Отец Евгений: И животно не убива малкото в утробата си. А човекът го прави

– Как се стигна до тази национална медийна кампания за или против абортите и дали не беше нарушена тайната на една изповед?

– Всеки интерпретира въпроса от своя гледна точка, но това, което написа "Стандарт", беше просто ужасно. Там се говори за анетемосване, за отлъчване от църквата. Всъщност отлъчването е една превантивна мярка, когато боледува съзнанието на човека. Тогава той може да бъде отстранен от общение, да не се пречестява, като прочита молитви или като изпълнява други препоръки на свещеника, с цел духовното му оздравяване. Това се прави за определен период от време – колкото прецени свещеникът. А що се отнася до тайната на изповедта, аз като изповедник знам много добре до къде мога да дам информация. Когато е за обща полза и за благото на някого, както в случая с темата за абортите, мога да приведа примера по принцип, без да казвам имена и това кой какво е направил. И това не е нарушение на тайната на изповедтта. А темата за абортите е важна и си заслужава разискванията.

– Всяка година в България не проплакват над 100 хиляди деца – много повече от родените…Какво прави църквата по този въпрос?

– Струва ми се, че това е една умишлена кампания срещу българския народ. Отрицателният прираст на населението на България е устойчива тенденция. Какво правят агенциите за семейно планиране, каква е тяхната роля и въобще защо са тук? Изнасял съм много беседи в училищата на нравствени теми. Там съм засягал и темата за абортите, когато възрастта на децата е подходяща да осмислят проблема. Прави ми впечатление, че децата на България нямат християнска етика.

Аз познавам два вида етика – едната е християнска, другата е ситуативна – тогава, когато според ситуациата всеки си определя как да действа. Това е хаотична етика. Тук е ролята на държавата – да се даде възможност на тези деца, които в голямата си част са православни християни, да научат за християнската етика. А това може да стане само в училище. И когато се говори по такива важни теми, каквато е темата за абортите, всеки казва: "Децата трябва да имат здравна култура!". Като под здравна култура се разбира децата да са сведущи как да се предпазват от забременяване.

Не това е начинът. Трябва да се говори за въздържанието като модел на християнско поведение. Абортите са плод на сексуалната разпуснатост. И сега ми е странно как много от лекарите, които идваха в училищата, където аз съм учил, ни съветваха колко е полезно да се онанира, че това разтоварвало. А истината е, че това е противопоказно и за психиката на младия човек, и за нервната му система. Днес чета във вестника как училищата учат на "репродуктивно и сексуално здраве". Нещо повече – в Дания, в Холандия, във Франция започват да учат децата от трети клас, с цветни картинки, за какво става въпрос. Та те са още деца! Това е някакво безобразие, някакъв абсурд! За всяко нещо си има време.

– Кога смятате, че е подходящото време детето да поеме тази информация, да я осмисли и да си изработи правилно отношение към проблема?

– Ако от малки децата се възпитават в християнска нравственост, всичко си идва с времето. Сексуалната разпуснатост се поражда от духовния нихилизъм. Той е причина човекът да се окаже духовно ограбен, духовно празен, да се превърне само в плът, която иска удоволствия. Просвещаването на младите хора може да стане най – добре в училищата. А в нашите училища се стигна и до там да бъдат инсталирани автомати за презервативи. На следващия етап очаквам да се предоставят и стаи. И накрая да сложим червени фенери в образователните средища…

– Темата за абортите всъщност е темата за нереализираното майчинство. Когато Вие разговаряте с младите, те проявяват ли чувствителност към тази деликатна сфера от живота?

– Когато разговаряме по темата в училищата, има интерес. Веднъж едно дете ме попита каква е разликата между животното и човека. Другите се засмяха. Но аз използвах момента да сравня човека с животното и сравнението не беше в полза на човека. Попитах ги дали са чували за някое животно, което да е убило малкото си в утробата си…А човекът го прави. Децата разбраха за какво става въпрос. Понякога, когато са по-големички, виждам сълзи в очите им – мисля, че това е признак на покаяние, което ми дава вяра, че си струва да се работи за християнската нравственост на тези деца.

– Сред женското съсловие се оформи една негативна реакция към Вашия апел за забрана на абортите. Чуват се мнения, че това нарушава правото на жената на избор.

– Избор на какво?! Да даде живот на детето или да го убие още преди неговото раждане?! Ние всички сме били ембриони в утробата на нашите майки. И сме зависели от волята на тези наши майки – да живеем или да бъдем лишени от живот. Ами ако моята майка беше направила аборт, нали тя би убила един свещеник. Зачатието дава уникален шанс за живот! Ако хилядите деца, убити с аборти, бяха се родили, колко различни прояви на човешки индивидуалности щеще да има! А тях ги няма. Ние, които живеем, сме просто помилвани от Бога, затова че нашите родители са имали добрата воля да ни заченат и да ни оставят да се родим.

– Какво казват християнското учение и Библията по въпроса за абортите?

– В Светото писание е ясно казано:"Не убивай!" В Стария завет убийството на човек се счита за тежък грях – когато жена умишлено убие детето в утробата си. Новият завет санкционира дори и мисълта за извършване на такова деяние. Искам и лекарите, и младите хора, на които им предстои да създават живот, да знаят – само осемнадесет дни след зачатието, в утробата на жената вече бие едно малко сърчице. Кой би посегнал да го спре?! Тук се питам що за етика имат лекари, които правят абортите. А те знаят прекрасно какво правят. Стигнахме до безумието лекарите да отричат безспорни факти от медицината – че зародишът ставал на човек много по-късно. Това е лъжа! И казват, че не било за пари. Аз не знам някой лекар, който прави аборти без пари. Според мен това е изцяло комерсиално.

– А когато става въпрос за прекъсване на бременност по причини, засягащи здравето на майката и на детето, тогава какво е решението на въпроса?

– Аборт може да се направи единствено ако е застрашен животът на майката. Има много случаи, когато лекарите казват, че детето ще бъде увредено и прекъсват бременността. Но аз имам много примери, които показват обратното. Едни мои близки, които и двамата имат проблеми с наркотиците – момичето забременя и двама лекари веднага се произнесоха, че детето ще бъде увредено. Посъветваха я да направи аборт. Тогава момичето поиска подкрепа от мен. Казах й за нищо на света да не предприема такава стъпка. Тя износи детето. Роди се едно красиво момченце, здраво и без никакви проблеми. На десет случая, може би единият има основание. Но другите девет?…

През 90-те години гръмна скандал в Германия – оказа се, че лекари са карали майки да правят аборти, а след това са използвали плътта на зародиша в производство на козметични средства. Това са факти и могат да се проверят.

– Очаквате ли, че дискусията, която се води в момента, ще допринесе да порасне съзнанието на нашия съвременник и той да заживее с правилата на християнската етика?

– Духовният глад на човека трябва да бъде задоволен. Тогава ще се реши и проблемът с абортите, с наркотиците, с алкохолизма и с всеки един порок. Не си правя илюзия, че след тази дискусия всички ще станат православни християни и ще заживеят благочестиво. Но, ако казаното по време на всичките тези разговори промени отношението към майчинството и към аборта, макар и само на двадесет човека, това вече е успех. В това, което се случи тук, виждам Божията намеса. Аз отидох за интервю в едно местно радио и, не знам как стана така, че заговорихме за децата, за абортите…От там тръгна цялата тази кампания – отидох за едно, а се получи друго.

И ако аз ходя и разговарям с медиите, и давам итервюта, и се показвам – не го правя за себе си. Чуждо ми е това да бъда обект на внимание – правя го с грижа за хората и от послушание към Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит.

– Вие сте баща на шест деца. Бил сте свидетел на шест износени бременности…

– Бях свидетел и на двете последни раждания. Преди това беше забранено бащата да присъства на раждането, но за последните ни две деца, слава Богу! – ми беше отредено да изживея и тази радост!

– Като баща на шест деца и като човек, който служи на християнството, Вие как ще коментирате понятието "нежелана бременност"? И кога бременността става нежелана?

– Бременността става нежелана когато вече е факт. И в началото казах, че сексуалната разпуснатост е причината на физическите контакти да се гледа само като на удоволствие. Човекът живее като в един порнофилм, а някой иска да ни убеждава, че това е детска градина.

Самата сексуалност се провокира у човека чрез медиите, чрез модата… За разлика от другите системи на човешкият организъм – сърдечно-съдова, нервна и т.н., половата система е така устроена, че ако няма провокиращи сексуалността фактори, нейната функция може да стихне и да не създава този конфликт между душата и тялото, нито проблеми на здравия разсъдък. Аз съм готов на дискусия с лекари, с гинеколози, дори и с доценти и професори. Всички ние сме минали през ембрионалния период и сме хора. Значи, че ембрионите са хора. Затова, когато пред лекарската врата застане жена, тръгнала да направи аборт, именно лекарят би трябвало да й каже: "Това е против моята етика." Защото не можем да се наричаме православни християни и да имаме етика, различна от тази на православната църква. Пред нашите гинеколози стои дилемата – да служат на Бога, или на парите.

– Колко човека участват в греха, наречен аборт?

– Лекарят, майката и бащата. И тримата носят отговорност пред Бога. Законът, поне засега, не ги наказва. Но ако приживе те не са се разкаяли за този грях, ще отговарят за постъпката си. Църквата дава възможност за покаяние. Лекарят може да е вършил такива неща, но може да се покае и да спре. За мен лекарите носят основната отговорност. Когато прави аборт, жената едва ли знае какво става с нея. Лекарят е този, който трябва да й каже, че абортът е посегателство върху един човек, върху една личност.

– Забраната на абортите няма ли да доведе до раждането на нежелани деца, които после могат да се окажат обект на родителско насилие – заради това, че не са били искани?

– А малко ли е насилието върху това човече, което е в утробата на майката и което е абсолютно беззащитно?! – да бъдат откъснати краката му, ръцете му и накрая главата му да бъде смазана. Както голямото дете страда, така и детето в утробата на майката страда, или се радва. То дори усеща настроението й и реагира – когато е неспокойна и когато е радостна.

Може дори да се каже, че самото дете, още неродено, й съчувства. Един американски гинеколог е заснел на ехограф поведението на плода по време на аборт. Това, което става там е нещо потресаващо – едно малко човече, което се бори за живота си в утробата на майката. Вижда се как при доближаването на кюретата то маха панически с ръце и с крака, как отваря уста и вика…Филмът се нарича "Безмълвният вик."Какво ще кажат лекарите за това мъничко човече, което се съпротивлява и чиято съпротива е обречена. Накрая го убиват.

– Какво прави църквата, за да помогне на българката да зачева и да ражда с радост децата си? Всичките, а не само първите две.

– Разбрах, че България е на трето място в света по аборти на непълнолетни. Какво показва това? В България предстои да бъде узаконено беззаконието. Така е с абортите. На път е това да стане и с проституцията. После ще стане и с наркоманията. И така държавата се превръща в убиец, в сводник и в наркодилър. Готов съм дори и на война да изляза в името на човешкия живот. Не мога да приема факта, че най-малките, най – невинните и най – беззащитните могат да бъдат убивани по такъв начин. Чест прави на една лекарка, която подкрепи мнението на църквата, като каза, че абортът е убийство. Стана пред всичките си колеги и го каза. Дори предаде преживяванията на една майка, която след аборт се събужда и пита: "Къде ми е детето?!". Тази лекарка разбира и чувства нещата. Но моят въпрос е – защо тогава продължава да прави аборти? Възхищавам се на мъжеството й, но няма да престана да питам: "Защо продължава да го прави?!"

– Не мислите ли, че равнището на живота ни е една от първопричините, поради които българката не ражда заченатите си вече деца? Трудно е да се отгледа дете в условията на оскъдица.

– Това е изцяло духовен проблем – казвам го като многодетен баща. Проблемът не е материален. В западното общество като имат много материален ресурс, имат ли много деца? Не. Защото не искат да се лишат от лукса си, от комфорта си, от свободното си време, от греховните си забавления. Страстта и похотта са станали втора природа на човека. Затова църквата прави и ще продължи да прави всичко, което е по силите й, за да се промени съзнанието на хората.

Аз не се притеснявам нито от шест, нито от десет деца. Защото не мисля какво ще ям и какво ще пия утре. Оставил съм всичко това в Божиите ръце и Бог ми помага.

– Целта на църквата и Бог е да възпитават страх от възмездяване на греховете ни или да ни приобщават към правия път?

– Хората имат нужда да чуят гласа на църквата. А това колко е страшно Божието наказа-ние, нека да не забравяме, че докато човек е жив има възможност той да бъде спасен. Но дойде ли смъртта "в каквото ни свари Бог, в това ще ни съди." Затова нека да се покаем. Призовавам целия български народ да го на прави.

Покаянието ще спаси и лекарите, правили аборти, и майките, лишили децата си от живот по някакви причини. Бог ще търси сметка за това, но ролята на изповедта е човек да се примири с Бога. Той казва:"Ако сте като пурпур червени, като сняг ще ви избеля." Няма такъв грях и толкова много грехове, чието опрощение да не е по силите на Божието милосърдие. И слава Богу, че я има милостта Божия. | www.sl-news.sliven.net