Негово Високопреосвещенство митрополит Кирил: Сам реших да играем в търга за “Патлейна”

Източник: в. Монитор, бр. 2662

Във възстановения мъжки манастир ще работи духовно-просветен център

Ваше Високопреосвещенство, откога Варненската митрополия прави опити да си върне манастира „Св. Пантелеймон“, който завчера бе спечелен на търг от варненския християнин Младен Станев?

От 17 години се боря за връщане на имотите на епархията, която ми е поверена – Варненска и Великопреславска епархия, след избора ми за митрополит на 28 февруари 1989 г. Слава Богу, веднага откликна Иван Костов, когато стана министър на финансите. Така с неговата помощ успяхме да си върнем черквата „Св. Атанасий“ във Варна, „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велики Преслав. За другите църковни имоти, като черквата „Св. Архангел Михаил“ във Варна, където се помещаваше години наред Музеят на Възраждането, община Варна, в лицето на Станка Димитрова, една атеистка, бих казал, бе заведено дело и получен отказ храмът да се възстанови на БПЦ. Водихме десет години дела и спечелихме имота. Благодаря на тези трима съдии от Варненския окръжен съд, които решили да отидат на място и да проверят за какъв имот става дума. Когато видели, че това наистина е църква с камбанария и след представянето на документите, че е наша собственост, върнаха храма. Господ знае как да ги възнагради за правилното решение. По случая с черквата във Велики Преслав няма никого да кълна. Православната църква се моли за здраве, тя не кълне, за вразумлението на тези, които имат нужда от това. Както и сега с манастира – много хора не само не ни съдействаха, но и пречеха – община Велики Преслав чрез кметовете през различните години. Добре, казваха те, ще ви върнем манастира, ама какво ще го правите? 17 години обяснявам какво ще правим с този манастир. Един от кметовете – няма да кажа името му, който трябва, той го знае, каза: „Дядо Кирил, аз ще го деактувам като общинска собственост и ще го върна на църквата.“ Така и стана, но манастирът пак не беше върнат на църквата. Беше готов обект – с легла, с кухня, докато беше почивна станция. Така можеше и да бъде, но като манастир. На този кмет трябва най-много да му тежи стореното против църквата. Сега сградата е в окаяно състояние. Имаше и служители, които помагаха, включително и от горското. Дадоха ни документи, за да заведем дело. Започнахме делото, но шуменски бизнесмен подкупи нашия адвокат. Сигурен съм в това, макар и да са мои съмнения. Как по друг начин да си обясня, че адвокатът ни не се яви на съдебното заседание, пропусна срока на обжалването и така загубихме делото. А съдът дори не ни уведоми за решението си. Така бе спряно връщането на манастира на Църквата през април тази година.

Как се стигна до провеждането на първия в България търг за продажба на манастир?

Още миналата година бе обявен търг за имота, но тогава успяхме да го спрем с образуваното съдебно дело. За този търг е взето решение на местния общински съвет. Друг е въпросът дали общинските съветници не трябваше да се обърнат към мен. Нали знаеха, че манастирът е собственост на Варненската и Великопреславска митрополия? Като има закони, няма ли морал? И особено за този д-р Радев, председателят на общинския съвет във Велики Преслав? С голям хъс, с голяма злоба потриваха ръце да продадат манастира. Казваха: „Че това не е било манастир!“ Вярно е, че не е бил завършен. Защото през 1940 год. строежът е бил започнат, но останал за довършване покривът. Можехме да се споразумеем. Ние да платим известна сума, а те да го върнат на БПЦ.

Каква ще бъде съдбата на „Св. Пантелеймон“ след толкова дълги перипетии?

Още през 1940 год. има решение на епархийския съвет за това. Царство му небесно, моят предшественик митрополит Йосиф е имал задача да възстанови отново „Патлейна“ като мъжки манастир и той да бъде възроден, защото помни Златния век на България, когато, както казва акад. Дмитрий Лихачов, е създадена държавата на духа. Бог да го прости, вече е покойник, но негова е най-голямата заслуга да се признае българският принос, българската писменост и култура за света. За това решение на епархийския съвет уведомих всички – и Министерството на финансите, и на културата. При отнемането на църквите и манастирите навремето Министерският съвет е издал постановления за всички манастири – „Св. Св. Кирил и Методий“, „Св. Пантелеймон“, двете черкви във Варна „Св. Атанасий“ и „Св. Архангел Михаил“. В тях буквално пише: МС не възразява общинският народен съвет във Варна да превърне храмовете „Св. Атанасий“ и „Св. Архангел Михаил“ в музеи. Кой е виновен? Пак светската власт. От последния игумен архимандрит Самуил знам, че представителите на властта, а не християните, идвали през 60-те години, но не с радост и духовна наслада, а обикаляли и описвали всичко, до последната манастирска вещ, да не би да пропуснат да я отмъкнат. Тези хора са били атеисти, макар че не всички комунисти са били атеисти. Но и досега има комунисти, които сега са социалисти, и са невярващи, атеисти. Най-страшен днес е атеизмът. Всеки има право да членува в която партия иска, но истински моралният човек не може да не е вярващ.

Как ще съберете огромната сума от 664 000 лева за 30 дни, за да платите цената на „Св. Пантелеймон“?

С Божията помощ, смятам, ще успеем. Както се събират пари за нова черква, така ще съберем парите и за този втори български манастир. Първият български манастир е в първопрестолна Плиска. Той е построен от княз Борис Първи за учениците на Св. Св. Кирил и Методий – Наум, Климент и Ангеларий. За нас „Патлейна“ е символ на Златния български век, на славянобългарската писменост и трябва да се възстанови заедно с другите православни църкви. Говорил съм с Руската, Сръбската, Румънската и Еладската православни църкви, защото те също имат желание, най-малкото не са против, да има отново на Балканите един такъв духовно-просветен център. Имам подкрепата и на български интелектуалци като проф. Аксиния Джурова, проф. Георги Бакалов, проф. Божидар Димитров, така че да се изпълни и желанието на Людмила Живкова, Бог да я прости. Надявам се, още стои под манастира плочата, където пише, че тук ще се издигне научен и духовен център и точно това смятам да съчетаем с манастира, който ще бъде мъжки, какъвто си е бил. Както навремето е имало славянобългарска просветна школа, така и в бъдеще да я има с участието на научни работници – и български, и международни. В манастира могат да живеят 100 – 200 монаси. Трябва да изоставим дребните неща, да ги надмогнем в името на голямото. Затова и на никого не се сърдя. Господ ще раздаде всекиму според делата.

Имате ли идея все пак откъде ще се събере толкова голяма сума за 30 дни, какъвто е срокът за плащането, или ще теглите банков кредит за покупката?

За такива дела се намират хора, слава Богу. С банков кредит – абсурд, нали ще трябва да заложим църковни сгради! Аз ще отделя една заплата на първо време за покупката на манастира. По-нататък и други неща съм намислил. Често правя дарения, разбира се, идват и от Гърция, но и платове купувам за одежди с лични средства, и други неща. Смятаме да открием банкова сметка за набиране на средства. При всички строежи на нови черкви във Варненско са помагали и мюсюлмани – и с труд, и с пари. До няколко години във Варна ще живеят 1 млн. българи. Необходими са още нови църкви и аз призовавам варненските общински съветници да не пречат за строителството на нови храмове.

Поздравиха ли Ви другите митрополити от Светия синод, патриарх Максим за това, което сторихте? Искахте ли разрешение за участието в търга?

Не, не съм получавал поздравления, все още не съм информирал патриарх Максим. Всеки архиерей си е самостоятелен в своята епархия да решава въпросите си. Подпомага ме епархийският съвет, а патриархът няма отношение към тези въпроси. Смятам обаче, че ще ме поздрави. Ще го информирам сега, след службата за големия християнски празник Свето Успение Богородично, който е ден и на Варна. Ние поддържаме с него телефонна връзка, той следи всичко и всичко правим с негово благословение.

Вие ли изпратихте на търга за манастира варненския бизнесмен Младен Станев?

Да, разбира се. И парите, които му дадохме, са наши, църковни. Дадохме му 20 000 лева, които трябваше да бъдат внесени като депозит за участието в търга. И без да му бяхме дали тази сума, Младен Станев пак щеше да участва. Той също даде своя лична сума. Той е много добър християнин. От години след Възкресение Христово Младен дава по четири тави курбан пред самата митрополия във Варна. Около него са и членовете на Българо-руското дружество, има и други християни, които помагат. Всички те ще участват в набирането на средствата, а и ние ще дадем възможност на всеки, който иска да подкрепи църквата в това родолюбиво дело, да участва.

Водите ли други дела за връщане на църковни имоти?

Да, водим с БАН. Върнахме църквата в манастира „Св. Св. Кирил и Методий“ във Велики Преслав, но какво е манастир без сгради, само с една черква. Там също ни пречат. Има две служителки, които нагло пречат. За съжаление, не мога да цитирам думите им точно – как щели да съжителстват млади студентки с монаси, защото е срамно да се изговорят. Имаме образувано дело за връщане на манастира „Св. Димитър“ в резиденция „Евксиноград“, и за Аладжа манастир, и за съборените черкви „Света Марина“ и „Св. Георги Победоносец“ във Варна. Излязоха нови документи, които доказват църковната собственост. Натрупа се доста материал и аз съм на път да напиша книга „Моята борба за връщане на църковните имоти“. Представяте ли си – по време на съдебните дела някои от аргументите били, че съм бил гръцки шпионин и че съм искал да взема църковните имоти, за да ги върна на гърците. И това е записано в съдебните протоколи.

Доволен ли сте, че макар и с търг, успяхте да си върнете манастира „Свети Пантелеймон“?

Не, мъчно ми е. Парите са нищо, духовната разруха – това е, което трябва да превъзмогнем. Все пак църквата победи над атеизма и корупцията.