Калин Сивов: Компютрите са втората ми страст…

Предизвикателството да работя с Mambo CMS. Перспективата да науча много нови неща, свързани с програмирането и изграждането на голям уеб портал.

Преди за какво си мечтал – да работиш, да учиш, да отидеш някъде – и какво се сбъдна?

Винаги съм мечтал да се занимавам по някакъв начин с музика. Това, може да се каже, е най-старата ми мечта. Все още не съм се отказал и в свободното си време (което за съжаление напоследък въобще не е много) експериментирам с китарата, пеенето и аранжирането на песни.

Компютрите са втората ми голяма страст. Още помня кога за пръв път застанах пред компютър – машината беше Правец 8C и това се случи преди 17 години. Тогава още не бях чувал за Интернет, мрежи, сайтове и пр. Първото нещо, което направих, беше да въведа някаква игра на BASIC и да я стартирам. Когато най-накрая успях да я въведа без синтактични грешки и я изпълних, бях очарован и запленен завинаги. Малко по-късно се появиха ел. поща и сайтовете. Сърфирането беше страхотна тръпка – търсенето и намирането на информация, просто разцъкването из мрежата.

След това дойде любопитството да разбера как работи всички това. Започнах от машината пред мен – операционна система, хардуер и пр. После дойдоха сайтовете и програмирането.

Не съм имал мечти, свързани с компютрите. По-скоро винаги съм ги приемал като забавление. Сигурно и затова никога не гледам сериозно на работата си с тях и не ми доскучават – всеки ден научавам нещо ново, а това поддържа тръпката. Абе, важното е да се забавляваме, докато работим, защото иначе ще стане тъпо и хората ще го усетят.

Знам, че обичаш работата си, но и най-любимото нещо омръзва. Как успяваш да превъзмогнеш такива моменти?

И аз не знам. Вече няколко години се занимавам само с компютри. Всеки ден обаче, като седна пред машината, става нещо – магия ли, де да знам и аз. Мога с часове и дни да правя нещо с компютъра и така и да не разбера, как е минало времето.

Страхотно нещо е и информацията. Голяма тръпка ми е това да "усещам" информацията. Не мога да опиша това чувство, обаче става нещо. И една база данни, например, след като седна пред монитора вече не е някакъв софтуерен продукт, ами почти живо същество, с което взаимодействаш, което ти се подчинява и те слуша – ако си печен, и се държи кофти – ако правиш глупости.

Мисля, че точно в тази връзка човек-машина се крие огромна сила и се радвам, че мога да я усетя. Тръпката е невероятна и я препоръчвам горещо на всеки.

Има обаче и още една съставка в тази рецепта. Хубавата музика. Без музика нищо не става. Поне при мене. Забелязал съм, че връзката ми с машината най-добре се състои под тежкия саунд на Blind Guardian, Malmsteen, Rhapsody, Haggard и още много други. Въобще метълът и рокът помагат много – и за да те ентусиазират допълнително, и за да те изкарат от кофти настроението. От бг групите страхотен допинг са ми Ъпсурт! Докато правех портала миналата година, въртях нон-стоп Quattro. Задочни поздравления на Ицо, Венци и Буч – пичове, къртите и давайте все така! Други български музики, с които се напомпвам за работа, са старите парчета на Щурците, ФСБ, Контрол и още няколко. А, и братя Мангасарян – жалко, че не са по-продуктивни, де. Кефи ме всичко, що е правено със сърце и което може да накара кръвта ми да заври – тогава съм най-работоспособен и сайтовете хвърчат.

За какво се ядосваш най- често?

От скоро съм шофьор и напоследък се ядосвам много от психиатриите на платното. Може би защото съм нов шофьор, съм много чувствителен, когато някой направи някоя простотия и се държи като ненормален на пътя. Въобще много ме е яд, че има страшни тъпаци, на които са им дали на това отгоре и книжки, ами не са ги затворили някъде. Смятам, че е супер тъпо да караш като луд, за да си спестиш някакви минути, като при това рискуваш живота на сумати хора.

Което ме подсеща, че се нервя много и от тъпаци. Особено, когато тия претендират да се пишат умни. Обичам адски много умния глупак, но тъпия умник ме съсипва директно.

В работата се нервя много, когато времето не стига или пък нещо се е закучило и не може да стане. Помня обаче едно изречение, дето не помня кой ми го каза преди десетина години, ама и досега ми е нещо като мантра, която си повтарям, когато нещо зашие: "Не можеш?! Няма такова нещо – щом като някой друг го е правил преди тебе, значи и ти можеш." Та обикновено стават нещата – стига да не се отказвам. Абе, важното е волумето да е на мах – има ли жици, има и надежда. 🙂

Кои са най-хубавите ти моменти през последната година?

Малкото пъти, когато съм се прибирал в Сливен. Само там се чувствам спокойно и усещам, че не съм без корен. Иначе тук в София ми е кофти – не е моето място.

А за работата – най-готино беше, когато спечелихме 2-ра награда на публиката през ноември миналата година в БГ Сайт. Имаше страшен ентусиазъм и надежда, и си стана – сайтът беше на 2 месеца, а успя да пребори доста други, че и по-стари сайтове.

Малко се сдухах, когато не спечелихме нищо от конкурса в Албена, ама нейсе. Другата година ще ги преборим. Един приятел каза: "Еее, чудо голямо! Да не би от това, че не сте спечелили, сайтът да е станал по-тъп или по-грозен?" Прав си беше човекът – сайтът си е хубав, а това, че нямаше кой да го оцени тогава, е друг въпрос.

И какво стана с грамотата от БГ- сайт, купи си специална рамка за нея…

Хахахаха! Еее, много ясно! Не ми дадоха рамка от БГ Сайт, ще си купя сам, разбира се, няма да я оставя да се мачка. Това си беше висока оценка (при това от публиката, а не от жури) за моята работа и работата на колегите ми – как няма да й се радвам, особено на 2-рия месец след откриването на сайта. Тази грамота означава, че дори и на невръстните си 2 месеца бяхме вече на прав път и бяхме се харесали на хората. Това е важното.

Смяташ ли се за по-различен от другите уебмастъри заради това, че работиш в православен сайт? Какво мислят „събратята” ти по професия за това, което вършиш всеки ден тук?

Много забавен въпрос! Аз лично не се смятам за по-различен от другите уебмастъри – всички се борим за Интернет, претъпкан с добре подредена информация. Познавам уебмастъри на йога портали, на неправославни християнски сайтове, на сайтове с мюсюлмански ресурси. Не обсъждаме религиозни теми с тях. Целта ни е съвсем друга – да правим красиви, полезни и сигурни сайтове.

Хората си мислят, че православният сайт е по-различен от всеки друг. Ще ги разочаровам обаче – не е. Има милиони сайтове по света, които ползват езика, на който е писан порталът и базата данни, за която този портал е предназначен. Има хиляди, които ползват абсолютно същата технология (система за управление на съдържанието Mambo/Joomla) като Православие БГ. Това ни унифицира с останалите и помага, когато има проблем. Мога да потърся помощ по цял свят, както и да предложа такава на друг.

Уникалното идва от друго – от хората, които ползват портала. Нашата аудитория ползва, разбира се, и други сайтове. В личната класация на всеки обаче порталът е намерил място – къде нагоре, къде надолу. Важното е, че много хора ползват вече нашите услуги и присъстваме в класациите им. А да си уебмастър и сисадмин на такъв сайт е адски приятно.

Иначе и аз, и другите уебмастъри и сисадмини всеки ден се занимаваме с абсолютно едно и също – класове, функции, заявки, пощи, спам, вируси, хакери, бекъп. По-забавно и вълнуващо е, отколкото звучи.

За какво не ти стига времето?

За свирене и музика. За спане. За седене и зяпане в една точка.

Какво обичаш да правиш, когато не се занимаваш с портала?

Ами играя на игри. В момента играя Doom 3 и съм замаян от майсторлъка на авторите й. Разцъквам и CS в мрежа, но обикновено ме бият деца на по десетина години. Много се забавлявам и се радвам на бързите им рефлекси, но често ме хваща яд, когато ме "вземат" точно, когато съм бил на половин секунда от "глава" (headshot) на някой противник. Често ми викат и "ееее, компас!", когато играем на карта, която не познавам, и се завирам в нелогични кьошета.

Разцъквам и Cubase. Експериментирам с аранжименти на парчета, добавям барабани, пиана, цигулки и пр. Много се радвам, че с помощта на компютрите не се налага да уча всички инструменти в един оркестър, ами мога да ги свиря само с няколко клика. Когато има жици, разбира се, включвам кубето, взимам новата Fender Squire, настъпвам Zoom 707-II (Zoom-a има тежката дума! Catch us if you can им е слогана – обичам ги!) и става лошо. За тия моменти живея. За съжаление много, много рядко ми се случва напоследък.

Падам си и много да чета техническа компютърна литература – това са тия дебелите книги от по 1000 страници, които още като ги хванеш, те карат да се чувстваш вече по-умен.

Участвам и в екипа на Джумла България – http://www.joomla-bg.com. В свободното си време помагам на други уебмастъри да си направят сайтовете. За съжаление то не е много и напоследък доста съм си занемарил задълженията там, ама все пак смогвам през няколко дни поне да го прегледам.

Поддържам и един скромен личен сайт, стар като света. http://ksivov.hit.bg. По датата на последното му обновяване може да се съди за свободното ми време. 🙂

Какви изненади да очакваме от тебе още?

Няма да кажа. Веселбата обаче ще е пълна. И, да, продължавам с хеви метъл и Ъпсурт на работа.