Йеромонах Поликарп: Вероучението не е панацея срещу детската агресия

Отец Поликарп, наскоро архиереите от Светия Синод и интелектуалци се срещнаха по един твърде остър проблем – детското насилие, и се консолидираха около виждането, че задължителното изучаване на вероучение в училищата е естественият начин за отпор и същевременно превенция срещу агресията. Имате ли обяснение откъде се появи тази агресия?

Насилието започна да набира скорост още от 1991 г. Настани се във всяка сфера на живота, излезе на улицата, едни родители оставаха без работа, други се втурнаха да трупат капитал. Децата, и в преносния, и в буквалния смисъл, бяха оставени на улицата.

Натрупах доста опит с деца и подрастващи още в първите ми монашески години, когато с други събратя и съмишленици – миряни, работихме доста с изоставени в социални домове. С мои съученици от семинарията подехме силна кампания за обгрижването на сираци, каквито се явяват по същество и тези с родители, настанени в приюти и интернати. Посещаваха семинарията, занимавахме ги с игри и религия в специално създаден и обзаведен за тях, детски център. Срещахме ги с други деца със семейства, играеха заедно, имаха общи забавления. Децата се интегрират много естествено, когато им се оказва внимание, когато проблемите им биват изслушвани, когато им се създадат условия да споделят вълненията си. Тяхното мнение не трябва да бъде пренебрегвано, трябва да им се даде да разберат, че сами по себе си те са ценност. Всяко едно дете възприема околния свят и изгражда отношението си към него чрез нас възрастните. Когато обаче се загуби духовната връзка, се загубва и човешкия, и Божествения образ, защото Светото Писание учи, че Бог е създал човека по свой образ и подобие.

Имайки предвид тези неща, Църквата е институцията, която трябва да предвижда последствията, а не да обсъжда идеи, когато нещо се случи. Сега вече, каквото и да се направи, остава едно петно, една дупка на съмнение в съзнанието на хората. Подобна среща трябваше да се случи още преди години, за да може българското училище и българските деца да бъдат предпазени, и най-вече да им бъдат изградени ценности. Духовното не само трябва да бъде запазено, но и да влезе в училищата, за да може детското съзнание отрано да бъде приучено към самоконтрол към някои изблици, които станаха всекидневие в обществото ни.

Според вас възможно ли е задължителното изучаване в училище на един предмет, свързан с нещо твърде сакрално, каквото е вярата, да се окаже панацея срещу детската агресия?
 
Много са факторите, влияещи върху човешката душевност и предизвикващи агресията. Затова не може да се каже еднозначно: виновна е телевизията, виновен е Интернет, компютъра или училището. Виновниците са много. Сега не бива да търсим кой точно е виновен, а да търсим решение на проблема. Виновен винаги ще има и този виновен винаги ще се оправдава. Необходимо е да се търси баланс между училището и телевизията, между виртуалните игри и книгата, между духовника и психолога. Без равновесие във всяка една сфера на живота, обществото ни не би могло да постигне духовно и благочестиво развитие. В този процес достойно място трябва да имат както училището, така и църквата, и достиженията на комуникациите, и техниката. Балансът е най-доброто решение. Още народът го е казал "И прекаленият светец Богу не е драг". В този смисъл задължителното въвеждане на вероучение в училищата не е панацея за решаване на проблема с насилието. Това се доказва и от живота в останалите страни, дори в съседна Гърция – наша съседка, член на Европейския съюз, в която обаче изучаването на религия в училищата е задължително. Там също има насилие, неотдавна дори гръцки ученици изнасилиха своя съученичка – българка.

Хората приемат твърде неедзнозначно предстоящото членство на България в Европейския съюз. Едни са оптимисти, други се безпокоят от покачване на цените. Има и такива, които смятат, че ще изгубим националната си и верска идентичност. Застрашени ли сме?

Аз съм човек на риска във всяко едно отношение. България е тръгнала по този път и единственото, което трябва да прави, е да върви с изправено чело без никакво съмнение. Българинът е дал много на света, той и занапред ще дава, но същевременно и повече ще пази своята идентичност в Европейския съюз. Човек трябва да познава историята на своята страна и да държи на нея. В този смисъл българинът няма да загуби своята идентичност, а Европейският съюз ще бъде своеобразно предизвикателство, което ще го провокира да я съхранява и занапред.

Създаденото от вас и братството на Руенския манастир радио "Сион" вече навърши една година…

Това е първото в България православно радио. Стартира от Руенския манастир, който все още се изгражда. За четири години успяхме да построим храм, две сгради, в момента се правят довършителни работи. Братята решиха да не се ограничаваме само със строителство, както останалите манастири, а от благодарност към хората, които ни помагат и съдействат, да им върнем жеста със задоволяване на духовните им потребности чрез създаване на едно православно радио. Личното ми наблюдение е, че за едната година, откакто излъчва "Сион", то привлича за свои редовни слушатели не само вярващи, но и нямащи отношение към Църквата хора, които обаче впоследствие се приобщават към православието. Радио "Сион" стартира на 19 октомври 2005 г. в деня на свети Иван Рилски. В скоро време ще имаме и ефирна честота. Имаме четири отдела: "Богослужебен", "Катехизационен", "теологичен" и "Социален". Всеки един отдел има свои предавания. По радио "Сион" звучи църковна музика – източна и западна, класическа, автентична фолклорна, съвременна и етномузика. Стремим се самата програма да бъде раздвижена, да е достъпна за различнви възрастови, образователни и социални групи. Тя се прави предимно от млади хора – от братята, от наши сътрудници, а има и такива, които работят безвъзмездно, за което специално им благодаря. Първоначално излъчвахме от студио 1 в Руенския манастир, но от 6 август вече имаме второ студио и апаратна в центъра на София, тъй като манастира все още не е електрифициран и излъчвахме посредством агрегат. Това ограничаваше часовете ни за предавания, а създаваше и затруднения за пътуването на екипа, който трябваше да прави всичко на запис. Сега от София излъчваме 24 часа. От понеделник до петък преди обяд имаме 3-часов сутрешен блок. От базата в манастира се излъчва само музика, нарекохме го радио "Кукузел". Този канал стартира на 20 октомври. Засега от 8 до 20 часа, но с прокарването на електричество, се надяваме да стане денонощен. Тъй като още нямаме ефирна честота, започнахме да издавамчче тримесечно списание "Сион", в което са включени по-интересните неща от предаванията на радиото. Стартирахме и едноименно издателство. Започнахме с поредица от книги за деца, подготвяне издаването на богослужебна литература, невмена нотация, преводи на светите отци с паралелен текст на старогръцки с коментари от водещи богослови в Богословския факултет на Софийския университет и гръцки учени. В тяхното издаване ни подпомага издателството на Гръцката православна църква "Апостолики диакония", които са ни предоставили авторските права на много текстове.