Изкуството е молитва и начин да направиш това, за което Бог те е призовал

– На 11 години започнах да шлифовам камъни, като чиракувах при баща ми, който тъкмо беше започнал да се занимава с бижутерия. Така и аз потънах в бижутерството и то стана мой начин на живот. Всеки ден откривах нови хоризонти в този огромен свят на миниатюрното изкуство, в който формата, линията и цвета преплитат различни техники за да придадат образ на всяка моя фантазия.

Когато се насочих към дърворезбата единственото ми желание бе да вкуся и от този занаят за да ми бъде от полза в ювелирството. Това наистина стана така, но разбрах и нещо повече: езикът на изкуството е универсален. Последва един незабравим период от няколко години, в който талаша и стърготините бяха облака, където живеех, а ударите на чука отмерваха времето от изгрев до залез. Спомена ми от този период е палитрата от аромати на цъфналите дървета, в сянката на които работех. Всяка творба се запечатва в мисълта и със спомен за околния пейзаж, с привкус на времето, в което е създадена, а също и с личния период, в който се намираш. И всяко нещо може да проговори на своя си език.

– Има ли връзка между вярата и изкуството, вярата и естетиката, според Вас?

– Когато едно парче дърво попадне в ръцете ти първото нещо, което разбираш е, че то е един жив материал. От там насетне следва доста труд, пот и когато си кажеш “още малко остана”, разбираш, че същинската работа предстои тепърва. Накрая става ясно, че една добра работа всъщност не може да бъде завършена. И просто я оставяш. Така всяка една моя работа не е завършена…

Докато работя, винаги се питам “какво нещо е изкуството и защо го има"? Мисля, че ако по някакъв начин онзи, който гледа и докосва моите произведения, усети лъч светлина и малко радост, то вероятно целия труд не е бил напразен. По отношение на формата и цвета смятам, че всичко, дето го правим ние, художниците, се съдържа в природата – вещественото лице на нашия свят и то в съвършен вид. Ако видим красота и съвършенство в някое произведение на изкуството, много е вероятно да ги срещнем и когато просто гледаме през прозореца на трамвая, отивайки на работа. Едното е човешко творчество, вдъхновено свише, а другото – Божие творение. Човекът, който се занимава с изкуство, изостря възприятията си и е настроен да вижда и едното и другото по-отчетливо. И само тази да е ползата от изкуството, тя не е никак малка! Но не е само тя…

– Българско национално изкуство ли е дърворезбата?

– Национално – да, но не е само наше. Трябва да сме обективни. Дърворезбата е древно изкуство. Има я в Асирия, Персия, Индия. Когато съм изследвал произведенията на старите майстори в България, винаги ме е впечатлявал начина по който те са изрязвали последните парчета от композицията, като окончателно завършват формата, придават характера на лицата, на животните, движение на листата, на цветята. Когато майсторът честно дава всичко от себе си, то някак си върху формата остава отпечатък от самия него. Не в лошия смисъл – да си оставиш пръстите, а като стремеж, като твоята молитва. Изкуството е молитва: в него ти напрягаш себе си и сърцето си, за да направиш онова, за което Бог те е призовал. Всяко нещо за мен заслужава сериозно отношение. Ако искам да се заема, да направя нещо – аз вече започвам да го преживявам. В този смисъл, творбата ти носи част от теб, но ти си понесъл една по-голяма, по-всеобхватна Божия мисъл за теб и твоето творчество. Винаги съм бил респектиран от това свойство на дървото. Дори и само факта, че едно произведение от дърво е уникат, само защото не може да бъде повторено съвсем същото, няма как дори да се намери същото дърво като материал, само това е достатъчно, за да се изплаша от големината на Божия замисъл. Това ме кара да мисля, че правя нещо специално дори когато дялам някаква клечка.

През периода 1999-2000 година, направих четири самостоятелни изложби със сребърни бижута и когато гледам снимките, си давам сметка, че тогава от виждането ми за формата в дърворезбата се е получил един собствен стил и мое виждане в бижутерията. Така се преплитат отделните изкуства, но връзката е интересна, многопланова. От един ствол тръгват клоните на голямо дърво и това е хубаво!
С последната си изложба, която направих съвсем наскоро, например, исках да благодаря на всички майстори – резбари, мои учители.

– Какво е мястото на дърворезбата в живота ни днес и само естетическа ли е нуждата от това изкуство?

 – Задавам си този въпрос и се замислям, че май няма нещо от бита на човека, дето да не е било правено от дърво. От дървената лъжица до кораба, през всяко време човек е дърводелствал и украсявал. Така имаме изкуство, изработвано от материал, имал собствен живот, десетилетия дори столетия преди да бъде отсечен и превърнат в нещо за полза и радост на човека. Респектиран от такива мисли започвам да дялам без да зная какво произведение ще излезе от парчето дърво. Моите произведения са "бижута" за дома, накити на вътрешното пространство. Като обемни тела те водят един мълчалив диалог не само с архитектурната форма, но най-вече с хората, попаднали в тяхната среда. Така се замислям за значимоста на изящните предмети, било онези, носени от нас като накити, било другите – тихо присъстващи в дома ни. Като че ли човек винаги е имал нужда от споделяне и съзерцание с езика на изкуството. Творчеството е нещо естествено за всеки, просто рядко си даваме сметка за това. Опознаваме ли природната истина в света на красотата, живеем по-живо и по-малко самотни в света .

– Дърворезбата в нашите представи е неразривна част от църковното изкуство. Какво може да каже художникът на хората, какво може да им разкаже с фигурите си от дърво, с думите и приказките си от дърво?

 – Ако говорим за дърворезбата като орнаментално – декоративна украса на интериор, било в българската възрожденска църква или съвременното изкуство, може да се каже, че това е пластичен език, имащ за основа природата. В моите работи, представени на тази изложба съм вдъхновен от красотата, разнообразието и безкрайното съвършенство на Божието творение. Когато съзерцаваме растенията, скалите, животните, става ясно, че те говорят за своя Създател – не би могло да бъде иначе – но те и понасят нашите безумия. Като надарени със свободна воля, често поемаме път, далечен от Бога. А природата стои като ням свидетел на Божието домостроителство и ни напомня за добрите дни, в които сме били близо до Твореца. В този смисъл, тя е безпристрастна, тя разказва за истинските неща, защото тя „служи” неизменно.

Сигурно, мисля си аз, затова сме свикнали да казваме: „колко е хубаво”, или „природата ме изпълни със сили” – просто творението служи на своя Създател без да Му изневерява, така влияе и на нас… Надявам се някой да открие това Божие послание в дърворезбата, защото такъв материал като дървото съхранява „думите” на Твореца, напомня ги и ги пази за хората, които все някога ще си спомнят за Бога…

Нашата свобода е нашето изпитание. Нали със свобода се издигаме, богоуподобяваме, но и падаме?! Затова си мисля, че трябва да търсим в себе си таланта, вложен от Господ, а всеки има свой талант, да развием този талант в полза на хората, за Божия слава и така да вървим… Има смисъл да търсим истината, има смисъл да търсим Бога, има смисъл да чуваме Божия глас в Неговото творение. Това е разумен път – естествено откровение, което намираме навсякъде около себе си. Много неща ни правят по-лоши, но то идва на помощ, за да ни примири със заобикалящия свят. Другото, което ни примирява с хората и със самите нас е Бог. Когато човек си дава сметка, че е прашинка, излязла с Божията воля и мисъл и засъществувала на този свят, се успокоява и застава по-истински на мястото си.