“За християните е скандално да остават изолирани“

Източник: WCC

Интервю на Стивън Уеб и Яник Провост с председателя на ССЦ Анастасий, архиепископ на Тирана и цяла Албания

Богатият икуменически и църковен опит на д-р Анастасий, архиепископ на Тирана, глава на Албанската православна автокефална църква, се простира в четири десетилетия и на няколко континента. Изпратен в Албания за пръв път през 1991 г., той повежда опустошената Църква, най-голямата и най-старата в тази страна с мюсюлманско мнозинство, към едно изключително обновление. През 1967 г., по време на комунистическия режим, на албанското население от 3.5 милиона души се забранява всякаква религиозна практика. Архиепископ Анастасий заварва 1600 разрушени или затворени църкви и само 22 възрастни свещеници още живи, които са служили в Албания преди комунизма. Оттогава той ръководи усилията по възстановяване на църковния живот, кръщаването на хиляди хора и откриването на нови храмове, училища, младежки центрове, болници и манастири.

От 1981 до 1990 г. той е временно заемащ архиепископската катедра на Източна Африка, където организира и развива православната мисия в региона, а от 1983 до 1986 г. е декан на Богословския факултет в Атинския университет. Известен богослов и мисиолог, архиепископ Анастасий е заслужил професор на Атинския национален университет, почетен член на Атинската академия и е получил 15 почетни звания от университети в Европа и САЩ. През 2006 г. той е избран за един от осемте председатели на ССЦ (Световния съвет на църквите).

Как се включихте за първи път в икуменическото движение и какъв беше първият ви контакт със ССЦ?

Първият ми контакт беше през 1963 г. на Конференцията по световно мисионерство и евангелизация в Мексико, на която бях изпратен от Светия Синод на Еладската църква, и аз бързо се включих в международната икуменическа дейност.

След асамблеята на ССЦ във Ванкувър през 1983 г. бях избран за модератор на Комисията по световно мисионерство и евангелизация и работих по темата “Да бъде Твоята воля: мисионерството по Христовия път”. Мисля, че тази тема беляза моето призвание, духовен живот и работа.

Как виждате днешната ситуация на икуменическото движение?

Мисля, че сме в преход. Ясно е, че икуменическото движение не е институция, дом; то е по-скоро като река. Една река съществува в различна среда, започвайки като извор и променяйки се по своето течение. Но една река е изключително красива и изключително полезна за цялата околна среда.

Ние говорим за криза и трудности и разочарования. Въпреки това аз мисля, че икуменическото движение е нещо задължително за всички нас. Ние трябва да мислим заедно, трябва да говорим заедно и да действаме заедно и дори да се караме заедно без да допускаме други съмнителни или светски интереси да се месят и да замърсяват реката.

Как виждате вашата роля като председател на ССЦ?

Като председател моята роля е да участвам в разискванията на Съвета, да споделям опита от миналите десетилетия, да давам своя принос в обсъжданията на настоящето и да отправям поглед към проблемите на бъдещето.

Извън това моята задача е да насърчавам икуменизма и да превеждам дейността на ССЦ. Разбира се, когато става дума за превеждане, човек трябва да знае и двата езика, езика на ССЦ и също как другите отвън ще го разберат.

Особено що се отнася до Православната църква, тя трябва да помогне на православните да видим отговорността, която имаме към целия християнски свят, и да не оставаме изолирани в своите собствени общности. Защото ние в Православната църква сме жива част от съвременния свят.

В обкръжението на останалите църкви моята роля е да изразя православния опит и съвест и нашия интерес към плановете на ССЦ. Мисля, че духовността и усещането за вярата и работата на Църквата е полезен принос на Православната църква към икуменическото движение.

Бихте ли ни казали нещо за днешната ситуация в Албания?

Албания е уникално място. Тя беше единствената страна, която беше обявила религията извън закона в продължение на 23 години. Сегашното поколение носи белезите от онова време. Слава Богу, сега има религиозна свобода. Православната църква започна от нищо, от нула. Но сега имаме един енергичен църковен живот. Опитваме се също да бъдем активни в социалния живот и в областта на здравеопазването, образованието, развиване на земеделието, културата и околната среда.

Ние не сме затворена общност, която действа сама за себе си, но споделяме с другите каквото имаме. Православната църква в Албания не е мнозинство, но има силно присъствие в обществото. Съществуват добри отношения между религиозните общности, включително мюсюлманското мнозинство. Смятам, че имаме най-добрите отношения в Балканския регион.

Не е достатъчно да говорим за съвместно съществуване; трябва да говорим за сътрудничество. А религиите трябва да се доближават едни към други в периоди на криза. По време на Косовската криза от 1999 г., когато бежанците започнаха да идват в Албания, а всички те бяха мюсюлмани, ние отидохме сред онези, които страдаха и споделихме техните трудности. Ние отправихме призив към икуменическото семейство и последва трогателен отговор. Работейки чрез организацията на ССЦ “Действие на църквите заедно”, ние доставихме помощ на 33000 души. Беше не просто символично, а изключително важно за цялата ситуация на Балканите.

В Албания ние подчертаваме, че не трябва да оставяме религиозната сфера да бъде използвана от други сили; трябва да използваме религията, за да лекуваме раните и да правим сърцата човешки.

Като председател на ССЦ, какво е вашето послание към църквите?

Не обичам да говоря за послание; обичам да го говоря за споделяне на нашите грижи, защото аз също съм действащ човек в една конкретна поместна църква. Моята грижа преди всичко е да се разбере, че трябва да бъдем заедно. Всяка изолация в себе си би била голяма грешка и дори грях. За християните е скандално да остават изолирани.

Не бива да оставяме по основни въпроси други да бъдат главните действащи лица. Например през миналия век беше грешка да се оставят други идеологии да бъдат начело в областта на човешките права, социалната справедливост и интересите на бедните. През 21-ви век би било още по-сериозна грешка да се допусне други религиозни организации да бъдат главните действащи лица, а християните да бъдат свързвани със силните и да изглеждат безразлични към несправедливостта, унижението на човека и бедността.

Ние сме съработници в преобразяващата енергия на Божествената благодат. Трябва да приемам тази роля. Може би най-важния принос за нас християните, като църкви, е да бъдем наистина онова, което претендираме, че сме: живото Тяло Христово. Църквата трябва да бъде един народ, който е съзидателен, отговорен, изпълнен с любов и енергия.

Стивън Уеб отговаря за връзките с медиите към Синода на Нови Южен Уелс на Обединяващата църква в Австралия. Яник Провост е координатор публикации на ССЦ.