Йеромонах Димитрий (Першин): “Благата Вест може да се изрече на всеки език”

По случай международния ден на националните езици 21 февруари разговаряме с йеромонах Димитрий (Першин) за ролята и съвременното състояние на руския и за другите национални езици в Русия. Той е випускник на факултета по журналистка на Московския университет, а в момента е и.д. председател на Мисионерската комисия при Епархиалния съвет на Москва.

Празникът е учреден с решение на тридесетата сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО през ноември 1999 година и се отбелязва от 2000 година с цел защита на езиковото и културното многообразие. По данни на организацията 136 езика на територията на Русия са застрашени от изчезване, а официалният руски език е подложен на изменения, повечето от които негативни.

– Отец Димитрий, можем ли да свържем неправилното говорене на младежите и хората на средна възраст с тяхното духовно състояние? Доколко езиковата култура е свързана с духовната?

– Според мен не е редно да свързваме тези два проблема. Нашето неправилно говорене е резултат от нашата необразованост. Хората се отучиха да говорят, защото липсва нормално образование и най-важното – стремеж към него. Ние принизихме нашето образователно ниво, губейки традициите на просвещението, заложени още от княз Владимир. И това по никакъв начин не е свързано с нашия духовен живот.

– Каква е ролята на националните езици в общата духовна и културна картина на православното съобщество?

– В ерата на глобализацията националният език е маркер за идентичността. Виждаме как в световен мащаб растат протестите против английския език като език на глобализацията. Вече имаме примери на възраждане на езичеството в някои републики по течението на Волга. Според мен това е следствие от това, че там православието не е интегрирано с езиковата култура. Как можем да помогнем? Трябва да се превежда Светото писание на националните езици. Благата Вест може да се изрече на всеки език. И в това е задачата на интелигенцията — да намери живата връзка, свързваща националната култура и Православието.

– Руският език е официален език на територията на Руската федерация, изучава се във всички училища, но съществува тенденция за спад на интереса към родния език, руската класическа литература вече не е на мода, а пазарът на чуждестранна художествена литература е препълнен с некачествени преводи. Според Вас могат ли да се предприемат някакви опити за връщане на интереса към руската литература и правилната руска реч?

– На първо място, общонационалният език е цената, която плащаме за това, че Русия е наднационална държава, по същество – империя, тоест държава, излизаща извън рамките на националните интереси и която е длъжна да се грижи не само за главната нация, но и за всички народи, живеещи в нейните граници. Руският език е език на междунационалната комуникация.

Навярно е неправилно да се говори за мода в литературата. Всеки човек носи у себе си стремежа към прекрасното, истинската и красива литература, потребността от хубави книги не е изчезнала. Тук е мястото да споменем важната роля на литературната педагогика, на литературата, която фактически възпитава човека. Ние изгубихме мотивацията си да четем хубави текстове и затова не можем да я вменим и на децата си. Освен това в училище има доста предмети, които не способстват за повишаването на културното равнище на подрастващите.

Смятам, че въпросът за мотивацията и възпитанието на литературен вкус у децата е необходимо да се решава на държавно равнище. Важно е държавата да се отнася по-отговорно към училищните програми и да отчита факта, че училището не е само място за получаване на знания, но и място, където се формира културният облик на младия гражданин.

– През 2009 година беше подписано споразумение между Руската православна църква и фонда «Руски свят». Една от целите на това споразумение е съдействието в работата по съхраняване и издигане на руския език като роден език и език на междунационално общуване между народите в Русия. Вие как оценявате подобни инициативи и можете ли да назовете някакви положителни резултати от тази съвместна работа?

– Мога уверено да заявя, че Руската Църква винаги поддържа всички добри начинания и влага всички възможни усилия в областта на просвещението. Не съм запознат с дейността на въпросния фонд и не мога да дам оценка на извършената работа.

– В Интернет даже се появи понятито «грамар-наци», т.е. непримирим борец за грамотност и правилна употреба на думите. Това е своеобразен отговор на «языг падонкафф» (нарочно нарушаване на правилата на руския език и умишлено изменение на думите). Може би това е положително явление и е свидетелство, че все още има хора, които не са безразлични към състоянието на езиковата среда, в която живеят?

– Лично аз никога не съм се сблъсквал в Интернет с въпросните «грамар-наци». Смятам, че преди да призоваваш за граматически, стилистически и пунктуационни правила, самият ти трябва да се приобщиш към базовите знания, защото зад маската на «грамар-наци» не винаги се крие човек, действително блестящо владеещ руския език. Тук може би е по-полезно да се чуе експертното мнение на филолозите и лингвистите, отколкото радикалните оценки на анонимните борци за грамотност. Езикът ни е жив, той се изменя и обновява.

– Как смятате, каква ще е ролята на новия предмет “Основи на православната култура” при формирането на личността на детето? Този курс ще способства ли за повишаването на общото културно равнище, в това число и владеенето на родния език сред децата и младежите?

– Безусловно. Учебникът е разработен от група експерти – историци, филолози, богослови и премина двойния филтър на Министерството на а образованието и интернет – обществото. Това е първият подобен опит, когато при създаването на учебник се разгръща такава широка дискусия в Интернет. В резултат се получи хубаво помагало, от една страна, учебникът е поетичен и лек, а от друга – насочва към религиозно мислене, християнско възприемане на културата. Пред подрастващите се открива велико литературно наследство – Пушкин, Шекспир, Солженицин. Учебникът е въведение в руската традиция, в това число и езиковата.

– Според вас как влияе на ежедневната реч познаването на църковнославянския език и богослужебната лексика?

– В този план руската култура притежава удивителен пласт от лексика, към която в течение на много векове са се обръщали писателите и поетите. Оттам те са черпели образи, някои от които впоследствие са преминали и в ежедневната реч. Речта се обогатява благодарение на съприкосновението с църковнославянския език. Църковната езикова традиция – това са живи извори, които са подхранвали такива поети като Бродски и Цветаева, към тях се обръщат и съвременните поети, например, Тимур Шаов и Псой Короленко. Ние имаме къде да се завърнем и това е чудесно.

– Какво бихте посъветвали енорийските свещеници в работата им за повишаване нивото на грамотност на енориашите и за приобщаването на младите хора към родната култура?

– Преди всичко бих посъветвал да се абонират за всички добри православни издания. След това да се постараят да имат под ръка набор от небогослужебна литература в своите църковни магазини – там трябва да присъстват произведенията на митрополит Антоний Сурожский, протоиерей Глеб Каледа, протодякон Андрей Кураев, Владимир Легойда, Ольга Седокова, Сергей Аверинцев, Марина Журинская.

Също бих посъветвал да се организират езикови курсове. Първо, родителите записват по-лесно своите деца в неделно училище, ако там се преподава и език. И второ, чрез изучаване на езика децата се приучават да мислят на този език. А ако това мислене се насочва и в руслото на православието, това е два пъти по-добре за всички. | www.pravmir.ru

Превод: Презвитера Жанета Дановска