Отец Димитрий Смирнов: По-добре да недопостиш, отколкото да прекалиш с постите

Известният московски свещеник протойерей Димитрий Смирнов, глава на службата на Московската патриаршия по въпросите на взаимодействието с въоръжените сили, предстоятел на осем московски храма, за поста и подготовката за него.

Ваше високопреподобие, как човекът, който няма навика да пости, може да свикне с тежките изисквания на Великия пост?

Много лесно се свиква с това. Ако човек вече е изкарал веднъж годишния цикъл от пости, следващата година ще му бъде вече много лесно да го направи. Но аз бих препоръчал все пак да свиквате с поста постепенно. Например, по време на коледните пости да не ядете месо и яйца. След това, по време на Великия пост, да изключите вече и рибата. След това, по време на Петровия пост, да постите според устава: риба само в съботни, неделни и празнични дни. Също и през Успенския пост – строго според устава: без месо, мляко, яйца и риба. При това положение вече ще бъдете напълно подготвени за следващата година. Тази схема препоръчвам на моите енориаши, и благодарение на нея всички начинаещи влизат полека-лека в поста.

Ако сте вече на възраст и лекарите ви препоръчват диетично хранене, можете да добавите и нещо млечно, а ако трябва – и белтъчини. За хора, които са над шестдесетте или страдат от хронични заболявания, постът вече може да бъде олекотен. А на младите постът не носи нищо освен полза.

Длъжен ли е младият и здрав човек да пази пост строго според църковния устав?

Какво значи "длъжен"? Това е въпрос на неговото благочестие. Аз, например, вече 35 години постя строго според устава и нищо освен полза не съм видял от това. Моят лекар казва, че тъкмо благодарение на постите хроничните ми заболявания не са дали онзи отрицателен резултат, който биха могли да дадат. По време на пост винаги се усещаш по-добре. Постът носи само полза, особено на младите, които няма къде да дянат енергията си.

Как мислите: трябва ли човекът, който за пръв път в живота си или след дълго прекъсване е решил да се изповяда и причасти, да го направи по време на Великия пост, когато храмовете са препълнени, а пред всеки свещеник се вие дълга опашка от чакащи?

По-правилно е да отложи изповедта и причастието за втората седмица на Великия пост или, напротив, да се подготви през Сирни заговезни. Сирните заговезни са вече началото на поста, неговият първи стадий. Това е много разумно. Особено при нас в Москва, където храмовете катастрофално не достигат.

Ако живеете на село и там има служби и в делничен ден, то тогава, разбира се, е много добре да се изповядате и причастите през първата седмица на Поста.

Обичаят да се пристъпва към тайнствата през първата седмица на Великия пост идва от времето преди сто години, когато на всяка улица имало по два храма, в началото и в края й, всички къщи били разпределени по енории, всичко било много спокойно и комфортно, всеки познавал своя свещеник. А сега на всеки храм се падат по 50 хиляди души. Затова разбирате, че това е нереално.

Аз също призовавам моите енориаши да не се трупат всички за изповед през първата седмица, а също и през последната и Страстната седмица, за да дадат възможност на хората, коите се причастяват рядко, да пристъпят към тайнствата.

Може ли човек по време на пост да се занимава с физкултура, да посещава фитнесзали, басейни? За някои хора това може да е изкушение – да се намират сред полуголи и разгорещени тела?

Разбирате ли, за чистия всичко е чисто. Ако някой човек има проблеми с това, тогава за него е по-добре изобщо да не ходи по фитнесзали, а да си купи спортни устройства и да се упражнява у дома. А ако е повече или по-малко спокоен в това отношение, тогава постът няма да му попречи.

Телесните упражнения също могат да се разглеждат като вид постен подвиг, особено при младите хора. За да тренираш, трябва воля. Християнското подвижничество предполага възпитаване на волята. Не виждам никакъв проблем в това – да продължаваш да тренираш и по време на пост. Разбира се, ако тези тренировки не се превръщат в спорт, когато се изисква и допълнителна храна, и някакви стимулатори, и човек се превръща в машина за правене на рекорди. Това вече е нещо тъжно.

Днес се публикуват множество екзотични, засукани постни рецепти: салата от авокадо, супа от артишок… Могат ли скъпите продукти да се смятат за постни? Не е ли по-добре да купуваме по-проста храна, а излишните си пари да жертваме за бедните?

Разбира се, че трябва да ги жертваме за бедните. Древните християни пестели по време на пост парите си, за да ги дават на бедните. Ако по време на поста ние не мислим за хората, които няма какво да ядат, значи нашият пост не е истински. Помагането на бедните е необходим компонент на християнския живот. Това трябва да е също толкова обичайно всекидневно действие за нас, както да изключваме тока при излизане от дома, да проверяваме има ли бензин в резервоара.

Какво бихте пожелали на читателите ни във връзка с настъпващия Велик пост?

Същото, което са пожелавали винаги светите отци: по-добре да недопостиш, отколкото да прекалиш с постенето. Не трябва да си на ръба на прекаляването, винаги е по-добре да си малко "недо-". Тогава постът ще бъде правилен, особено при начинаещите. | interfax-religion.ru

Превод: Андрей Романов