Митрополит Гавриил: Българите искат добри отношения с Русия и политиците трябва да се съобразяват с това

Наскоро на посещение в Русия беше Ловчанският митрополит Гавриил. Една от целите на визитата му в Сиктивкарската епархия (Коми) бе проучването на въпроса възможно ли е създаването на българска енория в Коми, както желаят българите, живеещи там. По време на посещението си владика Гавриил даде интервю на местни църковни журналисти, препечатано от руски православни сайтове в мрежата.

 

 

Владико, Вие в православно семейство ли сте израсъл?

Да. Майка ми и баба ми бяха вярващи хора и аз от малък бях запознат с църковния живот. Но когато станах на 19, аз се запознах с епископ Партений Левкийски, и това ме направи съзнателно православен. Впоследствие благодарение на общуването с него и с една руска монахиня – схиигумения Мария – аз разбрах, че моят път е монашеството.

Кажете ни нещо повече за матушка Мария.

За съжаление по време на послушанието си при матушка Мария, аз не водех дневник и не записвах нейните наставления и поучения. Много от нейните собствени записки са също изгубени. Но онова, което се е запазило, ми даде възможността да напиша книгата “Схиигумения Мария”. Тя излезе преди няколко години в Русия.

След революцията матушка е била принудена да напусне Русия и вече никога не се завърнала там. Тя живяла в Румъния, Югославия, а когато Тито изгонил всички руснаци, които отказвали да станат югославски поданици, матушка заедно с няколко други монахини се преселила първо в Албания, а след това в България. При нас тя прекара 24 години от своя живот. Многобройна православна общност се създаде около нея. Лично аз получих от нея уроци на истински православен подвиг. Това промени живота ми – вече не ми беше интересно да бъда инженер.

Какво светско образование сте получил?

Завършил съм Института за строителни инженери в София. Впоследствие това ми помагало много пъти.

Знаем, че сте в Коми по молба на българската общност, която иска да и изпратят свещеник. Ще бъде ли построен и храм?

Наистина съм тук, защото нашият Патриарх получи писмо от Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил, в което става дума за желанието на българите в Коми да имат собствен свещеник. Патриарх Кирил одобри тази идея.

По поръчение на Синода пристигнах в Сиктивкар, за да се срещна с епископ Питирим и да се запозная с българите тук. Трябва да се изясни в какви условия ще трябва да живее и служи свещеникът и неговото семейство.

Ако българите, които живеят в Коми, пожелаят да си построят храм, то с благословението на владика Питирим той ще бъде построен. В Коми живеят няколко хиляди етнически българи, най-често в смесени бракове. Българските мъже отиваха на Север за да работят, създаваха семейства и оставаха да живеят тук.

Имат ли те готовност да помогнат на българския свещеник?

За това преди всичко трябва да помислят самите българи в Коми. Ще могат ли да осигурят условия за свещеник от България? Обсъдихме с тях тази тема. Те ми казаха, че са осигурили апартамент, в който може да се живее. Но всичко това подлежи на уточняване. Желание има, това е сигурно. Но ще стигнат ли силите, това ще покаже бъдещето. Много се надявам, че ще стане.

Вие сте наблюдавал живота в Русия в течение на много години. Първо по време на следването Ви в Троице-Сергиевата лавра, а след това, когато оглавявахте подворието на БПЦ в Москва. Към добро ли се променя Русия според Вас?

Промените имаха и добра страна – хората получиха свобода, но те доведоха и до лоши последици в други отношения. Много неща бяха повредени. Сега, струва ми се, в Русия се опитват да възстановят държавността, да въведат ред. Това дава надежда, че тя отново ще стане мощна държава.

България също мина през много промени…

Да, и на нас ни беше тежко. Не по най-добрия начин се извърши всичко.

Преди 4 години имах възможността да пътувам из България. Останах с впечатлението, че хората там живеят дори по-бедно, отколкото в Русия…

Трудно ми е да сравнявам. Много предприятия се закриха. Много хора заминаха да търсят поминък в чужбина…

…Около 10 процента, доколкото знам – най-работоспособните.

Аз смятам, че това е трагедия за България. Но какво им оставаше да правят – да гладуват? Надявам се, че много от тях ще се върнат, когато се подобри положението.

Встъпването на България в Европейския съюз подобри ли живота при вас?

Трудно е да се каже. Може би има малко повече ред. Европейците ни карат да се борим с корупцията, престъпността. Ще повлияе ли влизането ни в ЕС върху икономиката? Ще видим. Но за православието всичко това не вещае голяма сполука. Европа си има свои представи за мястото на вярата в живота на човека.

И на мен ми се струва, че душата на България едва ли интересува някого на Запад. Това е един съвсем различен цивилизационен формат. Но нали съществува и нашият православен свят: Украйна, Гърция, Сърбия, България, Русия. Способни ли сме да възродим нашата собствена цивилизация, не по-малко влиятелна, в която нашите цености ще означават нещо?

На много българи им липсва общуването с хора от Русия. Преди имаше повече руски книги, списания, вестници. Ние наистина сме много близки, но същевременно с Русия днес ни е по-трудно да общуваме, отколкото с други страни.

Едно време в Сиктивкар имаше българско консулство. Днес връзките между нашите страни са почти прекъснати…

И при нас се изискват визи, и при вас. А ето, че Украйна, например, не изисква визи, ние можем да пътуваме там свободно. Да, проблемите са много. Трябва да се премахнат, например, онези мита, кото пречат на търговията. Целият този комплекс от проблеми трябва да се реши.

Дори в отношенията между нашите Църкви се появи някаква необяснима дистанция. Няма сериозни причини за това. Сякаш просто започнахме да се забравяме…

Да, започнахме да общуваме по-малко, отколкото преди. Може би ако в Коми пристигне български свещеник, нещо ще се подобри. Той би могъл да организира изложби, пътувания на руснаци в България, българи в Русия.

Владико, нашите народи винаги са били свързвани от чувство на братска любов. Но днес нашите противници правят всичко възможно, за да го разрушат. Насажда се представата, че руският народ не е бил освободител, а по-скоро завоевател. Какво е днес отношението на българите към руския народ и Русия?

Това мнение, струва ми се, е започнало да се насажда от определени кръгове още тогава, веднага след освобождението на България от турско робство. Те се опитвали да внушат на хората, че това не е никакво освобождение, че единствената цел на Русия е било да излезе към топлите морета, а не да воюва за поробения славянски народ.

Комунистическият режим беше лош поради богоборството и атеизма, който Съветският съюз насаждаше и у нас. От друга страна, благодарение на съветската помощ България беше силна страна и имаше силна армия, а също и мощен съюзник и икономически партньор в лицето на СССР.

Безусловно, днес в България има и антируски настроения – нали съществуват различни политически сили. Но понеже повечето българи са за добри, приятелски отношения с Русия, то и политиците са принудени да се съобразяват с това.

Българската православна църква споменава на всяка литургия Царя Освободител Александър ІІ и всички руски воини, паднали за освобождението на България от турско робство…

Да, и всеки православен българин знае какво е сторила Русия за нас.

Във връзка с онези духовни рискове, които носи на България членството в ЕС, искам да Ви попитам: как се отнасяте към днешните икуменически тенденции?

Към всяко нещо трябва да се подхожда разумно и разсъдливо. Общуване трябва да има. Ние можем да общуваме с представителите на други религии, но не за да се обединяваме с тях, а за да обсъждаме общочовешките проблеми. Да търсим някакви решения за тях. Също и за да им покажем красотата на православието. Но никакви съвместни богослужения или молитви са недопустими. От нашата вяра ние не можем да отстъпваме, по-скоро трябва да дадем живота си, отколкото да пожертваме нещичко от догматите на нашата вяра.

Какви цели според Вас преследва икуменизмът?

Струва ми се, че целта е една: да се създаде една световна държава и една религия. Казват ни, че това ще е добре за нас, но в действителност няма нищо добро. Ние, православните, трябва да пазим вярата, която Господ е донесъл на земята, която са проповядвали светите апостоли и светите отци. Не трябва обаче да изпадаме в другата крайност – да смятаме, че изобщо не следва да влизаме в контакт с инославни. Ние не мразим никой човек и не възнамеряваме да го насилваме. Никого не караме да приеме насила православието. Ние обичаме всички хора и им желаем само добро.

Но ако успеем да покажем величието и красотата на православието, то възможно е, че някой може да пожелае да приеме нашата вяра. Когато все още работех в Москва, при нас идваше един англичанин – председателят на Съюза на протестантските църкви (за съжаление, не помня името му). И знаете ли, той казваше, че никъде другаде не е срещал такава вяра, както в Русия. Колко силна трябва да е вярата, за да се запази в атмосферата на гонения! Той виждаше, че въпреки всичко хората идват в храмовете. Виждаше пример за силна вяра. И мнозина други ще се замислят, виждайки силата на нашата вяра.

Безусловно, за един слаб във вярата човек е опасно да контактува и да общува с хора от други вероизповедания – той може да се съблазни, и тъкмо затова светите отци не са одобрявали подобно общуване. Но човек, който има благословията на Църквата да общува с представители на други конфесии, има, разбира се, правото да го върши.

Какво бъдеще очаква според Вас вселенското Православие? Вече е очевидно, че на Църквата и предстои много тежка борба. Но нали според Непоклатимото обещание на нашия Господ Иисус Христос “портите адови не ще и надделеят”.

Всичко, изречено от Господа, е истина. Портите адови не ще победят Църквата. Ала Господ е казал и друго: “Синът Човешки, когато дойде, ще намери ли вярата на земята?” Хората ше стават все по-материални и плътски, все по-малко любов ще има в тях, все повече ще се отдалечават от Бога. Но Църквата ще издържи до последния ден и в нея ще има истински Божи служители. Може би те няма да са много, но ще ги има. Църквата ще запази цялата пълнота на благодатта да свършека на света. И независимо от това, което ще става с другите църкви, православната Църква ще съхрани цялата чистота и пълнота на Православието.