Отец Харалампи Ничев: Идват по-добри времена за църквата

 

www.bgsever.info

От няколко месеца манастирът "Света Троица" край село Добри дол, община Лом, има нов игумен. 33-годишният отец е получил образованието си в западни богословски факултети, говори чужди езици, познава европейските институции и политики.

Младият духовник се е нагърбил със задачата да възроди светата обител и да я превърне в място, което миряните сами да търсят. Не да чакаме те да дойдат при нас да ги обслужваме, а ние да ги провокираме да ни търсят много по-често от сега, е философията на новия игумен.

– Отец Харалампи, от пръв поглед към манастира личи, че има нов управител вътре. Отвън е чисто и подредено. Старата дограма е боядисана, дворът е пометен, прозорците блестят от чистота. Преди време и красивата природа наоколо изглеждаше разхвърляна, рухналите стопански сгради – омърляни като стар послушник. На вас ли се дължи промяната?

– Аз поех работата, но не съм сам. Тук сме цял екип – отец Висарион, който е руски възпитаник, защитил е докторантура в Московската духовна академия, преминал е през икуменическите центрове в Германия и Франция. С нас е и брат Киприан, който е завършил икономика в Москва и е много добре подготвен икономически. Той се е запалил да напише историята на манастира. А тя е много богата. Основан е през 1150 г., разрушаван е три пъти и е възстановяван. Секретарят ни Константин е завършил търговска академия във Виена.

– А вие къде се изучихте в богословските дела?

– Аз съм от Смолянско, завърших духовната семинария още когато беше на гара Черепиш. После учих три и половина години в богословския факултет на Честния кръст при Вселенската патриаршия в Бостън, САЩ. В момента карам магистратура в Шуменския университет.

В семинарията учих заедно със сегашния пловдивски митрополит дядо Николай, с епископите Сионий, ректорът на семинарията, с епископ Наум. Това са много добри духовници, умни, учени, начетени. Познавам митрополит Николай – един духовник със силни качества като певец, администратор, проповедник. Сионий е човек с обществена популярност; той се грижи за кадрите в БПЦ. Ние сме духовници от ново поколение, все пак живеем в ново време, в друга епоха. Ние сме подготвени да отговорим на предизвикателствата на днешния ден, да имаме социални позиции, да милеем за народната идентичност. Ние сме възпитани в отдаденост – освободени сме от семейни задължения, отдадени сме на хората, на Бога. Ние сме призвани да възродим православието, защото е позабравено, а православието и България са едно и също нещо. Искаме да помогнем на хората да приемат християнските ценности, а това означава да бъдат морални. С нашите качества и талант ще го постигнем.

– Видинският митрополит Дометиан ли ви склони да поемете управлението на манастира, който е в неговата епархия?

– Дядо Дометиан е моят духовен старец. Той ми отвори очите за истината, обърна ме към хората, даде ми шанса да работя за БПЦ, която е едно голямо духовно средище. Тя е спасила и продължила българския род в годините на най-тежката народна съдба. Това е чест за мен, щастие.

– Къде работехте до сега, откъде дойдохте във видинската епархия?

– Избягах от суетата на света. Не ми се хареса ролята на паркетен монах. Има и такива – те са администратори, помощници на големи духовници. Бях в екипа на александрийския патриарх Петър, който загина през 2004 година с вертолет над Егейско море. Служих в манастира Кикос в Кипър. Бях дякон на игумена. Работих по екологически проекти. Бях в екипа на Вертоломей, който направи круиз по Дунава по проект за опазване на реката от Пасау до Констанца. С нас на борда на кораба бе и цар Симеон. Това беше през 1999 година. И на други места бях. Видях света, пътувах много. Но се убедих, че манастирът е по-доброто средище човек да се обогатява духовно. И избрах него. Чувствам се като възрожденец. Защото в днешното време да се откажеш от живота и да влезеш в манастир е геройство.

– И оттук нататък какво?

– Служба на православието. С жар и страст. Да покажа личен пример – с добродетели, търпение, да изградя здраво братство и да работим за хората. Да ги обичаме, да живеем с проблемите им, да се молим за тях.

– С какво започвате?

– С ремонт на манастира, който ще го обнови. Светият Синод ни е отделил малко средства, надявам се да намерим и благодетели. Сменяме дограмата, ел. инсталацията на храма, докарваме врачански мрамор за пода. От мрамор ще бъде и владишкият трон. Хотелската част или поклонническото крило също ще модернизираме. Помещенията ще изглеждат по-различно, покрива ще укрепим. Млади хора се привличат с нови условия и атмосфера.

– Но вашите връстници не познават добре християнските ценности. Как ще работите с тях?

– С търпение. Винаги с млади хора – в храма, в заведение, на улицата обяснявам символите на вярата, в какво вярват християните. Живеем с идеята да призовем некръстените пълнолетни мъже и жени да дойдат и да извършим в манастира тайнството кръщение. Те трябва да почувстват нужда от това и сами да дойдат при нас. Същото ще направим и в детските домове – изоставените деца да почувстват, че са пълноценни граждани, достойни като останалите. В момента подготвяме уеб-страница на манастира. Искаме да общуваме със съвременни комуникации. Поставили сме си за цел да изградим и обзаведем една интернет зала в манастира. В нея гостите ни ще влизат в християнски сайтове, от които могат да получат знания за християнското изкуство. Например за иконописта или за филми от социалната сфера. Защо да не говорим и обсъждаме лентата "Страстите Христови" например?

– А "Птиците умират сами"?

– Да, в някои църкви този филм е забранен, но заради човешката му страна си струва да се види.

– Какви хора идват в манастира ви – богати, бедни, българи, роми?

– Аз не деля хората по тези признаци. За мен те всички са християни и са добре дошли в манастира. На всички еднакво обяснявам същността на християнството.

Прави ми впечатление, че в манастира идват много роми. Те кръщават децата си, венчават се. През последните години много протестантски църкви превзеха тази общност с материални облаги. Но не всички са се предали.

– Кой е вашият най-голям учител в служението, пример в мисията, която изпълнявате?

– Имам няколко. Харесвам негово светейшество патриарх Максим. По-благ и по-мъдър човек аз не съм срещал. Щастие е да чуеш неговото благо слово. На мен ми стига да съм до него и да слушам благите му слова, съветите му как да проповядвам Словото Божие, как да постъпваме. Той ми е като университет. Не е пристрастен към никого, той е над нещата. За мен е чест, че дядо Дометиан ме води на служби. Той също е уникален духовник.

– Смятате ли че духовниците трябва да участват в политиката? Свещеникът на Берковица отец Евгени стана общински съветник от листата на СДС. Отец Боян Саръев можеше да стане кмет на Кърджали, ако не послуша съвета на пловдивския митрополит Николай да си остане в църквата.

– Смятам, че свещениците могат да участват в политика. Духовниците най-добре познават проблемите на хората и могат да дадат мнение как да бъдат решени. Да не забравяме, че архиереите на българската църква Антим I, Климент, са били председатели на Народното събрание и са изиграли ролята на обединители на нацията. Архиепископ Макарий е бил първият президент на Кипър.

Що се отнася до отец Боян Саръев, то аз му правя поклон. Този човек сам, без подкрепа от никого, покръсти цели села в Родопите. Правеше по 200-300 кръщавки на българомохамедани. Сам от село на село – връщаше се в миналото, обясняваше. Аз съм от Родопите и съм наблюдавал всичко това. По-велико дело от неговото аз не познавам. Той е герой.

Кметската му номинация е друго нещо, не мога да съдя делата на двамата. Всеки има пълната власт да решава. Дядо Николай му каза, че той е полезен в храма, а не в кметския кабинет. Кърджали е по-особен град, затова. Там се изгради един духовен център с катедра по богословие. Но това не развали взаимоотношенията между двамата. Дядо Николай даде съвет, а отец Боян Саръев прояви послушание.

– Какво е социалното положение на българския свещеник? Във Видинска епархия много от отците се оплакват от липса на заплати, сами си заработват стотинки от треби и продажба на свещи.

– Не е добро, нямаме сигурни заплати. Бих казал, че нашите свещеници живеят мизерно. А такъв служител не може да проповядва вярата. Има страни – Русия, Румъния, Гърция, Кипър, където свещениците са държавни служители. Нашата мисия е социална, в нашата църква работят 1 500 човека. Ако имаха една средна заплата, те нямаше да мислят за хляба и щяха си вършат работата.

В Щатите, където съм бил, свещениците получават по 10 000 долара. Те имат хубава къща, автомобил, децата им учат в престижно училище. Когато се случи бедствие, той дава пари от джоба си на пострадалите. А българският свещеник трудно дава, защото не може да си позволи това.

– Какво друго искате от държавата?

– Един Закон за православието. Защо то да не стане държавна религия, без това да означава, че ще се пренебрегват другите вероизповедания? Когато са признали нашата църква, са признали и държавата ни – това е било през ХI век.

– В медиите се пише често, че много от свещениците са били сътрудници на Държавна сигурност. Това не намалява ли възможността за подобен закон и признание?

– Все още има много манипулации и Светият Синод няма позиция по този въпрос. Аз съм роден през 1975 година и съм бил на 13 години, когато влязох в семинарията. Няма как да съм бил вербуван.

– В медиите се появяват и публикации за далавери на свещеници. Обвиняват ги, че карат скъпи коли, живеят в разкош…

– Мен един приятел ме вози с пежото си, когато трябва да свърша работа. Що се отнася до далаверите, то това журналистите го казват. Всеки има право да обвинява, но нека прокуратурата да покаже данни. Докато не ги видя, аз не мога да съдя никого.

– Пожелахте да изповядате световния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки…

– Обявих това в медиите, но той не ме потърси. Готов съм и сега да го направя. Младият човек има нужда от съвет, от изповед, от покаяние. Защото има грешка, но има и прошка. На всеки може да се случи. И най-стабилният човек може да се изкуши и да направи грешка. Като го гледам по телевизията, мъчно ми става за него. Отчаян е, съсипан. Но се държи мъжки – застава пред камерите и казва: дойдох да получа обвинението си и да поема отговорността си. Други досега криеха лицата си от камерата, посягаха на журналистите. Но това е животът – издига те до върховете и после те смъква в най-ниското.

– Почерпихте ни с кафе. В манастирите обикновено посрещат гостите с манастирска ракия…

– Да се черпят гостите с турско кафе с мед е манастирска традиция. Искаме да я възстановим изцяло – ще посрещаме с локум, чаша вода и ракия за благословение. Ще възстановим и истинското богослужение като в Света гора. И времето на литургията. В събота, като ден за мъртвите, отдаваме почит на предишния игумен отец Герман, който е запазил манастира от 1941 до 1997 година.

– Идват ли гости в манастира?

– Много, за две седмици извършихме десет кръщавки. В манастира обстановката е предразполагаща, хората търсят и получават благословия. Затова предпочитат венчавките и кръщавките им да стават при нас.

– Ако дойде държавник в манастира, премиерът Сергей Станишев да кажем, как ще го посрещнете?

– Като всички други. Но такива хора не идват при нас. Манастирите са в гората и много рядко ги посещават управници. Ако дойде, ще му кажа от какво се нуждаят манастирите. Те оцеляват предимно заради находчивостта на игумените, но са в окаяно състояние. Държавата трябва да намери начин да ги подпомага. И тази помощ да става официално, по регламентирана формула. А не както сега – под масата. И ние се занимаваме със социални дела, значи трябва да имаме сътрудничество с държавата.

– Търсихте ли досега някой управник за помощ?

– Ходих в БТК за интернета. Казаха ми, че не може, защото сме отдалечени от населено място. Чаках областния управител на Видин да ме приеме, но този ден се оказа много зает. В общината в Лом искат да помогнат за ремонт на пътя, който е в окаяно състояние, но не могат, защото териториално манастирът се числи към област Видин. Намира се в землището на село Дреновец, макар да носи името на село Добри дол, което е в Ломската община. С кмета на община Ружинци Венцислав Ванков, към която принадлежим, се срещаме и разбираме.

– Какво ви тревожи в поведението и постъпките на хората днес? Преходът ги промени, мнозина не издържаха и показаха изкривени лица и нрави.

– Егоизмът. Завистта. Много силни се оказаха тези пороци. Вярно е, че сме земни. Че човешко е да се греши. Но не е оправдано. Църквата дава възможност на такива хора да се покаят чрез изповедта.

– Идва ли някой при вас да се изповядва?

– Да, но не са много. Българинът не е духовно просветен, не изпитва нужда от изповядване. В Америка то е доста разпространено. Там свещеникът се родее с психоаналитиците. Там хората търсят спасение, съвет от нас. И ако на психолога това е работа, то за свещеника това е призвание.

Преди време млад мъж поиска да се изповяда, но аз не се почувствах готов да давам съвети и отклоних молбата му. В София един наркоман потърси от мен съвет какво да прави, как да се спаси от зависимостта. Не бях готов да му помогна, не се бях сблъсквал с този порок. И затова го пратих при свещеник, за когото знам, че можеше да му помогне. Двамата се заехме с момчето и успяхме да го настаним в Солун в комуна за лечение. Не случайно в Гърция изповед се прави само пред свещеник над 40-годишна възраст и 10 години стаж.

– Знаете ли свещеници, търсени за изповядване?

– Да, аз винаги препоръчвам и препращам хората към духовници с опит. Познавам такива в Бачковския, в Преображенския манастир. Дядо Назарий от Кокалянския манастир например. Той е от руската школа, много е добър. Дядо Геласий бе такъв, Йоаникий Сливенски – също. Забележителен изповедник е и 94-годишният Иларион Доростолски. Той живее с проблемите на хората, съвременник е на днешния живот. Може да даде правилен съвет, да насочи човека по правия път.

– Какво ще кажете за край на нашия разговор?

– Идват нови времена за нашата измъчена православна църква. Те ще са по-добри, вярвайте!