Интервю от Скопския затвор „Идризово” с Йоан, Архиепископ Охридски и Митрополит Скопски

Източник: официален сайт на СПЦ

Възкръсваме от ада! Църквата няма да загине от това, че са затворили архиепископа. Дори и да го погубят – нещо, което тези преоблечени комунисти могат да направят… Но когато я нападат отвън, Църквата става все по-силна…

Йоан, архиепископ Охридски и митрополит Скопски, е най-преследваният християнин днес. Освен многобройните вярващи, глас в негова защита издигнаха и политици и духовни лидери от целия свят.

В скопския затвор "Идризово" той е от 26 юли заради обвинения в "разпалване на национална, расова и верска омраза, раздор и нетърпимост". С тази присъда, която е широко критикувана по света, той е осъден на 18 месеца затвор. Междувременно, пак със също толкова спорно съдебно решение, е осъден и на още 12 месеца поради някакво недоказано и несъществуващо укриване на дарение от 57 хиляди евро. Веднага след това бяха повдигнати и нови обвинения – пак за някакви укрити суми, за които обвинителите така и не можаха да кажат колко са, ако изобщо съществуват.

Всичко това оставя трайното впечатление за политическо преследване с цел да се направи невъзможна работата и самото съществуване на Охридската архиепископия.

НИН успя да встъпи в писмен контакт с архиепископ Йоан и да направи това ексклузивно интервю, в което освен всичко останало намираме и онова, което тежко си пробива път в медиите – отговора на владиката на обвиненията, с които го засипват.

Ваше Блаженство, как се отнася администрацията на затвора към вас?

Мога да ви кажа, че съм човек, който може да издържи много от тези неща. По комунистическо време хората, които лежаха в затвора по политически причини, търпяха освен лошите условия също и редовна дневна доза бой. Сега поне това го няма – законът забранява да се бият затворниците, поне до момента, в който не те натопят за нещо, за което можеш да получиш и по някой удар.

При цивилизованите хора това щеше да се сметне за варварство. Що се отнася за книгите, те трябва да минат през своеобразна цензура: дали имаме право да ги четем. Случило се един път да ни донесат книги на гръцки език. Понеже в затвора нямало човек, който да знае гръцки, книгите били изпратени на специалисти от по-горните инстанции. Изяснило се, че тези книги са писани на катаревуса, а тези специалисти знаят само съвременен гръцки. Както виждате, по-лесно е някой да вкара в затвора дрога или нещо непозволено, отколкото да получим книга на гръцки език. За книги на сръбски да не говорим. Те са строго забранени, защото с тях, както беше официално обяснено, ние бихме могли да развиваме сръбска пропаганда, а тъкмо за това сме осъдени. Разбира се, както и вие добре отбелязвате, те не могат да ни отнемат вътрешната молитва – нещо, за което тук в затвора имаме толкова много време, както никога през живота.

Междувременно почина вашият баща Аргир. Всички, които са го познавали, казват, че е изживявал тежко тормоза, на който сте подложен. Как реагираха на тази тъжна вест онези, които ви наклеветиха, обвиниха и осъдиха?

Той беше дълбоко вярващ човек. И, което е още по-важно, живееше един литургичен жизнен цикъл. В параклиса, в който служихме, той стоеше в първата редица и сега някои хора ми казват, че им е тъжно, когато виждат мястото му празно. От уважение и любов никой не застава на това място. На погребението го нарекохме "свят в Господа". Всички християни са свети в Господа, но той е и пример за мнозина по своята набожност. Всичко, което е придобил през живота си, е оставил на Църквата. Смятаме го за ктитор на манастира "Св. Йоан Златоуст" и се помолихме над гроба му Бог да ни даде възможност в подходящо време да пренесем мощите му в манастира, който е построил. А дали е изживявал леко или тежко страданията на Църквата в Република Македония, само Бог знае. Ние стоим или падаме пред Бога и само Той знае всички тайни на сърцето ни, но смятам, че и от камък да е човек, след всичко, което ни се случи, той би казал: „Доста е, Господи!”

Не са едно или две изпитанията, които е изтърпяла Църквата, а с нея директно и той. Първо виждаше как ни обиждат и прогонват от едно място на друго. Скоро след това – ежедневните нахлувания на полицията в апартамента му, където се събираше Църквата. След това полицията му запали вилата, която той беше построил със собствените си ръце и я даде за манастир. Няколко месеца след това му разрушиха храма, който беше построил чак до покрива. Най-накрая доживя да затворят и сина му заради Бога. Човекът наистина нямаше време да си поеме дъх. След един удар идваше втори, а веднага след него и трети. Но накрая това го направи по-светъл и твърд от диамант. Защото не знам кое по-ценното: дали сиянието на неговите добродетели или това, че страданията го бяха направили по-твърд от диамант.

Случи се така, че през тези дни на своето работно място почина и съдията Мишко Стойковски, който Ви осъди на 18 месеца затвор за "разпалване на национална, расова и верска омраза, раздор и нетърпимост". Как реагирахте на това?

Може и да не е добре да се говори за греховете на мъртъв човек, но заради историята смятаме, че не може да се премълчи неговото църквоборство, наглост и невъзпитана дързост. Дори и да искаме да го оправдаем с това, че е трябвало да ни осъди, защото е имал такава директива от властите, неговото богоборство не може да се оправдае. Той не ни е осъдил само на 18 месеца. Преди това същият този съдия ни беше осъдил за "самоуправство" на 1 година затвор условно. Сега тези наказания са споени и трябва да лежим две и половина години в затвора поради неговите присъди.

Проблемът не е там, че той ни е осъдил. Някой трябва да съди, а ако сме виновни за нещо, без оглед на нашето положение, можем да бъдем и осъдени. Работата е там, че той ни осъди за въпроси на вярата и в двата случая. Тоест за това, за което само Бог може да съди. Ако рекоинструираме начина, по който е станало осъждането, то ще изглежда така: горделивият съдия е поискал да узурпира Божието място, дяволът е бил прокурор, а обвиняемият – Христос. От една страна, защото всеки епископ е икона на Христос, но също и защото Христос е съден всеки път, когато някой от християните е съден заради своята вяра. Такъв съдия не трябва да бъде проклинан, защото той сам се е проклел с това, че се е опитал да узурпира Божието място. По време на процеса му казахме точно това – ние не го проклинаме, но той сам си навлича проклятие за две-три поколения напред.

Смятаме за правилно, че Светият архиерейски синод на Православната Охридска архиепископия го е оставил без посмъртно молитвено споменаване. Та той е гонител на Църквата, избрал заради преходни неща да изгуби вечния живот. Само за това – да го направят след нашето осъждане съдия в Апелационния съд, в което наистина успя – той реши да съди отново Христос.

Как се стигна до това да ви осъдят за укриване на дарение от 57 хиляди евро, след като това обвинение беше вече два пъти отхвърляно?

Нещата около тази сума от 57 хиляди евро, дарена от сегашния кмет на Скопие г-н Трифун Костовски, са много прости. Той я дари за ремонт на храма "Св. Пантелеймон" във Велес, където бяхме митрополит. Понеже според тогавашните закони Църквата не можеше да разполага с банкова сметка, той по договорка с нас прехвърли тези пари на банковата книжка на касиера на Велешката митрополия, който я беше отворил специално за тази цел. Всичко това стана само няколко дни преди възстановяването на литургичното и канонично единство на Велешката митрополия и Сръбската православна църква. След като бяхме прогонени от митрополията, касиерът, който е наше духовно чедо, беше уволнен от разколниците, но взе банковата книжка със себе си. Да напомним само, че дарителят е отпуснал тези пари с оглед на вече изработените проекти за реконструкция на колоните, прекарване на отопление, подмяна на инсталациите и озвучаване на храма. Фирми бяха предложили оферти и дарителят, след като одобри офертите, ни даде тези пари, за да можем непосредствено да извършваме надзор. Три месеца след нашето прогонване никой не беше потърсил тези пари. Само след като касиерът ги изтегли от банковата си книжка, за да можем да постъпим с тях според уговорката и проектите, прокурорът поиска той да бъде затворен. На следващия ден ние депозирахме в съда пълната сума от 57 хиляди евро с лихвата от 180 евро за три месеца и касиерът беше пуснат от затвора. Това беше първият случай, когато прокурорът се опита да докаже, че сме искали да присвоим тази сума. Съдът ни оправда, защото нямаше оплакване от страна на ощетената т. нар. Македонска православна църква. Всъщност т. нар. Македонска църква не е и могла да бъде ощетена, защото никога не е разполагала с тази сума. Дарителят не е прехвърлил парите на името на т. нар. Македонска църква, а на книжката на касиера. Така че ако някой е бил ощетен, това е бил самият дарител. Но когато той видя, че сме депозирали сумата в съда, той реши да не подава оплакване.

Прокурорът се оказа тогава в неизгодно положение. За да не им пропадне искът и да оправдаят ареста на касиера, те направиха един невиждан фалшификат. След края на съдебното дело, което излезе с решение за освобождаване, те изфабрикуваха оплакване от страна на т. нар. Македонска църква. За голям срам на целокупната съдебна система на Република Македония, която е наистина най-корумпираната на Балканите, Апелационният съд в Скопие прие този фалшикат и препоръча нов съдебен процес. На втория процес се яви дарителят г-н Трифун Костовски, явиха се представители на фирмите, които бяха изработили проектите и които трябваше да извършат ремонта, и въз основа на техните показания се доказа, че не сме имали намерение да изхарчим тези пари за нещо по-различно от това, за което те са били предназначени.

Дарителят дори засвидетелства, че е съвсем нормално точно ние да искаме да завършим този проект, защото точно заради нашия авторитет той е дарил тези пари. Съдът отново ни освободи. Тогава прокурорът отново обжалва тази присъда с твърдението, че макар да не сме имали директното намерение да присвоим парите, съществувала е възможност за "евентуално намерение". Апелационният съд се съгласи с това и върна делото за трети път. Със същите доказателства, т. е. без да има нищо ново от страна на прокуратурата, без призоваване на свидетели, само от едно угодничество, същият съдия ни осъди на две години затвор, а на касиера даде година и три месеца. И то само защото съществувала възможността "евентуално" да укрием тези пари.

Това е, разбира се, петно за македонската съдебна система, но ни се струва, че и политиците, които ръководят "независимия" съд и са заслепени от злоба, се показват като твърде късогледи хора. Мислят само как да ни вкарат в затвора, а това, че не е спазена елементарна справедливост, че всичко това ще се отрази твърде негативно върху държавата, изобщо не ги вълнува. За съжаление те живеят от днес за утре, без каквато и да било визия за бъдещето.

А откъде сега и това ново обвинение за някакви укрити 200 хил. евро?

Не знам дали не сте се изкушавали и вие да посочите още по-голяма сума, защото в македонските медии тя стига и до 500 хиляди. Това е така, защото самата прокуратура не е решила за какви пари става въпрос и прокурорът ни обвинява за укриване на "значителна сума" пари. Така че журналистите започнаха от 10 хиляди евро, но това им се стори малко и те постепенно я качиха до 100 хиляди, 200 хиляди и, както вече казахме, някой тези дни се изказа, че сме укрили половин милион.

Това, в което всъщност ни обвиняват, е, че сме укрили църковния бюджет за трите последни години. Но ако съберем бюджета за всички тези години, това няма да е повече от 150 хиляди евро. Ако всичко това беше укрито, това означава, че през тези години в Църквата не са изплащани заплати, не са били покривани разходите за ток, отопление, строителни материали и т. н. Излиза, че някой упорито е превеждал пари в църковния бюджет, а ние също така упорито три пълни години сме ги криели, без никой да се възмути защо не получава заплата, не се плащат сметки, не се карат коли и т. н.

Експертизата показа, че не ни липсва нито един динар. Знае се за какво е било похарчено всичко и има добро сметководство. Ако наистина престъплението "укриване" е било извършено, тогава би трябвало някой предварително да ни е доверил сума пари или някакъв предмет, а ние да сме ги задържали за себе си или за някой друг. Но такава сума и такъв предмет не съществуват според заключението на експертизата. Ние не знаем какви са доказателствата на прокурора, защото делото тепърва започва, но след първото гледане смятаме, че на съдията и дори на медиите в Македония е станало ясно – няма доказателства за извършено престъпление. Когато държавата желае да осъди някого на всяка цена за финансова измама, измисля му дело за "злоупотреба със служебното положение". С радост биха го направили и с нас, ако можеха, защото в този случай е лесно някой да бъде обвинен, че е харчил парите за други цели, а не за онези, които са били предвидени в бюджета.

Но ние не сме служебно лице, така че не сме под действието на този член от закона. Смятаме, че по члена, по който ни обвиняват, те не могат да докажат абсолютно нещо. И все пак: какво доказаха, когато ни съдиха за самоуправство и ни осъдиха на една година затвор? Какво доказаха по делото за "разпалване на национална, расова и верска омраза, раздор и нетърпимост", когато ни осъдиха на година и половина затвор? Какво е доказателството им, че сме имали "евентуалното намерение" да укрием въпросното дарение от 57 хиляди евро, за което ни осъдиха на две години затвор? Така е и в този случай. Доказателства не съществуват. Съществува политическо решение на Бранко Цървенковски.

По негово нареждане ни арестуваха няколко пъти, а в края на краищата ни осъдиха и на затвор. Той показва пред всички, че е "велик" македонски фараон. Но такива фараони, каквито са били Сталин и Тито, историята обикновено не уважава. Особено църковната.

С Вашето преследване македонските власти искат, както изглежда, да провалят работата на Охридската архиепископия. Ще успеят ли?

Не само с нашето арестуване, но и с всичко, което се вършеше преди това и сега, те не крият своите намерения. Преследват епископите, свещениците и монасите на Православната Охридска архиепископия, а в последно време и вярващия народ. Палят манастирите ни, рушат храмовете ни, влизат насилствено в къщите на православните християни. И след всичко това се сърдят, че някакви депутати на Европейския парламент са ги нарекли варвари. Не знам дали в съвременния речник има по-прецизна дума, която да изразява крайната нецивилизованост, верската нетолерантност, противопоставянето на църковния ред, но същевременно и късогледството и дипломатическата нетактичност на македонската власт. Смятаме, че думата "варвари" не може да обхване всички упадъчни прояви на властите на Р. Македония. Наистина ми е тъжно, че моята родина се показа в такава светлина или по-точно в такава тъмнина пред целия свят.

Безочливите лъжи на държавната върхушка, че тя уж не се месела в работите на Църквата, са характерни за тези хора, но най-лошото е, че те мислят, че някой им вярва. От всичко това най-много страда македонският народ, първо защото сърбите, а заедно с тях и целият останал цивилизован свят го отъждествяват с тази варварска държавна върхушка, и второ – нещо, което малко вълнува онези, които са на власт – защото създава омраза между македонския и сръбския народ. Колкото за това, дали ще успеят да унищожат Църквата, аз категорично заявявам: „НЕ! Църквата няма да загине от това, че са затворили нейния архиепископ. Дори и да го погубят – нещо, на което тези преоблечени комунисти са способни – ще дойде нов, после втори, трети и т. н.”

Църквата понася най-тежки удари, когато някой я разбива отвътре. Когато я нападат отвън, Църквата става все по-силна. Това е било доказано хиляди пъти в историята на Църквата, вижда се и сега. Колкото повече ни удрят враговете, толкова по-зряла става църковната духовност, но и стадото се увеличава. Според старата поговорка: „Кръвта на мъчениците е семе за нови християни”.

Вие очевидно не търсите помилване. Какъв изход очаквате? Защото и вие страдате, а и други страдат заради това, което се върши с вас…

Ако дойде помилване, ние нямаме право да го отхвърлим. Не можем или по-право не смеем да останем в затвора след едно евентуално помилване. И ако получим някаква извънредна правна помощ, не бихме я отхвърлили, защото винаги сме казвали, че ще използваме всяка възможна правна помощ. Така е поради много причини: първо, защото съвестта ни ще бъде чиста, понеже сме изпробвали всичко, второ – заради международната общност, която следи процеса, и трето – заради международния съд в Страсбург, към когото сме се обърнали.

Но казахме и нещо друго и сега го повтаряме: Няма да молим за помилване така, сякаш наистина сме виновни, т. е. признавайки, че сме извършили престъплението, за което са ни осъдили. Хвърлиха ни в затвора без никаква вина. И никога, за нищо на света, няма да признаем, че сме виновни, защото служим на Църквата, изповядваме православието и желаем единство с останалите църкви. В края на краищата колкото и да са ни съдили, каквото и да ни са измисляли и приписвали, според действащите македонски закони най-голямото общо наказание не може да е повече от 15 години. Ако хиляда години са пред Бога като един ден, както казва псалмопевецът, колко са 15 години затвор за доброто на Църквата? Но едно нещо е твърде важно в цялата тази работа. Нито едно голямо нещо в Църквата, а особено лечението на някаква ерес или разкол, не може да мине без страдание. Единството трябва да се изстрада.

 

Превод: Андрей Романов