Отец Николай Георгиев: Вярващият е по-толерантен към вярата на другия

Източник: в. Черно море

Разговор с протойерей Николай Георгиев по повод Националния събор на православните сдружения, проведен във Варна на 7-9 февруари 2007 г.

Много хубаво е това, че има събрание, единение на единомишленици, между които се говори за името Христово. Свидетели сме на много хаотични опити в цялата страна да се възражда духовният живот и доброто тук е това, че хората имат място, където да споделят опита си, да преотстъпят идеите един другиму и да умножават именно онези, вярващи в Христос, които съставляват тялото на църквата. Защото, за жалост, липсва божият народ, онези, които се причастяват с тялото и кръста Христови, измежду които да подбираме доброволци и желаещи да помагат на социалното поприще, на онази външна изява на църквата, която представлява нейното социално лице. Онова, което все още не мога да разбера достатъчно, е дали стремежът на участниците в събора е да формират ново, паралелно църковно тяло, което няма да се получи, но надявам се да не е това основната им цел и желание, както и плахата надежда, че вероятно едно национално сдружение по-лесно ще усвоява пари от Европейския съюз, което е неправилно като разбиране, защото това би било сдружение на съвсем друго ниво. А за организация, която да се намеси в еврофондовете, трябва съвсем друг вид професионалисти. Ние все пак сме духовници. Така че очакванията ми са големи. Но най-важното е, че сме се събрали в името Христово.

Ще се преборите ли от новата учебна 2007 – 2008 г. в българското училище да се изучава задължително и вероучение?

Категорично съм за това вероучението да бъде задължителен предмет. Ние не сме хора с малко разум, тъй като сме църквата. Достатъчно опит имаме, за да предложим на децата есенциалната част от вероучението, така че те да могат да растат и с понятия за добро, а не само с понятия за лошо, което им предоставя улицата, телевизията, вестниците и онова, което не е лицеприятно, не е дори и морално. Използвахте много добър термин – да се преборим. Явно нещата отиват на борба. Църквата Христова има за цел да просвещава, да спасява душите на вярващите. Така че в тази кауза няма загуба. Сигурен съм, че ние ще го постигнем. Въпросът е кога ще узреят държавниците да проумеят, че това, което искаме, не е монопол, не е единствено и само Българската православна църква в България, а напротив, онзи, който в себе си има искрена и жива вяра, е много по-толерантен към вярата на другите, към своите съграждани, към своите ближни, към страдащите и имащите нужда от помощ.