Митрополит Амфилохий: Православието е многострадалният Иов на нашето време

Едно от последните интервюта на блаженопочиналия Черногорско-Приморски митрополит Амфилохий (†30.10.2020), дадено през 2015 г., докато владиката беше в Москва за честванията на 1000-годишнината от кончината на св. Владимир Киевски.

 

– Владико, какво според Вас е значението на делото на св. Владимир за нашите съвременници?

– Св. Владимир Киевски продължава делото на равноапостолния император Константин Велики, започнато през втората половина на IV в. и продължено с покръстването на руския и другите славянски народи.

Император Константин даде на Църквата свобода и възможност за достъп до всички слоеве на обществото на тогавашната Римска империя. А свети Владимир изигра ключова роля за разпространението на християнството върху широките източноевропейски простори. Тези две личности имат огромно значение за историята на християнството, особено за Църквата на православния Изток.

Св. Владимир е много добре известен и у нас. Приблизително по същото време живее и нашият свети мъченик княз Йоан Владимир, който за сърбите има същото значение, което княз Владимир има за народите на Русия. И двамата са свети владетели: единият – на Киевска Рус, а другият на Дукля и Зета – средновековната сръбска държава.

– Как оценявате днешния момент в живота на Православната църква? Въпреки външното благополучие, умножаването на храмовете, многото градежи и развитие, ние, православните християни, се сблъскваме с големи изкушения…

– Говорехме си с вас за 1000-годишнината на св. Владимир Киевски и св. Йоан Владимир. Тяхното царуване е било преломно време със съдбоносно значение за историята на православните народи – особено за славянските, а също и за мисията на Православието в славянския свят.

Днес също сме в преломен момент: време на нови изпитания, от една страна, и на голямо обновление на вярата и Църквата, най-вече сред славянските народи, от друга.

Днес нашата Църква е отново разпъната между Изтока и Запада, или, както писа някога св. Николай Велимирович, “над Изтока и Запада”. В контекста на това, което се е случило тогава и което се върши сега, Православната църква е призована да бъде над Изтока и Запада. В какъв смисъл?

Аз смятам, че нашата Света, Съборна и Апостолска Църква е заемала в течение на вековете мястото на духовен център между Азия и Европа.

И днес тя пак е духовен център, опора на съвременния свят посред новия сблъсък между Изтока и Запада. А Изтокът – това не е само ислямският Изток, но и целият Изток: будисткият, конфуцианският.

От едната страна са всички източни цивилизации, а от друга – тъй наречената западна евроамериканска цивилизация, основана върху имперската идея, върху синтеза на езическия Рим, обожествяващ императора, и приматът на Римския епископ.

Тази западна цивилизация е носител на едно ново виждане за света, на един нов световен ред, не само държавен и социален: става дума за нов морал, нов мироглед, нов начин на живот.

Това е абсолютно секуларна, антихристиянска имперска идея. Бих казал дори, че зад този вид антихристиянство наднича носът на сатаната – на един сатанизъм, който се изявява днес все по-отчетливо и ясно, натрапвайки се на целия свят.

И ето че на този нов световен ред, нов мироглед, ново радикално антихристиянство пречи духовният център между Европа и Азия – Православната Църква Христова. И трябва да бъде унищожена, защото докато тя съществува, новата идеология не може да възтържествува над целия свят.

Затова не е случайно, че след рухването на Съветския съюз, когато евроамериканската имперска идея тръгна да настъпва отново, първото, което направи тя, бе да бомбардира една православна страна. Съвсем не е случайно, че всичко това се извърши над православна Сърбия.

И това бе само началото на империалистическата експанзия на новия световен ред и подготовката (за което няма никакво съмнение, тя се вижда много добре от събитията в Украйна) за атака срещу Русия. Това е кристално ясно, тук изобщо не става дума за някакви теории за заговор.

Единствената сила, която обединява народите на Балканите, Украйна и Русия, е Православната Църква, и за да бъдат подчинени тези немалки пространства – и то не само в географско, стратегическо и икономическо отношение – трябва да бъде завладяна душата им.

Православната Църква – Църквата на Владимир Киевски и Йоан Владимир, на равноапостолния Константин – прилича днес на многострадалния Иов. И всичко, което се е случило на многострадалния Иов, се случва и на Църквата Божия – Светата Съборна Източна Църква. Особено през XX век.

Просто погледнете какво стана с Константинопол, какво става сега с Александрия, Антиохия, Йерусалим! Какво стана с Русия през XX век, какво стана със Сръбската църква! Колко страдания… На всичко това трябва да се гледа в по-голяма дълбочина. Както многострадалния Иов – колко неща загубил той! Имотът му, добитъкът, децата – всичко загинало, накрая и жена му се отрекла от него, и самият той бил нападнат от сатаната… Едно обаче казал Бог на дявола: “Душата му не докосвай!” (Иов 2:6).

Душата на съвременния свят е Църквата Христова!

– Как бихте коментирали ситуацията в съвременна Украйна, където милиони хора вярват на разколниците като на истинска църква?

– Това е един вътрешните съвременни проблеми на Православната църква като цяло, който особено мащабно се проявява в пространството на Киевската Рус – Русия на св. Владимир.

В наше време появата на нови държави, възникнали след разпадането на Съветския съюз и бивша Югославия – не само нови държави, но и нови нации, – така или иначе влияе върху появата на нови “църкви” – украинската, македонската, черногорската…

Ала кое е странното? Европа и САЩ се бориха 70 години, за да разрушат СССР и успяха да го направят. И ето че същата тази Европа брани днес най-съществените резултати на комунизма така, сякаш те са дар Божи.

Ето например, кога бяха установени сегашните граници между Украйна и Русия, между другите бивши социалистически републики? Кой ги установи? Комунистите ги установиха и у вас, и у нас. Днес, “защитавайки правата на човека”, американците и европейците подкрепят неофашистите в Украйна, за да запазят наследството на Съветския съюз. Пита се: защо? Очевидно тук става дума за съвсем други интереси: те използват комунистическото наследство за своите империалистически цели.

Това “Drang nach Osten” е продължение на някогашните кръстоносни походи, но с други методи. Онези походи са били уж водени за освобождението на Божи Гроб, ала какво всъщност са донесли в действителност е съвсем очевидно. Станало е точно това, което става сега в Сирия, Ирак, Афганистан: разграбване на богатствата на тези източни народи.

Неволно се сещаме за изказванията на западните политици, че Русия има прекалено много природни богатства и полезни изкопаеми, ресурси, и тe трябва да бъдат поделени: “Ние не само ще запазим нашето си за нас, но и ще отнемем на Русия това, което ѝ е необходимо”.

Много сложна е тази история. И тя се пречупва през Украйна, Киев и цялото наследство на свети Владимир, чийто юбилей празнуваме сега.

– Какво мислите за съдбата на християнските, в това число и православните народи, които, може би несъзнателно скланят глава пред новия световен ред, вярвайки, че се борят за свободата си? Така бе по време на разпадането на бивша Югославия: мнозина вярваха, че се борят за свобода. Нещо подобно виждаме сега и в Украйна.

– Да, всъщност се върши точно това. Ако вземем примера на Югославия, то лично на мен ми става все по-ясно, че Югославия беше разрушена съзнателно. Все пак тя беше голяма страна – 20 милиона души. Това бе държава, която не можеше да се манипулира току-тъй, въпреки всичките ѝ слабости и недостатъци.

Те я разрушиха, ръководейки се от принципа “divide et imperа” – “разделяй и владей”. Създадоха на нейно място малки сателитни държавици.

И от автономно Косово направиха “ислямска държава”. Посланикът на САЩ в Косово бе приета от сръбския патриарх и каза, че за пръв път в живота си работи като дипломат в “ислямска страна”. Поправихме я: това е християнска земя още от IV век. Но те успяха да направят това с бомбардировките на НАТО – да създадат Косово като самостоятелна държава и нова ислямска страна на Балканите. По същия начин се опитват да превърнат и Босна в унитарна ислямска държава.

Ето например Македония. Какво е Македония днес? Фактически тя вече е разделена на две части: славянска и албанска, и е голям въпрос колко време ще може да просъществува в този си вид. Такава Македония създадоха комунистите – както и Украйна, и съвременна Черна гора.

Черна гора, която имаме днес, е създадена от комунистите: черногорска нация, черногорски език. Сега искат и отделна “Черногорска църква”.

Вярно е, че у нас този процес върви по-трудно, отколкото в Украйна и Македония. Обяснявам си го с това, че тук нашата Църква е силна с кръвта на мъчениците – свещеномъченик Йоаникий, страдалеца митрополит Арсений и повече от 150 свещеника, убити от комунистите. Може да се каже, че в процентно отношение за малка Черна гора това е още по-голяма жертва, отколкото са руските новомъченици за Русия.

Не е чудно, че същите хора, които управляваха Черна гора по комунистическо време, продължават да я управляват и сега, само че вместо на златния комунистически телец днес те се покланят на златния телец в Брюксел.

Бомбите на НАТО падаха и върху Черногория – край Даниловград, в Цетине, в Мурино убиха 11 деца. Да не говорим за това, което стана в Косово.

И сега ни накараха да признаем самостоятелността на Косово. Ето така става отричането от собствените жизнени интереси на една нация. Така са управлявани и командвани малките държави.

Пак със същата цел разделиха Сърбия и Черна гора, насъскват ги една срещу друга. Със същата цел отделиха и Украйна от Русия. Не беше достатъчно само да се прокарат граници – трябваше да бъдат убедени хората, че не са един народ и една Църква, не са потомци на един и същ свети княз Владимир… Ха сега поделете Владимир! Как ще го поделите?

Така че е съвършено очевидно, че за своите империалистически цели Западът откровено разрушава славянското единство и славянските държави. Присвоява си плодовете на комунистическото управление и ги брани като разпалва братоубийствени войни и у нас на Балканите, и сега в Украйна. Братоубийство, за да се запазят границите, прокарани от Лениновата болшевишка система! Онези, които уж се бореха срещу комунизма и болшевизма днес са най-ревностните хранители на главните плодове на комунизма. Но тях не ги интересува съветското наследство – те преследват собствените си интереси.

Борбата се води заради петрола, заради природните и промишлените богатства в Украйна и Русия, в Близкия Изток. Сега сгромолясаха в ада Изтока, борейки се с онова, което навремето сами създадоха – с тъй наречената Ал Кайда. А в това време в Близкия Изток е унищожавана Църквата Христова. Фанатичните ислямски течения унищожават християнството почти изцяло. Пак си имаме работа с една абсолютно антихристиянска идеология, която действа в името на интересите на новия световен ред във всички сфери на човешкия живот. Всичко е подчинено на него.

Успоредно с това нещата на Запад се връщат към лозунга “Хляб и зрелища!” от времето на езическия Рим, заличават се последните остатъци от християнството в Европа и Америка.

– Как ние, служителите Христови, трябва да реагираме на всичко това, на тези предизвикателства пред Църквата и християнството? Какво да променим вътре в самите нас? Какво да правим?

– Това, което чух от една руска юродива преди много години в Смоленското гробище в Санкт-Петербург. Тя тогава пророчески ми каза: “В дълбочина, отче, в дълбочина!”

Православието е многострадалният Иов на нашето време. Всичко могат да му отнемат с изключение на душата. Бог не дава душата. За това свидетелства всичко, което се е случило през онези хиляда години, които минаха след времето на свети княз Владимир.

Източник: Pravoslavie.ru

Превод: Андрей Романов