Патриарх Алексий: Днес е огромен разривът между бедни и богати

Източник: Patriarchia.ru

Нормално ли е пенсионерите да надничат в кофите за боклук, да прибират стеснително празните бирени бутилки изпод краката на младежите? Детската престъпност, развратът, алкохолизмът, наркоманията, масовите аборти – тези ужасни думи са станали вече привични за нашето ухо. Но никога не трябва да се примиряваме със съществуването на греха.

Патриархът на Москва и цяла Русия Алексий отговори на въпросите на шеф-кореспондента на гръцките медии в Москва Атанасиос Циолиас-Авгеринос. Частично отговорите на Негово светейшество бяха публикувани на 15 януари в гръцкия вестник "Елефтеротипия", а на 16 януари държавната Кипърска информационна агенция (CAN) публикува интервюто изцяло.

Отношенията между Руската и Еладската Църкви традиционно са били и остават особено топли. Та нали тъкмо гръцките мисионери са нашите първи учители във вярата. До момента, в който Руската Църква получава автокефалия, много от киевските, а след това и московските митрополити са гърци по произход.

В тежките времена след падането на Византийската империя именно към Русия — единствената тогава независима православна държава — са били устремени погледите и надеждите на нашите балкански братя, измъчващи се под ярема на турското робство. Усещайки се отговорна за съдбините на Православието, Русия с всички сили се е стараела да облекчи тяхната участ. Без мощта на руското оръжие, без усилията на руската дипломация би било трудно да си представим независимостта на съвременна Гърция.

Как оценявате неотдавнашната визита на папата в Турция и проблемите, който тя повдигна? Папата отдавна е изразил желанието си да посети Москва, но Руската Църква има особено мнение по този въпрос. Защо? Как се отнасяте изобщо към православно-католическия диалог?

Неотдавнашното посещение на папа Бенедикт XVI в Турция стана важно събитие в международния живот и привлече вниманието на всички медии. От друга страна съвършено очевидно е, че проблематиката на взаимоотношенията на Римокатолическата и Православната Църкви не е свързано с това посещение. По отношение на възможността папата да посети Москва искам да отбележа, че ние никога не сме изключвали принципно такава възможност. Просто ние винаги сме се придържали към позицията, че една евентуална среща на Предстоятелите на двете Църкви трябва да бъде добре подготвена чрез предварително решаване на сложните въпроси на междуцърковните отношения. Що се отнася за желанието на католическата страна да организира посещение на папата в Москва, то беше характерно по-скоро за миналия понтификат. Доколкото ми е известно, сегашният папа Бенедикт XVI не смята, че вопросът за неговото посещение в Русия е непременно част от дневния ред на нашите взаимоотношения.

През последните месеци се наблюдава ново изостряне на отношенията между Вселенската и Московската патриаршия. В какво е същността на тези разногласия и как бихте обяснили постоянната им поява?

Московската патриаршия винаги се е стремяла да развива братски отношения на равноправно сътрудничество с всички Поместни Църкви, и преди всичко с Константинополската църква, от която преди повече от хиляда години Светата Рус е приела евангелското благовестие. В наше време, когато традиционните обществени институции са подложени на жестока критика от страна на привържениците на "прогреса", когато обществото е заплашено от морална деградация, а човечеството е изправено пред страшната опасност на тероризма, задачата на всички православни е да обединят своите усилия. Светът се нуждае от авторитетно свидетелство на Православието за ценностите на вярата и нравствеността, а всякакви разделения в нашата среда отслабват сериозно това свидетелство.

В гръцките медии постоянно излизат статии и коментари, че "Руската Църква се опитва да разшири своето влияние с помощта на нефтодоларите и многомилионното си паство", че тя се "ръководи от идеите на панславизма и третия Рим". Не веднъж и чрез нашия вестник са били изказвани истинските възгледи на Руската Църква, но не бихте ли могли да изложите отново накратко Вашето мнение за тези твърдения и за международната дейност на Московската патриаршия? Как да се преодолеят тези стереотипи?

Твърдението, че в своята международна дейност Руската Църква се ръководи от идеите на "панславизма" и теорията "Москва — Трети Рим" не издържа критика. Безусловно усещайки своята близост със славянските народи, обусловена от тесните ни исторически връзки, ние в същото време сме едно духовно семейство с православните от другите народности, защото в Христа Иисуса "няма нито елин, нито юдеин" (Кол. 3: 11). И на това духовно единство без всякакво съмнение са чужди всякакви прояви на етнофилетизъм. На нас ни е съвършено чужда идеята за разделяне на православния свят на съперничещи групи или лагери. А фактът, че в миналото мнозина, в това число и Константинополските патриарси, са наричали Москва "Трети Рим", говори само за това, че Русия като единствена по онова време независима православна държава е усещала своята отговорност за съдбата на православния свят. И това чувство за отговорност се е възприемало тогава с дълбока благодарност от поробените православни народи. Днес понятието "Трети Рим" не съдържа онзи смисъл, който то е имало в миналото.

В Гърция се засилват споровете за това доколко Църквата може да се меси в политическите въпроси. С Вашия опит в контактите с властта и народа, с левите и десните политици, как Вие решавате тези проблеми? Има ли например Руската Църква собствен възглед за бъдещия президент на Русия и активното обсъждане на въпроса за евентуалния трети мандат на Владимир Путин?

Политиката е изкуство на възможното в този свят, но Църквата Христова "не е от този свят" (Йоан. 18: 36) и затова ние не участваме в политическата борба, в управлението на държавата. Разбира се, на нас съвсем не ни е безразлично как живеят хората. Църквата призовава властите и политиците към мир и разбирателство, към загриженост за нравственото състояние на обществото, към справедливо разпределение на благата, към създаване на достойни условия за живота на хората. Но ако Църквата започне да се грижи прекалено много за земното, да се меси във вътрешните дела на държавата, тя неминуемо ще изостави духовното си служение и ще се превърне в земна институция със затвори, полиция и събиране на данъци. Нашето призвание е друго: Църквата приема всички с майчинска любов, тя очаква от всекиго покаяние и свободно обръщане към Бога.

Има сфери на народния живот, където Църквата и държавата могат да се трудят плодотворно за доброто на обществото. Това е образованието и възпитанието на младите хора, благотворителността и реабилитацията на затворниците, опазването на културното наследство и много други неща. Помнейки за това, ние сме открити за диалог с най-различни политически сили.

Имаме делови отношения с действащия президент на Русия. Освен това Владимир Владимирович е много обаятелен човек, лесно е да се общува с него. Смятам, че бъдещият президент трябва да бъде волеви човек, обичащ Русия, способен да се откаже от личните си амбиции заради благото на народа.

Особено през последно време изглежда, че в Русия се изострят проблемите, свързани със социалната несправедливост и агресивния национализъм, чак до появата на неонацистски групировки на младите хора. Може ли само благотворителността и катехизисът да се борят с тези обществени недъзи и с повредения духовен свят на хора, възпитани по времето на прехода в атмосфера на всепозволеност без ориентири и принципи? Как Църквата може да се защити от лицемерието на по-голямата част от бизнеса, който решава своите собствени задачи и поставя в центъра не Бога, не човека, а печалбата?

Смятам, че агресията е предизвикана не само от материалната неуреденост на обществото, тя има и духовни причини. Пропагандата на безбожието и настъпилото след това опиянение от всепозволеността доведоха обществото до морална деградация.

Нормално ли е пенсионерите да надничат в кофите за боклук, да прибират стеснително празните бирени бутилки изпод краката на младежите? Детската престъпност, развратът, алкохолизмът, наркоманията, масовите аборти – тези ужасни думи са станали вече привични за нашето ухо. Но никога не трябва да се помиряваме със съществуването на греха.

Заедно с това трябва да помним, че омразата поражда само все ново и ново зло. Човекът, който е посегнал върху другия човек само заради другия цвят на кожата му, другия му произход, език, престъпва Божия Закон. Ако ли пък се нарушават правата на коренното население, тогава държавата е длъжна да го защити.

За да преодолеем проблемите, трябва да проявим грижа за децата, старците, младежите… Днес е огромен разривът между бедни и богати. Но всеки човек, който иска и е способен да работи, трябва да живее достойно. И трябва да направим така, че младите хора да не се страхуват да създават семейство, да имат деца.

Понякога казват, че уж всичко решавали парите. Но човекът, който слага в центъра материалния успех, никога няма да е истински щастлив. Нали богатият също има душа. И ето че той идва в Църквата. Кой може да каже какво го е довело в храма – користта, сметките или жаждата за Бога? Няма да е християнско, ако отблъснем този човек в началото на пътя. А колкото за лицемерието, смятам, че то рано или късно ще се разкрие: "Няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве" (Марк 4:22).

Нашата страна, слава Богу, е богата. Богата с ресурси, таланти и сърца. Трябва ни само едно – цялото това богатство да не лежи неподвижно, а да принася добри плодове. (със съкращения)