено и важно място в София, свързано с историята на столицата и като пример на взаимодействие и сътрудничество между религиозните общности.

Поради това се очакваше български православен духовник да присъства на тази среща, за да покаже традиционното гостоприемство и свидетелството на Църквата по отношение на световния мир и мира в региона.

Не трябва да забравяме, че България и София е била център на междурелигиозния диалог и сътрудничество между Изтока и Запада още от най-древни времена в антична Сердика.

Това са: известният Едикт на толерантността на имп. Гай Галерий, когато се дава религиозна свобода на християните (311 г.), две години по-рано от Константиновия едикт. И също така уникалният църковен Сердикийски събор (342-343 г.), свикан по искане на папа Юлий I и от синовете на император Константин Велики – Констанс и Констанций II. Това е първата официална среща на източните и западните свети отци в Сердика и важен момент за бъдещите отношения Изток-Запад. Освен това има много общи светци, които са прославени и се честват както от Православната църква, така и от Католическата.

Трябва да се припомнят също важни личности и събития от съвременната история на България и нейното общество, които са допринесли за всеобщия мир и сътрудничество. Това е личността на папа Йоан XXIII, първи апостолически нунций в България, подпомогнал българския народ след Първата световна война и след тежкото положение след щетите, нанесени от Чирпанското земетресение през април 1928 г. Архиепископ Ронкали изгражда близки връзки с цар Борис III, с български политици, църковници, общественици и интелектуалци. Оказва подкрепа за брака между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил III – Джована Савойска. Това е уникално действие, извършено с дипломатическа прецизност – бракосъчетанието между православни и католици в онзи момент е много трудно осъществимо, но Ронкали успява да направи първата стъпка към този „смесен“ брак и поставя началото на официалните отношения между Православната и Католическата църква в това отношение.

Папа Йоан XXIII свидетелства думите на един българин: „Където и да си от България, ако си в нужда, почукай на моя прозорец и ще ти отвори една добра и братска душа“. Това определя неговата мисия и отправя погледа му към възвръщане на Църквата към нейните древни християнски корени, което му дава основание да подготви и открие на 11 октомври 1962 г. Втория Ватикански събор в името на обединението между християните и мира между всички човеци.

Има ли канонични пречки и причини, които да обосновават една подобна позиция на Светия Синод?

По отношението на каноните трябва да се отбележи, че при посрещението си папата винаги се съобразява с изискванията на съответната приемаща страна – в случая Българската православна църква. И това се отразява в съответния протокол по време на визитата. Католическите експерти канонисти и литургисти изучават и знаят много добре каноните, догматите и богослужебните особености на всички църкви по света и не се допуска пропуск в протокола в това отношение.
Определенията на Православната църквата се отнасят както до догматичните въпроси, така и до дисциплинарни такива. В този случай, както е видно от становището на Синода, вероятно се има предвид дисциплинарното поведение на свещенослужителите на БПЦ, тъй като няма специално поменаване на конкретен канон.

В контекста на историята може да припомним някои важни исторически факти на интерконфесионално сътрудничество:

През 1964 г., в Йерусалим се срещат Вселенският патриарх Атинагор I и Римския папа Павел VI. Това е първата среща на водачите на Източноправославната и Римокатолическата църква след 1439 г. В резултат на тази среща през декември 1965 г. са отменени взаимните анатеми и е подписана Съвместна декларация за взаимно сътрудничество, в следствие на което се засилва богословския диалог за преодоляване на различията в канонично и догматично естество.

Друг факт е подписването на съвместна декларация между папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей в Истанбул на 30 ноември 2014 г., където се казва: „Изразяваме искрената си и твърда решителност, следвайки волята на Нашия Господ Исус Христос, да увеличим усилията си за насърчаване на пълното единство между всички християни и преди всичко между католици и православни. Потвърждаваме подкрепата си за богословския диалог, извършван от Съвместната международна комисия, създадена преди тридесет и три години от Вселенския патриарх Димитриос и папа Йоан Павел ІІ тук във Фенер, която в момента разглежда най-трудния въпрос, белязал историята на нашето разделение и който изисква внимателно и детайлно проучване. За постигането на тази цел въздигаме нашата гореща молитва като пастири на Църквата и се обръщаме към вярващите да се присъединят към нашата молитва „да бъдат всички едно, та да повярва Светът“.

Също и подписването на Обща декларация между папа Франциск и Московския патриарх Кирил в Хавана на 13 февруари 2016 г., в която се отбелязва, че „православните и католиците са обединени не само от общото предание на Църквата от първото хилядолетие, но и от мисията за проповядването на Евангелието Христово в съвременния свят. Тази мисия предвижда взаимно уважение между членовете на християнските общности“ и че главата на Руската православна църква и папата се надяват, че срещата им ще вдъхнови християните по целия свят за молитви за пълното единство на църквите: „т. 6. Осъзнавайки многобройните пречки, които ни предстои да преодолеем, ние се надяваме, че нашата среща ще допринесе за делото за постигане на богозаповяданото ни единство, за което се молил Христос. Нека нашата среща вдъхнови християните от целия свят с нова ревност да призовават Господ, да се молят за пълното единство на всички Негови ученици. Нека тя стане знак за упование на всички хора с добра воля в света, който очаква от нас не само думи, но и дела. т. 7. Решени да направим всичко необходимо, за да преодолеем исторически наследените от нас разногласия, ние искаме да обединим своите усилия за свидетелството на Христовото Евангелие и общото наследство на Църквата от първото хилядолетие, като отговаряме заедно на предизвикателствата на съвременния свят.

Православните и католиците трябва да се научат да носят заедно свидетелството на истината в онези области, в които това е възможно и необходимо. Човешката цивилизация навлезе в период на епохални промени. Християнската съвест и пастирската отговорност не ни позволяват да останем безучастни към предизвикателствата, изискващи съвместен отговор“.

В съвремието Православната църква съработи с Католическата по въпросите на социалната и обществена дейност особено в държави, в които православните са малцинство.

Има ли подобни, аналогични позиции, като тази на Синода в случая, в други страни, където основната религия е православната? Или това е прецедент?

Има много държави с преобладаващо православно население, в които папата прави посещение по различни поводи, свързани с конкретни личности и събития, и всяка държава решава своята форма на прием, което е указано и в международните дипломатически практики. Трябва да се подчертае, че папата посещава всяка държава в качеството си на религиозен и политически глава. Специфичното е, че при това посещение той обръща внимание на религиозните и духовно-пастирски въпроси, свързани с историята, делото, мисията на дадена православна държава и, ако има повод, отделя внимание на определени личности, допринесли за това.
При посещение на папата извън пределите на Ватикана, той, като епископ на Рим и духовен глава на Католическата църква, първо се покланя на свещено за дадената страна място – църква, светилище или манастир, както се предвижда да бъде направено и от папа Франциск във формата на посещение и преклонение пред Светия олтар на светите братя Кирил и Методий в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. Което бе и основен мотив на визитата на папа Йоан Павел II в България, и потвърди пред световната и българската общественост достойнството и великото дело на светите братя Кирил и Методий и техните ученици.

Като духовен лидер папата ще се срещне с патриарх Неофит, който е духовен водач на мнозинството вярващи православни християни в България. Но тъй като поканата е отправена от държавните власти в България, папата първо ще направи своите дипломатически и държавни срещи, предвидени според програмата.

Как приемате споменаването на името Ви в този документ?

Що се отнася до моето място в тези процеси трябва да ви заявя, че аз изпълнявам моя дълг като стипендиант на Ватикана, възможност която получих още през 2000-та година с благословението на патриарх Максим и Светия Синод на БПЦ. Участвал съм във всички преговори и сътрудничество на дипломатическо, образователно и социално ниво. Моята квалификация като специален преводач по време на посещението на папа Йоан Павел II в София, моето образование като специализант на един от най-старите и престижни университети във Ватикана – Папския университет „Григориана“ и на най-стария католически колеж „Капраника“ в Рим, както и езиковото и професионално обучение, което получих по време на специализацията ми, работата с водещи професори в областта на източните църковни науки и литургичното богословие, изучаването на църковно-дипломатическата дейност от Средновековието да съвремието.

Всичко това мотивира и избора да бъда референт на Нунциатурата в България с Българската православна църква и преводач по време на посещението в Синодалната палата и патриаршеската катедрала.

Благодарен съм, че Светият Синод на БПЦ благослови това мое участие.

По време на такъв вид посещение се изисква специализиран превод, който трябва да се прави с дълбого познаване на двете църковни традиции и спецификата на термините, дори лингвистичните особености при превода изискват използването на един висш италиански език със съответните теологични термини.“