„Колкото повече напредваш във възрастта, толкова по-трудно приемаш съвети“



Arhim. Gavriil BungeСхирхимандрит Гавриил (Бунге) е роден през 1940 г. в Кьолн. Неговият баща е лутеран, а майка му – католичка. Когато става на 22 години, той се присъединява към ордена на бенедиктинците във Франция. През 1972 г. е ръкоположен в свещенически сан. Години наред се отдава на изучаването на творенията на Евагрий Понтийски. От 1980 г., съобразно правилата на бенедиктинския устав, заживява в скита „Светият Кръст“ в швейцарския кантон Тичино. През 2010 г. приема Православието, а година по-късно приема велика схима. Автор е на „Глинени съдове. Личната молитвена практика според светоотеческото предание“, „Духът Утешител“, „Виното на дракона и ангелският хляб“ и др.

Агресивност, ожесточеност, напрежение, угнетеност. Как възприемате тези съвременни реалности?

Времето, в което живеем, винаги се явява най-важно и най-трудно, защото е наше време. И именно в такова време ние, християните, сме получили призвание да даваме потвърждение за своята вярност към Христа. Християнската вяра има много дълга история и можем да твърдим, че сме натрупали сравнително голям опит от живота си в света и още от самото начало съществуването за християните никога не е било леко.

Най-видимата разлика между нашето време и отминалите времена намира израз в глобализацията. Днес, ако нещо се случи в някоя точка от земното кълбо, може да се каже, че то засяга повсеместно целия свят, като благодарение на медиите всички се оказват въвлечени в протичащите събития. Тогава, разбира се, става много сложно, практически невъзможно да запазиш безпристрастно, спокойно отношение, защото постоянно се оказваме потопени в онези потоци от информация, които ни заливат ежедневно. Дали е достоверна тази информация или е псевдоинформация, не винаги успяваме да разберем, но така или иначе се оказваме въвлечени.

Как можем да противодействаме на негативните явления, свързани с глобализацията, и как можем да научим на това и децата си? Според статистиката през последните години в Москва се наблюдава трикратно увеличение на самоубийствата сред подрастващите. Една от причините, посочвана в анализите, е, че младите хора губят вяра в бъдещето.

Това е разбираемо. Обществото все по-малко и по-малко се нуждае от човека – например от работещия човек. Според прогнозите за бъдещето трябва да очакваме все по-големи съкращения сред служителите в сферата на услугите и производството например, защото тяхната работа ще може да бъде изпълнявана от роботи. Машините работят по 24 часа на денонощие, те не създават проблеми, не задават въпроси. Това означава, че хиляди млади хора, които днес просто учат, ще се изправят пред нещо, с което ще им бъде особено трудно да се преборят.

Често ми се налага да се срещам с тийнейджъри и с млади хора под 30 години, които са загубили абсолютно всякаква мотивация в живота си. Те не се занимават с нищо, затова и нищо не им е интересно. Няма някакво общо решение, което да бъде предложено на тези хора. И никакъв общовалиден полезен съвет, с който да можем да се обърнем към тях и който да реши проблема в цялост.

Понастоящем хората идват при Вас като при учител и наставник, а кои са тези, които вие смятате за свои учители?

В хода на своя живот съм се срещал с множество хора със забележителна, неповторима душевност. Всички те в една или друга степен са оказвали отражение върху живота ми, оставили са следа в него. В началото на моя път това бяха католици, тъй като съм кръстен в Католическата църква и много години принадлежах към нея.

Спомням си свещеника, който ме подготвяше за първото ми причастие. Трябва да отбележа, че при католиците се изисква да мине известно време между кръщението и първото причастяване: по принцип първото причастие се дава на 7-годишна възраст. И така, това беше един напълно традиционен свещеник, който винаги и навсякъде ходеше с подрасник, в расо, но не защото искаше да потули нещо от другите, а защото се беше отдал на уединение. Основите на вярата той ни обясняваше с помощта на картина от XIX век, изобразяваща най-важните етапи от живота на Иисус Христос и от живота на Църквата.

Спомням си и един гръцки архимандрит, който също живееше в уединение и който беше наместник на скит, досущ като моя манастир, само дето ние сме в гората, а неговата обител беше разположена в скалите. Тъй като по това време познанията ми по гръцки бяха доста слаби, общуването ни беше до голяма степен безсловесно.

Впоследствие, когато вече постъпих в католически манастир, нашето общуване продължи чрез духовни писма. Този човек, който по онова време беше вече над 80-годишен, е бил и си остава за мен нещо като икона – нашата кореспонденция ми даде много, тя хвърли светлина върху множество от въпросите, които терзаеха ума ми.

В Белгия се запознах с още един човек, който имаше голямо значение в моя живот. Това беше игуменът на траписткия манастир* . Първоначално, в качеството си на викарий, той нямаше възможност да отделя време, за да бъде мой наставник, но по-късно, когато се оттегли от активно служение, в продължение на петнадесет години той беше мой духовен отец, при когото се изповядвах.

Друго познанство, което е оставило трайни следи в живота ми, е с румънския старец Клеопа (Илие). Помня как следkleopa нашата последна беседа той извади изпод расото си ръкописа на своята книга за аскетите от началото на ХХ век, която имахме желание да издадем на Запад, защото по онова време това беше невъзможно да се направи в неговата родната страна Румъния. А на Атон имах щастието да се срещна с един отшелник, истински духовен радетел, от когото почерпих много ценни слова.

За да може подобни срещи да принасят плод в душата ви, необходимо е и вие самите да взимате участие: много зависи от това каква е нагласата ви и доколко имате готовност да възприемете това, което чувате. Всеки път, когато пътувах за изповед и за беседа с моя духовен отец, игумена на траписткия манастир, през целия път в колата не спирах да се моля на Бога да даде на този старец слово, а на мен да дарува уши, за да възприемам добре и да усвоявам това, което ще ми бъде казано. Впоследствие и в Русия, когато се отправях на среща с някои духовни личности, също всеки път се молех на Бога, защото колкото повече напредваш във възрастта, толкова по-трудно ти става да възприемеш съвет или да се вслушаш в нещо, което се отнася до теб.

Човек на всяка възраст се нуждае от духовно наставничество и аз също много се нуждая от подобни съвети. Поради това се старая да упражнявам слуха си, за да чувам добре и всички онези слова, изречени към мен навярно под формата на някаква метафора от страна на човека, отговарящ на моите въпроси, за да мога реално да възприема какво всъщност се отнася именно до мен.

Човек отива в някой храм и му дават молитвеник от 30 страници. Той чете молитвите, или пък не успява да ги чете, защото му се налага да бърза за работа. Но главният проблем е в това, че нерядко цялата молитвена практика на мирянина се свежда до отчитане на количеството прочетени страници. По какъв начин миряните трябва да се научат да предстоят молитвено пред Бога?

Молитвеното правило за всеки християни – това са безусловно утринните и вечерните молитви, които са отчасти формализирани в текстовете на молитвеника, но те се явяват за нас нещо като задължително начало, като стъпало. Не е необходимо да се задържаме на едно и също стъпало, защото светите отци ни казват: молитвата е постоянно възхождане нагоре по планината.

В процеса на подобно възхождане съществуват отделни етапи. Първият етап е молитвеното правило, включено в молитвеника. С това може да започне всеки от нас. Вникването в дълбочината на произнасяните слова, усвояването на смисъла, вложен в молитвословието, това вече е вторият етап…

Но ще подчертая, че молитвата сама по себе си представлява най-добрият учител… за молитва. Молете се и качеството на вашата молитва постепенно ще се измени. Постепенно ще усетите потребност от все по-малко думи и по-малко изображения.

А има ли все пак нещо важно, което би било добре начинаещият да не пропуска?

Разбира се, псалтирът. Четенето на псалми – това все още не е молитва, а въведение към молитвата. Трябва веднага да отбележим разликата между килийната молитва, т.е. индивидуалната молитва, когато се молите в уединение, вкъщи, и общностната молитва – църковната молитва по време на богослужение.

Молитвата, изричана в дадена общност, било то монашеска или енорийска, се изразява преди всичко в голям набор от молитвословия и песнопения. А когато се молим в домашно уединение, получаваме опрощение за много неща…

Как да постъпва човек, когато при все че постоянства в молитвите, не вижда те да получават отговор от Бога?

Трябва да не се отказваме да „търсим“ Бога със своите молитви и да държим да получим търсения отговор на това, за което просим в молитвата. Казано ни е и в Новия Завет: „Искайте, и ще ви се даде“ (срв. Мат. 7:7). Господ винаги дава отговор на молитвите ни, но не винаги Той им отвръща така, както ние очакваме това да стане.

Родителската молитва за болно дете е изключително гореща, но понякога детето, въпреки молитвите, продължава да се топи пред очите на родителите…

Загубата на дете или на друг близък човек от семейството винаги е изпитание на вярата. Това се случва непредвидено, необяснимо, но Господ решава да призове дадена душа при Себе Си , такава е Неговата воля. Той е непогрешим в решенията си дори тогава, когато Неговият глас се оказва непостижим за нашите възприятия.

Опитът, който човек добива със загубата на близък човек, винаги открива нов етап в живота му, защото за вярващия християнин, когато близък човек напусне земното битие, това не означава, че този човек напълно изчезва от живота. Той преминава в друг свят. Господ отново призовава към Себе Си душата му, която Сам Той му е дал – по причини, известни единствено на Него.

Често говорите за проблема на „прегарянето“ на свещенослужителите. Някои твърдят, че всъщност такъв проблем не съществува и че у светите отци подобно явление никога не е имало. Че трябва просто да се придържаме към служението, да се причастяваме редовно и всичко ще върви прекрасно…

Очевидно хората, които говорят и пишат така, са чели малко за светите отци, и в частност – за преподобния Исаак Сириец, защото и унинието, и „прегарянето“, и чувството за богооставеност са били познати на светите отци и те са писали за тези състояния. Смятам, че да се говори за това така сякаш подобен проблем не съществува, е вид заблуждение. Няма спор, че рецептите, които дават такива съветници: по-често пребиваване в храмовете, молитва, причастяване, са много важни неща, те действително помагат по някакъв начин да се борим и противодействаме на подобно състояние. Но това съвсем не означава, че могат го предотвратят напълно, че помагат веднъж и завинаги да придобием имунитет от него.

Какви са симптомите на това „прегаряне“, как свещеникът или мирянинът може да установи, че страда от този „синдром“? И може ли човек сам да се освободи от това състояние или в случая е нужна помощта на психотерапевт или психиатър?

Симптомите са много и са различни. Например има хора, които изпадат в униние, стават особено пасивни, а други изразяват това свое състояние с хиперактивност. Ако при някои деца това е естествен етап, през който преминават, вследствие на своята хиперактивност възрастният човек никога не се намира в състояние на близост с тези, с които общува.

За излизането от подобно състояние ще ни помогне Господ. На Господа не са потребни психотерапевти и психиатри, за да окаже помощ на някого. Човек, който усеща в себе си това „прегаряне“, може да се измъкне от подобно състояние само с помощта на Бога. Ако ли такъв човек се намира в състояние на униние и при все това не се обръща към Бога, тогава излизането от това положение е невъзможно: човек ще си остане в един порочен кръг дотогава, докато не вдигне поглед нагоре.

През изминалите хилядолетия човешкият живот се е променил много. Измениха ли се и човешките страсти? 

Учението за страстите е дефинирано преди петнайсет столетия. Когато отците са писали за тези страсти, не са съществували различните медии, нито пък интернет , не са били налице онези възможности, които много често ни хвърлят във всевъзможни изкушения.

Да вземем например такава страст като блудството. Днес можете да отидете в стаята, да затворите след себе си вратата, да се уедините, да включите компютъра и да се потопите в тази страст. Страстта в крайна сметка си остава същата, макар и средствата за нейното прилагане, както и някои от външните й проявления да са се променили. Така или иначе демоните си остават същите – това са си все онези паднали ангели и те съвсем не са в старческа възраст. Единствено човекът,  с идването на всяко ново поколение, смята, че в този живот ще настъпи нещо ново, че хората вече ще станат съвършено различни, а не такива, каквито са били преди столетия… I www.pravmir.ru

 

Превод: Анжела Петрова

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...