Православието е надеждата за бъдещето на света

Живял съм години наред в Англия и Западна Европа, пътувал съм много, а в момента преподавам православно богословие в Америка – възможно най-космополитното място – и знам колко е важна православната църква в модерния свят, защото другите християнски църкви преживяват голяма криза. А нашата църква вече излиза от кризата силна, защото се е пречистила чрез различни изпитания. Известно е, че ние на Балканите сме страдали много, когато сме били подчинени на мюсюлманството. По-късно други политически системи са били срещу нас, но днес новосъздадената ситуация ни дава възможност не просто да се възродим, а да излезем силни и да бъдем надежда за бъдещето на човечеството.

Хората търсят духовно наставничество и се обръщат към всевъзможни религии, култове, движения. Нашата църква пази всички основни християнски ценности. Непокътнатостта на православието и силата на неговата природа се признават от останалите. Вярвам, че православието е надеждата за бъдещето на света и особено на християнските църкви. Трябва да сме силни в традиционните си земи и да намерим пътищата, по които православието да се представи на западните земи, защото има да изпълнява важна мисия в света.

Бихте ли коментирали развитието на теологията в България и изобщо?

Науката е най-прецизното знание за реалността. Теологията се занимава с най-дълбоките страни на нашето битие на човешки същества, но основно на общността. Защото човешките същества не приличат на никои други в света – те са духовни същества и живеят в общество. Силата на православната църква е, че ни дава насоките и ценностите, нужни за изграждането на общество, където властват равнопоставеността, общността, любовта и прогресът. Печели не силният, а силният, който помага на слабия да стане силен. Това е етиката, която християнството проповядва на света, зает със съвременните проблеми, пред които са изправени хората заради новия начин на живот. Православното богословие се опитва да се занимава с тези проблеми и да дава авторитетни отговори въз основа на традициите на църквата, така че това е многообещаваща и полезна наука. Има и още един аспект. В модерната наука има ново виждане за света заради новата физика, която революционизира идеята ни за наука. Светът е много по-относителен, отколкото сме си мислели – той е белязан от относителност. Църквата от своя страна винаги е работила с относителното, защото ние приемаме непредвидимостта на човешкото битие и вселената. Постигането на разбиране е да намериш верния път към верния напредък. Всичко се развива, но дали се развива по правилния начин – по начина, който насърчава човешкия живот и битие? Именно на тези въпроси отговаря науката теология. И в съчетание с новата физика в нея вече няма противоречие между богословие и наука, както през Х²Х в., когато например учените и философите твърдят, че чудесата и другите религиозни явления, които църквата смята за първостепенни, не съществуват реално, а са плод на въображението. Днес нещата са много по-различни и учените признават относителността на битието и затова са много повече готови да приемат това, което църквата предлага и представя като основно за товара на човешкия живот.

Вие сте удостоен и със званието Доктор хонорис кауза на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“?

Това се случи през 2000 г., когато празнувахме влизането в третото хилядолетие. На честванията в Богословския факултет имаше лектори от много страни и аз бях един от тях. Бях награден от отец Шиваров, декан на факултета с когото сме били сътрудници в много икуменически диалози през годините. Точно чрез тях и чрез срещите ми с българските теолози разбрах, че няма значение на какъв език говориш, защото, ако си православен, говориш на един език, мислиш по един начин и споделяш общ живот.

Кога за първи път посетихте България и какви бяха първите ви впечатления?

Дойдох за първи път през 1987 г., когато имаше честване на единадесетте славянски апостоли. Трябваше да подготвя лекция за приноса на българското православие към останалия православен свят. България е преминала през различни исторически фази като много други балкански страни, включително и Гърция. Единадесетте славянски апостоли са свързани с делото на св. св. Кирил и Методий. Те са били първите, приели новия език, възникнал с християнството, с покръстването на славяни и българи. Българите са първите, възприели кирилицата и писаното евангелие. Повечето от тези ученици са били българи. И всички останали славяни са приели този писмен език като християнски. В този момент разбрах, че макар гръцкият да е оригиналният език на евангелието, той не е оригиналният език на християнството, защото е съществувал преди това. Винаги е стоял проблемът, как да се различи древният елинизъм от новия православен елинизъм. А България се появява с този нов език, който е православен от самото си раждане.

Българският език е стопроцентово християнски език, защото първите писмени текстове са именно християнски. По-късно се появяват и други текстове, но раждането на този език, който дава начало на всички славянски езици, е нещо велико и именно това е значението на България на Балканите и в Източна Европа, както и като цяло за православната църква. България изиграва важна роля в покръстването на славяните и източноевропейците. Затова аз храня особена обич към българите. Ние, православните християни, обединяваме хората, а православната църква е основана на модела на Петдесетница – когато Светият Дух слиза при апостолите и те започват да проповядват не само на гръцки, но и на всички останали езици. Това е православието.

А какво е посланието на богословите към съвременните хора?

Богословието се занимава с човешкия дух, а модерната цивилизация – с икономика, комуникации, с множество материални неща. А човешкото същество е съставено от материя и дух. Ние трябва да запазим баланса между двете. В материално по-напредналите общества има огромна жажда за духовното, защото материалните блага не насърчават духовния живот на човека. А можем да открием много по-красиви и прекрасни човешки същества в общества, далеч по-примитивни. Така че православието и богословието култивират духовните страни на съществуванието ни и всеки, който разсъждава правилно за живота, истински се нуждае от духовните проникновения, които теологията дава на човечеството. И особено от проникновенията на православното богословие, което – вярваме – се гради не на човешките открития, а на божественото откровение.

Православието представлява волята божия за човешките същества. И ако Господ е създал всички неща от любов и от любов е решил да изкупи греховете на света, това е най-доброто послание, което можем да дадем на света – важно е да обичаме ближния си до такава степен, че чрез тази любов да можем да изкупим и най-тежките грехове.