Проф. Иван Желев: Най-големият губещ от вероучението ще е православието

Бил е учител в Софийската духовна семинария, началник на кабинета на патриарх Максим, преподавател в Духовната академия, зам.-ректор на СУ, зам.-декан и декан на Богословския факултет. От 2002 г. е директор на Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет и председател на УС на Ефория "Зограф". Член на екипа за превод на Библията на български език, член на Богословската комисия при Св.Синод на Българска православна църква. Той е официален преводач на Българската патриаршия за гръцки език, архонт-велик преводач на Цариградската вселенска патриаршия.

– Проф.Желев, какво според вас трябва да учат децата в училище?

– Аз съм за това в училищата да се преподава предмета "Религия" и харесвам тази форма, която съществува в момента, макар и като незадължителен предмет. Така се дава възможност на децата да се запознаят с онази религия, към която традиционно принадлежат техните семейства. Веведе ли се обаче като задължителен предмет, ще възникнат много проблеми. Един от тях е, че няма достатъчно учители и това е болка за православните. Ще се наложи да се преквалифицират хора и има опасност те по-скоро да навредят. Богословските факултети на университетите "произвеждат" кадри, но повечето от тях вече имят някаква работа и не желаят да влизат в системата на образованието заради ниските заплати.

Отделно България като демократична европейска държава ще се наложи да даде възможност на всички вероизповедания да присъстват в учебната програма. Това ще рече, че в едно училище, където десет деца са от семейства на Свидетели на Йехова, ще е задължително да им се осигури обучение по тяхната религия – никой не може да ги спре. В много от ромските махали в градовете много силни са протестантските църкви и ще искат децата им ще учат протестантство. Най-немотивираната част от населението са източно православните християни. Често ние завявяваме, че сме православни и го обясняваме само с факта, че баба ни и дядо ни са православни или сме кръстени като деца. След като не ходим на църква в неделя, не участваме в живота на общността, ние не сме истински християни. Затова казвам, че при въвеждане на "Вероучение", православието ще е големият губещ. Ще се окажем в ситуация другите вероизповедания да се състезават с нас и те ще ни изпреварят просто защото са по-усърдни. Те не с а ни виновни, тъй като ние просто често сме "нито топли, нито студени", както казва Писанието, и не си вършим работата както трябва.

– Защо се стигна до положението да говорим за опасност за православието? Защо църквата се страхува от другите вероизповедания?

– Защото православната църква няма самочувствие за богатството, което притежава и няма идея как да го умножава. Неспособността да работим на своето поле ни кара да завиждаме на съседа, който е произвел добри плодове в неговата градина. Вярно е, че още месец след промените Светият синод излезе с решение да се възстановят православните братства и неделните училища, но нищо не е направено.

– Чия е вината?

– На свещениците, които обаче са контролирани от владиците си. Говорят се общи приказки, а няма конкретни дела. На колко места хората са мотивирани да водят църковен живот?! Поклонническите пътувания са нещо много важно, тъй като могат да обърнат човек от хладен в горещ вярващ. Това са форми, които не се използват. После се сърдим, че идва протестант, завършил в Харвард примерно, модерен човек и привлича децата с тълкуванията си за вярата. Това са хора мобилни и способни да използват всяка възможност. Можем само да се учим от протестантите, а не го правим. Нека нашите свещеници да се учат от мюсюлманите, от йеховисти и мормони, които ходят от врата на врата.

На времето един от ранните съветски болшевишки лидери беше казал, че скоро бабушките ще измрат и повече няма да има вярващи. Грешката му обаче е, че той не е осъзнал, че винаги ще има бабушки. Ние не можем да разчитаме, че църквата ни ще бъде общество от бабушки. Жалкото е, че не работим със средното поколение, с децата, които са най-благодатната почва.

– Защо всичко това не се използва тогава?

– Не знам. Трябва да питате дядо владика. Всеки владика сам по себе си е чудесен човек – умен, ерудиран. Той обаче трябва да умее много повече неща, включително и стопански въпроси, да упражнява контрол и да работи с хората. Те могат дори да задължат духовниците да си вършат работата. Православната църква се впусна в строителство на храмове и манастири като вложи в тях огромни човешки и материални ресурси. Не че няма нужда от църкви, но протестантите без да имат църкви работят. За тях е по-важна работата с хората, отколкото строежа на празни сгради.

– Съгласен ли сте, че това е някакъв вид съремнование с мюсюлманството и повсеместното издигане на минарета?

– Би могло и така изтълкува, но по-скоро е амбиция на политически организации, които насъскват православните да строят в отговор на мюсюлманите. Истината обаче е друга – когато ходжата извика, всички отиват на молитва, а когато нашата камбана бие, ПРАВОСЛАВНИЯТ българин даже не се прекръства. Дори се дразни, че в неделя го буди в 8 часа сутринта. За съжаление това е състоянието на православието.

– Българският народ вярващ ли е?

– Като цяло ми е трудно да кажа, но на фона на околните народи май сме на последно място. Погледнете румънците, гърците, да не говорим за турците… Не се отличаваме с особена религиозност. Не се боим от Бога и не почитаме царя. С целия този спор около вероучението се страхувам, че владиците искат да прехвърлят отговорността на държавата.

– Къде сбърка православната църква?

– Аз мисля, че владиците, които застанаха зад идеята за вероучение, не са никак наясно с нещата. Никой от тези хора няма педагогическа квалификация, а са седнали да решават педагогически въпрос. От друга страна работната група, която събраха, беше от млади богослови, които също не са били учители. С препоръка на православната църква Министерството на образованието назначи седем експерти в регионалните инспекторати. Нито един от тях не беше включен в групата, да не говорим за редови учители. Те се впуснаха в яростна защита на тяхната теза, но не съм сигурен, че това е най-резултатната позиция.

Лично аз съм по-скоро разочарован от развитието на нещата, тъй като има реална опасност да се блокира въобще идеята за религиозно обучение. Перспективите не са никак добри. Някои хора се опияняват от възможността да критикуват другите, но констурктивността е когато можеш да предложиш нещо градивно. Аз бих се съгласил с варианта на обществения съвет, в който участваха няколко колеги, на които имам доверие и водят политика на разумен компромис. За пръв път пред вас си позволявам да коментирам този въпрос, за да не ме обвинят като православен богослов и държавен служител, че не защитавам позицията на Светия синод.

– Има ли надежда все пак?

– Има, но тя не е в човеците. Вярвам, че Бог все пак ще промени нещата към по-добро. Лозето не иска само молитва, а и мотика – т.е. ние трябва да вършим своята дейност като се уповаваме на вярата.