Проф. Райнц: Богословската школа в Халки трябва да бъде отворена отново!

Как мислите, г-н Професоре, Византия представлява ли все още криво разбрано явление?

Да това все още е едно криво разбрано явление. Често на него се гледа единствено през призмата на Църковната история. Все пак там не са живели само клирици, имало е и търговци, селяни, държавни служители. Имало е и различни етноси. Византия не е била нещо толкова монолитно, колкото се схваща днес в Елада, а и понякога в чужбина. Аз лично не съм съгласен с формулировката, че това общество е било “теократично”. Да, това е била държава, в която Църквата е играла неимоверно важна роля, но не е била “теократична държава”. Във византийското общество, което от ІV век има противоречива социална база, ромеите са харесвали и тачели древноелинската култура, но ги е смущавало често нейното вътрешно идейно съдържание, несъвпадащо с християнската вяра. Така те като че ли са търсели компромиса между две крайности. Те казвали “да” на езика, формата, логиката, поезията, Омир, но твърдо “не” на всичко, свързано с “боговете” на древните… Като че ли това е едно базисно противоречие в обществото и сред византийските интелектуалци.

Защо има криво разбиране на явлението Визанития в Европа?

Защото значителна част от тази култура, която успява да надживее времето, е Църквата. Патриаршеската институция представлява естествен продължител на тази култура. По тези места значението на “църковното” има своята историческа основа и това не е случайно. За Запада обаче Византия си остава нещо в някаква степен еретическо. От гледна точка на Римската църква у Византия има нещо схизматично, но в крайна сметка каква е разликата между схизма и ерес, дали едното не е следствие от другото. Разбира се, ние византолозите, чужденци и гърци, се опитваме да изправим този възглед, тази гледна точка. Днес има музеи, които извършват прекрасна работа в тази именно насока. Например византийските музеи в Атина и Солун. Посетителите в тях, мисля аз, могат да получат един много правилен, обективен и цялостен образ на Византийската култура, който не изхожда от идеологически или националистически основи. Това е много важно. Елада по някакъв начин е наследница на Византия, но не бива всички да гледаме Византия от тази тесногръда перспектива.

Е, все пак притежава ли Византия отпечатъка на елинското?

Разбира се, тя носи отпечатъка на древна Елада. Особено след ІХ-Х век, когато гръцкият език започва да преобладава. Също така, именно посредством Византия в Европа и арабския свят се разпростират постиженията на античната класическа култура. Съвременна Гърция обаче едва след края на ХІХ век осъзна себе си като наследница на Византия. Едва след епохата на Романтизма, с личността и делото на Папаригопулос Византийската култура зае своето място в историческото наследство на Гърция. Разбира се, Византия обаче и нейната култура не принадлежат единствено на днешна Гърция. Византия представлява една значителна част от историческото наследство на Европа.

Катедрите по византология във висшите институти на Западна Европа сега в какво положение се намират?

В европейските университети изучаването на византийска култура се разглежда като периферно. Катедрите “изтъняват”, бих казал. Първоначално в Германия имаше една катедра в Мюнхенския Университет, след Войната се появи една в Кьолн, след десетилетието на 60-те и 70-те години, когато немското правителство даваше много средства за университетите, бяха организирани катедри по византинистика в Берлин, Вюрцбург, Бон, Бохум и др. Сега тези катедри се клатят, тъй като се намираме във време на криза за хуманитаристиката като цяло. Сега е време на икономическа “оптимизация”; с други думи – имаме затруднения. Държавата отрязва 10 бройки по византинистика, но отрязва и 5 000 места за немска филология. Бяха вече закрити катедрите в Бохум, Бон, под въпрос е и катедрата в Лайпциг /тя по начало е малка/. Същото се случва и с други. Сега се намесва и гръцката държава, но тя най-вече подпомага новогръцката филология. Все пак, нека отбележим, че днес Гърция има силна културна политика. Това може да не е идеалният вариант, но все пак е някакво временно решение.

На какво се дължи фактът, че доста от най-знаменитите изследователи в тая област не са елини?

Дължи се на закъснялото влизане на Елада в европейските идейни тенденции. Помислете, когато Гърция получаваше своята свобода през 20-те години на ХІХ век, в Европа вече имаше изтъкнати византолози. Днес обаче има значими учени византинисти, които са гърци, както в самата Елада, така и в чужбина. Например нека отбележа г-жа Ангелики Лайлу, която работи понастоящем в Харвард."

Как виждате бъдещето на Вселенската патриаршия в Константинопол?

Труден въпрос. Надявам се нещата да приключат с едно споразумение. Разбира се, разговорите са трудни, но ако Турция иска да влезе в Европейския съюз, ще се наложи да разреши много проблеми, налични понастоящем. Трябва да позволи отварянето отново на Богословската Школа в Халки. Как и какво ще става не знам, но съм убеден, че Турция няма да влезе в Европа, ако не разреши проблема с Патриаршията. Турция просто трябва да признае тази традиция. Лично аз се радвам, когато гледам турски юноши и девойки да учат в класически училища или да следват класическа филология в Университета. Една туркиня например, която се омъжи за немец – специалист по история на изкуството – под мое научно ръководство направи своята следдокторска специализация в областта на класическата гръцка древност. Лека по лека трябва да бъдат премахнати националистическите стени. Началото ще положат хората на мисълта.

Съгласен ли сте със Стивън Рънсиман, че “следващият век ще бъде векът на Православието”?

Много уважавам Рънсиман, но това, което е казал изглежда малко помпозно. Ако искате моя отговор, ще кажа че по-скоро не.