Пловдивският митрополит Николай: Няма да пожаля сили за доброто на епархията

Източник: в. Дума

"Децата са нашето бъдеще, но какво ще е това бъдеще, зависи от нас самите сега", казва архиереят

Пловдивският митрополит Николай е роден през 1969 г. в София. Завършил е Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. Специализирал е в Московската духовна академия, кандидат е на богословските науки. Бил е ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария, протосингел на Софийската Света митрополия и викариен епископ с титула Знеполски. На 11 февруари той бе избран за Пловдивски митрополит.

Все още не, а и не бих могъл за краткото време от моето въдворяване като Пловдивски митрополит. Досега имах по-пълни срещи със свещенството в престолния град Пловдив, и в Асеновград, където бях във втората седмица на Великия пост и отслужих в братско единение с пловдивски и асеновградски свещеници поредната статия от Акатиста на Св. Богородица, в храма "Св. Благовещение". Голяма част обаче от епархийското свещенство видях на посрещането ми в Пловдив в деня на въдворяването ми, както и на следващия ден, когато в катедралния храм на Пловдив "Успение Богородично" бе отслужена тържествена света литургия, в която взеха участие около четиридесет свещеници. Онова, което ме трогна в онези първи дни, бе не само добрият външен вид на свещениците, но преди всичко неприкритата радост и вълнение, с което ме посрещнаха. Оттук в мен укрепва вярата и надеждата, че полагайки на раменете ми обгрижването на най-голямата епархия у нас, Бог ми е предвидил и добри, и верни помощници, безкористни служители на Трапезата Господня. Ако някога по кръстния път към Голгота на Самия наш Спасител Господ Иисус Христос Му е била нужна помощта на Симон Киринеец, то колко повече на мен, немощния човек. Радостта, с която ме посрещнаха моите епархиоти, и любовта, която ме даряват вече месец от както съм в престолния си град, същевременно ме и задължават да дам всичко от себе си и с Божия помощ да работя неуморно за благото на богодаруваната ми епархия.

Много ли са проблемите, кои са най-острите, нетърпящи отлагане?

Проблемите, които има Пловдивската епархия, не са по-различни от тези, които стоят пред другите епархии на Българската православна църква. На първо място това е проблемът с кадрите и като количество, и като качество. В това няма нищо неестествено. Тежък е кръстът на свещеническото служение и нито аз, нито който и да е архиерей може да го налага на някого насила. Сам Господ Иисус Христос показва в какво се състои това служение с думите: "Добрият пастир полага душата си за овците" (Иоан 10:11). Свещеническото служение е саможертвено. Затова, особено днес, в това обездуховено време, на Църквата са нужни преди всичко високообразовани, високоморални и силно мотивирани и наистина жертвоготовни свещенослужители, които целият си живот на Христа Бога и на своето паство да отдадат. Нуждата от свещеници не трябва да ни кара да забравим предупреждението на св.ап. Павел, отправено към св.ап. Тимотей: "Ръце на никого не възлагай прибързано" (1 Тим. 5:22). Проблемът с кадрите е свързан и с много важния за мен като архиерей проблем – духовното обгрижване на младите, тяхното възцърковяване, за да се радват на наистина пълноценен живот. Тук стои също и въпросът за духовното обгрижване на лишените от свобода, на сираците, на обитателите на старческите домове, на болните. Обикаляйки пловдивските храмове, силно впечатление ми направи това, че всеки храм има и прилежащо нему здание. Тези сгради са строени с цел развиване на духовното – просветната и социална дейност на енорийските храмове. Ето възможностите за откриване на неделни училища във всяка енория, на трапезарии, на салони за беседи. Има го проблемът с духовното обгрижване на децата и младите, но ето че особено в Пловдив, Бог ни дава и прекрасна възможност да го решим.

Какво е първото нещо, с което се заехте или имате намерение да се заемете?

Моето въдворяване в Пловдив съвпадна с началото на Великия пост – време за усърдна молитва и покайно обръщане към Бога. С това и започнах своето служение. След първата седмица на поста, която премина при голямо стечение на вярващи в храмовете, където с цялото пловдивско свещенство отслужихме Покайния канон на св. Андрей Критски, дойде ред и на административните дела като една от първите поставени задачи е благоустрояването на св. олтари в двата представителни за Пловдив храма – катедралата "Успение Богородично" и митрополитския храм "Св. Марина".

Пловдивска епархия е най-голямата и по територия, и по население. В нея има и твърде отдалечени райони, неблагоустроени малки селища. Ще предприемете ли промени по отношение на църковните служители по места, например назначаването на нови в по-малките градове и села, а и в архиерейските наместничества с цел по-доброто обгрижване на вярващите?

Тук въпросът е свързан отново с намирането не толкова на свещеници, а на такива, които да могат да понесат служението в райони, за каквито споменавате. В някои православни страни в по-отдалечените от центъра населени места се изпращат монаси, но у нас и броят на монасите е проблем. Ако в една почти обезлюдена селска енория бъде изпратен млад свещеник със семейство, ще възникне въпросът с неговата прехрана. Ако енорията не му помага в това отношение, тогава той ще се принуди да се занимава с нещо странично, което пък ще бъде в ущърб на духовно-пастирските му задължения. Решение на този въпрос би било, ако най-добрите свещеници от градовете се изпращат поредно в такива енории, за да задоволят духовните потребности на вярващите там от богослужение и назидание чрез Слово Божие. Такава практика е съществувала в Българската православна църква до 1944 година.

Митрополит Арсений оставил ли е незавършени дела, които Ви предстои да довършите? Кои са те?

Никой човешки живот не достига, за да може човек да изпълни докрай всичките си намерения и задачи, които си е поставил. Така и блаженопочиналия митрополит Арсений едни епархийски дела доведе до успешен край, други започна, но преждевременната му кончина остави незавършени. Може би е имало и идеи, останали само в неговите мисли и само Бог ще реши дали ще ги открие и на нас.

Напоследък се лансира идеята за отделяне на Смолянска епахия от Пловдивска. Резонно ли е това според Вас?

Създаването на нова епархия може да се реши само на Църковно-народен събор. Преди всичко трябва да се прецени какви са възможностите тази нова църковна област да се самоиздържа, да обезпечава финансово както свещениците си, така и административния си апарат, да поддържа храмовете си и да строи нови. Въпросът, който е по-важен за мен като Пловдивски митрополит, е как самият аз да се погрижа православните християни в Смолянска духовна околия да не остават духовно гладни, духовно сиротни, да се запозная с тях и свещениците, които се грижат за тях, както би постъпил всеки истински грижовен и любящ баща.

Неотдавна православната общественост бе потресена от уволнението на Павлина Найденова – директорка на Дома за деца и юноши, лишени от родителски грижи в Брацигово. Мотивът за исканата санкция е, че е позволила трима малчугани да приемат Свето Кръщение. От Агенцията за закрила детето заявиха, че така тя е превишила пълномощията си. Как ще коментирате този случай?

Създалата се ситуация е изключително тъжна. Православната църква няма друг начин да се грижи за духовното спасение на децата, освен посочения й от Господ Иисус Христос, който изпраща светите апостоли на проповед с думите: "И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). Директорката на дома е изпитала сама благодатната и спасителна роля на Светото Православие в своя живот, и като грижовна майка е решила да даде и на подопечните й деца този безценен дар. В Светото Евангелие ясно се казва: "Кой баща, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък."

В общественото пространство се дебатира и възможността за по-интензивно изучаване на предмета религия, но вече като вероучение в училищата. Привърженик ли сте на тази идея и можете ли да прогнозирате ефекта от нея, ако бъде осъществена?

Православната църква не за първи път издига глас и ще издига за въвеждането на вероучението като редовен предмет в българското училище, с надеждата, че този глас няма винаги да остава глас на викащ в пустинята. Какво ще научат децата в часовете по вероучение? Че Бог е любов и че няма по-голяма любов от тази да положиш душата си за своя ближен! Кое вероизповедание ще се възпротиви на това? Нито философията, нито социологията, нито която и да е хуманитарна наука може да научи децата на това какво е истина, добро, мир, разбирателство, какво е толерантност. Нека скъпим времето и постъпваме разумно със спасението на нашите деца. Казваме, че те са бъдещето, но какво ще бъде това бъдеще, зависи от нас сега.

Ние, православните българи, сме в периода на пост преди Възкресение Христово. Какво послание бихте отправили към тези, които се подготвят по християнски за посрещане на Великден, а и към останалите, за които този ден е един от битово- празничните, свързани предимно с богатата трапеза?

Тъй като постът все още не е завършил, за онези, които постят, ще моля Бог да им дарува още духовни сили, за да издържат поста до край. На онези, които се колебаят, ще кажа, да пестят времето, защото поста е най-подходящото време за постигане на духовни победи. А на онези, за които Възкресението е свързано само с яйцето, ако дойдат вечерта в храма, внимателно да слушат богослужебните песнопения и текстове, за да бъдат благодатна почва за посева в тях семето на вярата, за тяхно спасение и добруване.