Протойерей Кусан Хадавян: И Ботев е благодарил на арменския поп

Източник: Новинар

Протойерей Кусан Хадавян е роден през 1949 г. в София. Завършил е Техникума за художествени занаяти и след това е работил в златарската промишленост като галванотехник. После работи като технолог в Централния институт за изчислителна техника. През 1991 г. е ръкоположен за свещеник и служи в арменската църква в София. През 1994 г. е награден с Нагръден кръст. През 2002 г. на Преображение Христово е провъзгласен за протойерей. Това е най-високият сан сред бялото духовенство. Отец Кусан пише стихове, има издадена стихосбирка на арменски език. Той е автор и на книгата "Празници и традиции на Арменската апостолическа православна църква".

По време на турското робство арменските духовници безкористно и успешно са помагали на десетки български заточеници в Диарбекир – град, който се намира в турска Армения. Има много летописи, където се разказва каква роля са играли арменските духовници за освобождаване на българските революционери от занданите, за моралното и материалното им подпомагане. Христо Ботев чрез своя вестник "Знаме" публично благодари на тамошния арменски владика "за добрите му християнски дела", както се изразява поетът-революционер.

Има и много писма от български революционери, в които се говори за ролята на арменските духовници в Пловдив, които, използвайки своето влияние в конака, са ги спасявали от бесилката. Затова се казва "оплачи се на арменския поп". Арменската патриаршия и арменските духовници активно са съдействали за утвърждаването на Българската екзархия, за нейното настаняване в един от арменските квартали в Цариград, за предоставяне на арменски църкви за богослужение на български език.

При вас идват ли българи да ви се оплакват?

Макар и не много, имал съм такива случаи. Идва ли са да ме молят да бъде прочетена една молитва за здраве или ако са имали някакъв проблем, той да бъде разрешен по най-благоприятния начин. Искам да подчертая, че Бог само слуша и приема тези молитви, които нямат за цел да вредят някому.

Колко арменци живеят в България?

Около 24 000 души. Най-многочислена е арменската общност в Пловдив, после в София, Русе, Бургас и Варна. Арменци има и в Хасково, Сливен и Шумен.

Колко арменски църкви има у нас?

В България има 10 арменски църкви. В София има една църква на Арменската апостолическа православна църква. Имаме и параклис на Централните арменски гробища. Измежду всички арменски църкви в България русенската е най-старата, тя е построена през 1610 г. Там служи моят син. Имаме терен в центъра на София, до пл."Македония", за построяване на друга арменска църква. Настоятелствата положиха много усилия, но за съжаление финансовите ни средства са скромни и поради това строежът се бави.

Защо Арменската църква се нарича апостолическа?

Някой може да си помисли, че едва ли не сме секта, но това не е така. Арменската църква е една от най-старите християнски църкви в света и ние се чувстваме горди с това, че Армения през 301 г. първа в света е приела християнството като официална държавна религия. Армения приема християнството директно от христовите ученици – светите апостоли свети Тадей и свети Вартоломей. Затова се нарича Арменска апостолическа църква. Тези двама апостоли са посели семената на християнството по арменските земи. Нашият духовен водач се нарича католикос. По ранг това е по-високо от патриарха. Неговото седалище е в град Ечмиадзин, където е нашият духовен център, който се намира на 20 км от столицата на Армения – Ереван.

Вие сте работил като галванотехник и технолог. Защо станахте свещеник?

От малък исках да се посветя на Бога. През 90-те години се почувства недостиг на арменски свещеници, а и тогава Институтът за изчислителна техника, където работех, беше пред разформироване и затова се насочих към църквата.

Обичам да се държа естествено и непринудено с хората. Мисля, че едно духовно лице, особено свещеник, трябва да общува с всички. От неговия образ и външност трябва да лъха доброта, да бъде подчертано духовното, за да може човек спокойно да се отпусне и да открие сърцето и душата си пред свещеника.

При нас нямаме обичай, както при католиците, даден мирянин да се изповяда за своите грехове пред духовното лице и да получи опрощение.

При нас свещеникът чете пред всички присъстващи в църквата една молитва за разкаяние, която е доста дълга и включва всички възможни човешки грехове. По този начин и самият свещеник пречиства и себе си, и така дава опрощение на миряните, които в определен момент от литургията получават причастие. Непогрешим човек няма. Дори си позволявам да кажа, че духовници и миряни сме омесени от едно тесто.

Скоро ще празнуваме Великден. Как арменците празнуват Възкресение Христово?

И при нас имаме традиция да се боядисват яйца. Символ на Великден е червеното великденско яйце. Другите цветове са само за разнообразие. Червеният цвят е цветът на любовта. Червеният цвят символизира и Христовата кръв – тази невинна кръв, която той проля за човечеството. Месим също и козунаци. Различното при нас е, че нашата предпазнична тържествена литургия в събота приключва към 19.30 ч. Тогава ние казваме "Христос Воскресе". По нашия църковен канон новият ден започва от предходния след приключване на вечерната служба. Следователно след като е приключила предпазничната божествена литургия, вече е Великден. Възкресение Христово тази година за нас е на 16 април. Нашият Великден винаги съвпада с този на католиците.

Добре ли се чувстват арменците в България?

Не само че се чувстваме добре, ние обичаме България. Арменският народ е навеки благодарен на слънчева и гостоприемна България за това, че през периода 1915-1922 г. много наши сънародници, които живееха на територията на турска Армения и бяха прокудени от земите си, бяха приети в България. Знае се за арменския геноцид, че 1,5 млн. арменци бяха унищожени, изклани, избити или хвърлени в арабските пустини. Тези трагични събития се разиграват в края на ХIХ в. и през 1915 г. на 24 април арменците в Армения и по света отдават почит на хилядите невинни мъже, жени и деца, които бяха убити.

Малко държави са признали обаче арменският геноцид.

Това е много деликатен въпрос и не се ангажирам да взема становище по него. Искам обаче да се знае едно нещо – арменците не търсят мъст. Ние уважаваме турския народ, но нашето желание е да се признае, че действително е имало геноцид и е имало масово унощожаване, макар че за това са виновни отделни единици от тогавашната управляваща върхушка. Турският народ абсолютно с нищо не е виновен. Ние сме много толерантни към всички малцинства и може би арменското малцинство е най-непретенциозното. България няма никакви проблеми с арменската общност тук. Ние сме придобили навика и обичаите на България и много добре знаем, че трябва да бъдем достойни граждани на тази страна, да почитаме, да уважаваме и стриктно да спазваме законите на страната, защото ние живеем в България, без обаче да забравяме родния си език, култура и църква.

Според вас с какво срещите между ръководителите на вероизповеданията у нас ще бъдат полезни? Миналата седмица Светият синод на Българската православна църква за пръв път инициира подобна среща.

Какво по-хубаво от това да има разбирателство, да има уважение между етносите и религиите в България. Какво по-хубаво от това да се зачитат религията, традициите на всеки един народ, независимо дали е християнски, или мюсюлмански. Трябва да умеем да уважаваме традициите на другите народи. В това отношение България може само да се гордее. Тук малцинствата имат пълна свобода. Може да се проповядва на техния роден език в храмовете. Малцинствата могат да учат своя роден език. В това няма нищо лошо.

Хуморът сплотява ли арменците? Бихте ли разказали някой арменски виц.

Арменският народ умее да се смее, умее и да се весели, макар че историята ни е с много черни, тъжни краски. Препатил народ, изключително страдал и измъчван, но въпреки това благодарение на своя висок дух армененецът е успял през вековете да съхрани своята жизнеустойчивост, да запази своя хумор. В момента не се сещам някой виц, иначе с удоволствие бих ви разказал, защото аз самият обичам да се шегувам. Предпочитам обаче да ви прочета едно стихотворение от един мой млад сънародник и поет Армен Месропян, който твърде рано приключи своя земен път. Стихотворението се казва "Пролет":

Пролет, слънце, красота,
Боже, как се промени светът.
Как всичко се възражда
и радостта в сърцата се преражда.

След дълги мрачни, сиви дни
човешката душа се промени.
След студ, поледици, мъгли
слънце света пак озари.

От лъчите светли, топли
всичко лошо изгоря в нас.
От небето синьо, светло
черпим сила, мощ и страст.

Пролет, слънце, красота,
Боже, как се промени светът.
По-щастливо се живее,
а човекът пак се смее.