Патриарх Алексий: Разделението в Църквата е болест, която се преодолява в дух на християнска любов

Източник: patriarchia.ru

Интервю на Патриарха на Руската православна църква Алексий Втори за информационна агенция ТАНЮГ

Как Ваше Светейшество оценява ситуацията в южния сръбски край Косово? Там се очаква началото на преговорния процес за определяне на окончателния му статут – всичко това на фона на очевидното незачитане на основните права на сръбското и другото неалбанско население, свободата на вероизповеданието, изострения проблем за безопасността и взаимната непримиримост на позициите между Белград и Прищина?

Руската православна църква е предупреждавала многократно за опасността от провежданата от някои държави политика на двойни стандарти на Балканите и в частност в Косово и Метохия. Въпреки декларациите на международните мироопазващи сили в Косово, че положението там се нормализира, ние не можем да приемаме равнодушно факта, че мнозинството от сръбското население е прогонено от земята на своите деди, а останалите в малобройните анклави представители на неалбанските малцинства водят жалко съществуване, в което липсват дори най-елементарните човешки права.

За съжаление ситуацията е такава – в Косово и Метохия се прави опит за пълно заличаване на всички следи на сръбската култура. В частност знае се, че много светини на Сръбската православна църква, в това число и древни паметници на християнската архитектура, които се намират под закрилата на ЮНЕСКО, бяха унищожени или осквернени.

Сръбският патриарх Павле и Архиерейският събор на Сръбската православна църква призоваха да не се допусне отделяне на Косово от Сърбия. Според Вас какви могат да бъдат последиците от евентуалното предоставяне на независимост на Косово без съгласието на Белград?

Косово е люлката на сръбския народ, изконна сръбска земя. Затова ние приехме с разбиране изявлението на нашия скъп събрат Негово светейшество патриарх Павле и на Архиерейския събор на Сръбската църква, че въпросът за статута на Косово и Метохия може да бъде решен само на основата на съгласие, постигнато чрез преговори. Всеки опит за едностранно решение на този крайно болезнен въпрос може да доведе до изостряне или стагнация на конфликта. Не можеш да се разпореждаш със съдбата на народите без тяхно участие.

Как Руската православна църква се отнася към дейността на канонично непризнатите православни Църкви в Македония и Черна гора?

Ние сме убедени, че всяко разделение в Църквата е болест, която трябва да се преодолява в дух на християнска любов по пътя на братския диалог, основан върху светите канони на Църквата. Знаете, че Руската православна църква е многонационална – тя обединява руснаци, украинци, белоруси, молдовци и представители на множество други народи. Аз току-що се завърнах от Молдова. Там в повечето храмове богослужението се извършва на молдовски език, но това ни най-малко не ни пречи да се разбираме и обичаме, да държим за нашето единство.

Толкова повече ни огорчават несъгласията, които за съжаление наблюдаваме между православните народи на Балканите. В Христова Църква няма място за национализъм, който да потиска достойнството и правата на другите народи. Ние преди всичко трябва да държим за единството на вярата, което е над всички национални различия, като уважаваме при това патриотичните чувства на хората.

Колкото за Черна гора, не мисля, че една крайно малобройна група хора без законна хиротония може да се нарича Църква и да говори от името на черногорския народ. Само Черногорско-Приморската митрополия, известна на целия православен свят, има правото на това.
По-сложни са нещата в Република Македония. Ние дълбоко съжаляваме, че вече 40 години продължава разделението, заради което множество православни вярващи в тази страна страдат от липсата на цялостно църковно общение със своите едноверци в Сърбия и целия свят. Ако поради някакви неразрешени проблеми от православната общност изпада цял един народ, това е голяма загуба за цялото православно семейство, която не може да остави никого безразличен.

Нужен е диалог, нужни са взаимни отстъпки, особено в днешното толкова неспокойно за православните християни на Балканите време. От своя страна Руската православна църква е готова да помогне с каквото може на преговорния процес, за да се реши най-после този застарял църковен проблем.