Отец Федерико Ломбарди: Българите да не забравят “християнските корени” на Европа

Ватикана много се радва за присъединяването на България към ЕС, тъй като смята за уместно, този съюз да обхваща всички европейски страни. Изграждането на Европа би било частично и непълно, ако страни с големи културни и духовни традиции не се интегрират в тази тъкан от отношения, които стават все по- интензивни в Европа.

Папа Йоан Павел ІІ много пъти е говорил за Европа, която “трябва да диша с двата си бели дроба”, тоест с двете си съставни части: на Запада и на Изтока. България и Румъния са съществена част от източния компонент, останал десетилетия разделен от останалата част на континента и който сега, най-после, влиза в структурни отношения с него. Апостолическите посещения на Йоан Павел ІІ в тези две страни и засвидетелстваното от него уважение и респект към тях, са видим знак за едно широко виждане на Европа, което много надхвърля границите на западно-европейския съюз.

Светият Престол и Католическата църква гледат положително към всичко онова, което съставлява прогрес към обединяване на “човешкото семейство”, към укрепването на мира и конструктивния диалог между народи и култури. Разбира се, европейската интеграция на страни от Балканския полуостров е напредък към установяването на мира. Българската културна традиция представлява европейско богатство, което всички трябва да осъзнаем –достатъчно е да споменем само Св.Св.Кирил и Методий.

След присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз очаквате ли промяна на духовния облик на Европа?

Естествено, Църквата се надява, че влизането на нови народи в ЕО ще бъде културно и духовно обогатяване за цялото общество. Много пъти Католическата църква – която по този въпрос е в пълен синхрон с Православните църкви – предупреждава за опасността от една ЕО, която се интересува главно или само от икономическите или материалните проблеми, като по-важни. Също и Папа Бенедикт ХVІ много често говори за опасността от едно модерно секуларизирано общество, което омаловажава религиозното и духовното измерение на човека, като по този начин се лишава от собствените си ориентири и основни ценности, за които съществен принос има християнството. Но каква Европа искаме да изградим заедно? Разбира се, една благоденстваща Европа, но която да не изгуби своята душа.

Смятате ли, че е необходимо Църквата да присъства повече в обществените медии със своите послания?

Църквата – по-точно християнките църкви – могат да дадат своя принос и бих казал това е много голяма икуменическа задача. Също и ръководителите на обществените медии трябва добре да разберат, че Църквата не търси власт, а да служи за благото на човечеството. Днес медиите разпространяват много послания и често резултатът за слушатели, зрители и читатели е едно голямо объркване, тъй като чрез медиите може да се казва всичко, но и да се опровергава всичко. Разбира се, свободата на изразяването е завоевание на демокрацията, но онзи, който говори, трябва наистина да търси диалога и общото благо, както и да възпитава позитивно новите поколения, за чието бъдеще всички сме отговорни.

Вашето пожелание към българите – европейци!

Искрено пожелавам на всички българи да усетят, че влизайки в Европа, не губят част от своята идентичност, а я предоставят на една по-голяма общност, за да я обогатят. Пожелавам, също така, чувствайки се част от една по-голяма общност, да разберат, че ще има също и лишения, но че общото благо е по-голямо и по-важно. Накрая, пожелавам да усетят разнообразието и богатството от култури и традиции в Европа, като една красива и много голяма реалност, като не допуснат материализма да я превърне в стерилна и нека не забравят стойността на нейните “християнски корени”.