Интервю с Негово Високопреосвещенство митрополит Йеротей

Източник: в. Черно море

Негово Високопреосвещенство митрополит Йеротей от Еладската църква: На съвременния човек му липсва Бог, липсва му истинска любов

Визитка: Митрополит Йеротей (Влахос) е роден през 1945 г. в Йоанина – Епир, Гърция. Завършва богословския факултет на Солунския университет. През 1972 г. е ръкоположен за свещеник. Служи в Атинската архиепископия като проповедник и отговорник за работата с младежта. През 1995 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Навпакт и Св. Влас. Още от младежките си години проявява интерес към отците на Христовата църква, като специално се интересува от учението на св. Григорий Палама. Общуването с монасите от Света гора и дългогодишният му пастирски опит го довеждат до съзнанието, че православното богословие е наука за изцеляването на човека. На тази тема посвещава много книги, като една от тях се откроява – „Православна психотерапия“.

Гръцкият архиерей бе сред специалните гости на Седмицата на православната книга, провела се неотдавна във Варна. По време на форума бяха представени книгите му „Православната духовност, кратно въведение“ и „Една вечер на Света гора“, преведени на български език. Лекцията му „Православната духовност и съвременният човек“ предизвика изключителен интерес.

Вашият богат пастирски опит Ви води до извода, че православното богословие е наука за изцеляването на човека. Тази тема засегнахте и в лекцията си по време на Вашия престой във Варна. Какво всъщност значи това, Ваше Високопреосвещенство?

Църквата лекува душата на човека, помага му в трансформацията на някои негови страсти. Какъв е нашият съвременник? Той е обсебен от амбицията да получи от живота максимум удоволствия. Подвластен е и на сребролюбието, от което се раждат много неправди, включително и бедността. Той е още и самотник – затваря се в себе си и монологизира проблемите си, а трябва да потърси човека до себе си, пред когото да разкрие душата си. Какво по-голямо нещастие е за онези, които имат всички материални блага, но нямат с кого да ги споделят. Нашият съвременник е и себелюбив, и лесно раним, и травмиран и т.н. За всички тези душевни болести православното богословие разполага със свой метод на лечение, с психотерапия, която дава смисъл на човешкия живот. А това е основното. Тази психотерапия се осъществява в нашите православни храмове, в манастирите ни.

Историята на Балканите е изпълнена с премеждия, включително и с кървави драми. Станахме свидетели на подобни събития в началото на 90-те години на ХХ век. Това значи, че има неща, които са разделяли балканските народи, но и все още ги разделят. Как мислите, преодолени ли са различията и кое е онова нещо, което може да ни обедини?

Действително в балканската история е имало моменти на единство и на различие между нас. Когато ни завладяват страстите, тогава ние се разделяме. Това, на което трябва да обърнем внимание, е съхраняването на православната традиция, която е нашата обща култура. Особено приятно впечатление ми прави как младежите от балканските страни общуват помежду си на православните форуми. Това е много важна практика, която ние трябва да поощряваме. Нещо повече, трябва да съхраняваме всички подобни опити за контакти между хората от балканските страни.

Засега в Европейския съюз членува само една православна страна и това е Гърция. Очаква се присъединяването на още – България и Румъния. Този факт ще промени ли с нещо духовната карта на Стария континент?

Не знам как европейците ще оценят този факт. Но смятам, че ние, православните народи, трябва да поддържаме по-активни връзки, да общуваме повече помежду си, да споделяме опита си по-често. Известно е, че европейците понякога искат да им се тълкуват различни въпроси от гледна точка на православието, което говори много. Преди няколко години бях на посещение в Европейския парламент с комисия, на която бях председател. Един човек сподели с мен, че присъствал на света православна литургия и бил много впечатлен от нея. Но чух и друго нещо – че хората са разочаровани от западната религия. За да не се случи нещо подобно и в нашите страни, ние трябва да изучаваме християнската си традиция, да носим Христовата вяра в себе си и да я показваме по най-верния начин. Мисля, че европейците ще оценят това, тъй като то е част от нас, от нашата многовековна духовна традиция – то е нашата същност.

Процесите на глобализация, на които сме свидетели днес, застрашават ли в някаква степен православието, Ваше Високопреосвещенство?

Глобализацията има както добри, така и лоши страни. Най-добре тя проличава в две отношения – в икономическото и в културното. В икономически план има добри и лоши страни. Факт е, че можем да се наслаждаваме на редица материални блага. Но това пък повишава и процентът на бедност. В културен план глобализацията носи повече недостатъци. Що се отнася до православната църква, тя не е заплашена от никого и от нищо, стига ние да сме наясно какво всъщност представлява тя. И слънцето не е застрашено от нищо (смее се – б.а). Ако съхраняваме православната традиция, ако живеем с нея, нямаме от какво да се страхуваме. Да, ние трябва да се придържаме към нашите православни корени, но да не изпадаме във фундаментализъм и излишен фанатизъм.

Определяха изминалото столетия като века на технологиите. А ХХI век какъв ще е според Вас?

Технологичната революция има положителни черти. Но в същото време тя може да застраши съществуването на планетата, на цялото човечество. Можем да направим различни открития, които да продължат живота на човека и да способстват за поддържането на неговото добро здраве. Но ако започнем да злоупотребяваме с някои от тези неща, има опасност да предизвикаме изчезването си. Но, слава на Бог, лека-полека идва моментът, в който хората започват да се вълнуват от проблемите на битието, т.е. какво съм аз, защо съществувам, какъв е смисълът на живота, какво е смъртта, какво има след смъртта. Лека-полека светът се преобразява, а хората стават все по-малко удовлетворени от наличието на материални блага и се насочват там, откъдето могат да получат отговор на всички тези въпроси. Православната църква може много да помогне в решаването на редица проблеми, които съвременният човек среща в живота си.

Макар че стана въпрос за някои човешки страсти, които са причина човешката душа да боледува, все пак кое е най-страшното нещо, което се случва с хората днес – дали е сребролюбието, или стремежът към придобиване на материални блага, дали е себелюбието, или пансексуализмът?

Болният човек създава най-големите проблеми на обществото. Болната личност е причината и законите, и цялата организация на обществото да страдат. Така че трябва да се борим за усъвършенстване на организацията. Но най-вече трябва да ни вълнува производството на истински хора. Защото с един нож може да бъде извършена операция, но със същия този нож човек може да бъде и убит. Зависи от начина на употреба. Какъв е изводът? Че е нужно духовно обновление.

Ваше Високопреосвещенство, край нас се появяват знаци, които говорят за липсата на любов. Как според Вас изглеждат нещата?

Бог ни липсва. И истинска любов ни липсва, която е без граници, без определения, без условия. Липсва ни любов, лишена от себелюбие. Липсва ни и безкористна любов. Днес във всички песни се пее за любов, но любовта я няма. Това е защото става дума за егоистична любов. Казваме обичам те, дай ми. По-скоро трябва да казваме: обичам те, вземи.

Книгата е предан другар в леглото, в безсънните нощи

Църквата лекува душата на човека

Когато страсти завладеят Балканите, народите се разделят