Митрополит Кирил: Чака ни много работа, нужни са промени в църковния живот

В навечерието на Поместния Събор на Руската православна църква, който трябва да избере новия патриарх на Москва и цяла Русия, местоблюстителят на патриаршеския престол и кандидатът с най-големи шансове за бялото було митрополит Смоленски и Калининградски Кирил отговори на въпросите на руската агенция "Интерфакс".

Владико, какви надежди свързвате с предстоящия Събор?

Най-важното, което трябва да свърши предстоящият Събор, е избирането на нов Патриарх на Москва и цяла Русия. Патриаршеското служение изисква абсолютна преданост към Христовата Църква, боговдъхновена мъдрост и всеотдайна любов към ближния. Уповавам се, че с подкрепата на Господа (Мк. 16:20) Съборът ще избере шестнадесетия предстоятел на Руската църква, който ще поведе църковния кораб по бурните вълни на житейското море.

През последните години нашата Църква се преобрази. Възстановихме и построихме множество манастири и храмове, където виждаме не само възрастни, но и млади хора. Невиждан разцвет наблюдаваме и по отношение на православната мисъл, издават се множество църковни книги, появиха се православни канали и радиостанции. Всички тези добри промени бяха осъществени под омофора на Светейшия Патриарх Алексий. И аз съм убеден, че поместният Събор непременно ще изкаже своята благодарност към починалия първосветител.

Вие сте бил участник на Събора през 1990 г., най който бе избран петнадесетият Патриарх на Руската църква. Какво усещахте тогава?

Това беше особено време. Време на големи промени и добри надежди. През 1989 г. аз станах председател на Отдела за външни църковни връзки и изцяло се отдадох на работата: откриха се големи перспективи за православното свидетелство пред света, външните връзки започнаха да се развиват по-динамично, промени се отношението на държавата и обществото към Църквата.

Работата беше много напрегната, но преобладаваше радостното чувство, че много неща в живота на Църквата и обществото се променят към по-добро. Имахме и чувството за голяма отговорност пред бъдещето на Църквата. Същата отговорност ние, разбира се, чувстваме и днес.

Има ли промяна в начина, по който се избират делегатите, спрямо миналия Поместен Събор?

За Поместния Събор от 1990 г. се избираха по двама представители от всяка епархия – клирик и мирянин, а от манастирите и духовните училища по един.

Сега квотата от епархиите се промени. Всяка епархия, броят на които през последните 18 години нарасна два пъти, избира по три делегата – един клирик, един представител на монашеството и един мирянин. Освен това в Събора ще участват всички епархийски и викарийни архиереи, ръководителите на синодалните учреждения, ректорите на духовните академии и православния хуманитарен университет "Св. Тихон", ръководителят на Руската духовна мисия в Иерусалим, членовете на комисията по подготовка на Събора, петима делегати от духовните семинарии, четирима делегатки от женските ставропигиални манастири. Патриаршеските енории в Канада, Туркменистан, Италия и скандинавските страни ще изберат по двама делегати от клира и миряните.

Днес много от делегатите на Събора са вече избрани. Техният състав се отличава с голямо разнообразие – това са граждани на различни страни, хора с различни националности, миряни с различни професии, представители на няколко поколения. Всичко това свидетелства за голямото разнообразие на хората, които съставляват нашата Църква, и за това колко е важно да се отчитат мислите и надеждите на всички тези хора, за да се заздрави църковното единство.

В историята на Русия е имало 15 патриарха. Колко от тях са били избрани с жребий и колко с гласуване? Коя форма на избор е според Вас най-оптималната в настоящия момент?

Първият руски патриарх, св. Иов, е бил избран от царя измежду трима кандидати, предложени от архиереите. Също така по царско указание са били избрани и неговите преемници – св. Хермоген, Филарет и Иоасаф І.

През XX век с жребий на Поместния Събор през 1917 г. бе избран св. Тихон. Следващите патриарси — Сергий, Алексий I и Пимен — бяха избрани с открито гласуване. Алексий ІІ беше избран с тайно гласуване от трима кандидати, предложени от Архиерейския Събор. Годините на служението на починалия първосветител показаха правилността на тогавашния избор и че той е станал според Божията воля.

Ние виждаме, че процедурата по избирането на Патриарха се е променяла във времето. Но неизменно това избиране се е освещавало от съборния разум на Църквата.

Светият Синод препоръча на Архиерейския Събор да избере трима кандидати за патриаршеския престол. От своя страна Поместният Събор може да издигне дополнителни кандидати. Според Устава на Църквата кандидатът за Патриарх трябва да бъде не по-млад от 40 години, да има висше богословско образование и опит в управлението на епархията. Предложено беше изборите на кандидатите на Архиерейския и Поместния Събор да станат с тайно гласуване, за да осигури напълно гласуването по съвест.

Ние вярваме, че съборната молитва, подкрепена от молитвата на цялата Църква, ще отвори сърцата и умовете на членовете на Поместния Събор за внушението на Светия Дух. Ето защо е толкова важно да запазим чистота на нашите сърца и помисли, за да не разрушим вътрешния си мир със злоба и подозрителност, за да останем способни да чуем Божия Глас. Деянията на Събора са преди всичко духовни деяния, защото чрез тях на Църквата и света се разкрива Божията воля.

Пред какви основни задачи според Вас ще се изправи бъдещият предстоятел? С какво те ще се различават от задачите, които стояха пред Светейшия Патриарх Алексий ІІ през 1990 г.?

От самото начало на първосветителското си служение Патриарх Алексий се изправи пред много задачи: укрепването на църковното единство, възобновяването на катехизацията и мисионерството, развитието на духовното образование, издаването на православна литература, възстановяването и строителството на храмовете, възраждането на монашеския живот, социалната работа, благотворителността и другите видове на църковното служение. Направено е вече много: за последните 20 години броят на манастирите нарасна от 22 до 800! Броят на енориите се увеличи повече от четири пъти. Разви се системата на духовното образование, работят повече от 11 хиляди неделни училища. Съгласно данните на социологическите проучвания хората имат доверие към Църквата. И това народно доверие до голяма степен е заслугата на Негово светейшество. Много хора обичаха и почитаха нашия Патриарх. И новият предстоятел на Църквата ще се изправи пред нелека задача – да бъде достоен приемник на починалия първосветител.

Чака ни много работа: възникват нови проблеми, изискващи много и тежък труд. През последните години Светейшият Патриарх често говореше за необходимостта от качествени промени в църковния живот. Количественият ръст впечатлява, но днес трябва да възраждаме църковността в широкия смисъл на думата – чрез духовното просвещение, мисионерството, катехизацията, социалното служение, църковно-обществената дейност, помнейки Божията заповед: Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец (Мф. 5:16). Работа според силите ще се намери за всеки. Дай Боже да няма измежду нашите пастири и енориаши "топлохладни" хора, които да са равнодушни към мисията на Църквата, към нейното служение.

Наред с разсъжденията относно възможния приемник на Патриарх Алексий днес в медиите могат да се срещнат и публикации, съдържащи клевети по адреса на известни архиереи. С какво свързвате появата на тези публикации и кой според Вас стои зад тях?

Свети апостол Павел предупреждава: Знай, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат… неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници… недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата Му са се отрекли. И от такива се отвръщай! (2 Тим. 3: 1-5). Клеветата е грях, а който прави грях, е от дявола, защото открай време дяволът съгрешава (1 Ин. 3.8). Отвратени от греха, нека не съдим вече един другиго, а по-добре да съдим за това – да не поставяме на брата си препънка или съблазън (Рим. 14:13).

Какво бихте пожелали на участниците на Поместния Събор?

На участниците на Събора пожелавам да осъзнаят своята велика отговорност, пожелавам единомислие и братска любов в Христа. Моля се Бог да ни дарува Духа на премъдростта и откровението (Еф. 1:17) и призовавам всички към молитва. Съборното действие трябва да се осъществява от всеки, който нарича себе си православен християнин. В заседанията на Събора ще участват само избраните делегати, но цялата Църква е призвана да се моли за него.

Светият Синод благослови до края на Поместния Събор да се произнася след Божествената литургия особена молитва, в която Църквата моли Господа да защити участниците на Събора от изкушения, съблазни и разделения, да ни дари любов и единомислие, за да изберем първосветителя. Нека всеки ден на всеки от нас – на тези, които редовно посещават храма, и на тези, които го посещават не много често и дори на тези, които не помнят, кога за последния път са престъпили църковния праг – да започва с молитва към Бога: "Господи, благослови предстоящия Събор".

Христос, Главата на Църквата, да даде на участниците на Събора с дръзновение и неосъждано да произнесат думите, които от апостолските времена предшестват съборните решения: угодно бе на Светия Дух и на нас (Деян.15.28).

Превод: Андрей Романов