Свещеник Владко Тасков: Всеки енорийски храм е Иерусалим

Свещеник Владко Тасков е на 50 години. Роден е и живее в Сандански. Женен с три деца – син и две дъщери. Завършва Техникума по селско стопанство “Акад. Климент Тимирязев” в родния си град, а след това – Духовната академия в София. Работи като енорийски свещеник в Сандански, където известно време е и архиерейски наместник. В момента е енорийски свещеник в село Кулата, община Петрич.

– Ваше Всеблагоговейнство, предлагам да започнем този разговор от чудото на Рождество Христово. Какво представлява то?

– Рождество Христово е началото на всички големи празници, свързани с живота и постоянното присъствие на Господ Иисус Христос в света. Чрез Рождеството Си Бог ни показа, че Той е в света, като хората, които е сътворил. Както се казва в песента, „Бог яви се в плът”, като мен и като теб. Така нашият Бог стана достижим за всеки от нас. Той дойде за да ни направи подобни на Себе Си и да ни направи едно. Това е най-голямото чудо, какво по голямо чудо от това! Но нека най-напред да си изясним какво е чудо, за да знаем какво търсим и за да разберем, че това наистина е така. Разбира се, като наше, православно, византийско и средиземноморско определение, което датира от 14-и век. Чудо е всяко Божие благодеяние за спасение и изправление на грешния човек, какъвто си ти, какъвто съм и аз. А не някаква промяна, обяснима с физически, химически или друг някакъв закон. Представяте ли си какво голямо чудо е това – Бог така да прояви милост към човека, че да се яви в плът и на всичко отгоре да изживее един човешки живот. Бог идва в света като обикновен човек, за да даде възможност да го видим и заобичаме. И да разберем, че само свободният човек, който осъзнава греха си, може да обича истински.

– Всесилният и Всемогъщият се смирява до такава степен, че се ражда като обикновен човек. Това наистина ли трябва да се осъзнае, за да се разбере?

– Да, дори още по-дълбоко. Той идва от яслата на добитъка, а не като мен и като теб от родилно отделение. Той идва от възможно най-ниското обществено стъпало, изгражда се като човек и ето 2 000 години тържествува във всяка една душа, която действително се радва на това велико Божие чудо.

– И която по своя воля, доброволно Го е приела? Защото, за разлика от всички други измислени богове в човешката история, нашият Бог търпеливо чака ние сами, по своя воля да решим дали да Го приемем, или – не?

– Да, да, Той ни подканя и чака за прегръдка. И не разбирам защо понякога някой застава като големец и се опитва да вкара хората насила в царството Божие. Интересно, как мисли, че ще стане това! Царството Си Бог е приготвил за онази душа, която го обича,която пламенно Го желае и е готова да се промени, да засияе и да стане негова жителка.

– Освен описаните в Светото писание, други чудеса стават ли в по-ново и най-ново време?

– Да, чудеса стават постоянно. Но за да стане възможно едно такова отношение на Бог към човека, трябва да е налице кореспонденция между човека и Бога, която се основава на вярата на човека. Ако човек има достатъчно и правилна вяра в Бога, тази връзка се осъществява и Бог със своята невидима сила се намесва и дава онова, което в конкретния случай и момент е необходимо. И ние казваме: „А, стана чудо!” При нас чудото е от милостта Божия, но ние все повече и повече загрубяваме. Ние благодарим за толкова дребни неща на човеци, които са ни помогнали. Благодарим на един шофьор, който ни е взел и ни е откарал там, където сме искали да стигнем, благодарим на един учител за това, че учи децата ни, благодарим на един лекар, който е излекувал болката ни. А не ни идва на ум да благодарим на Бога за това, че замръкваме и осъмваме. Ако на мене ми свършат дните, кой може да спре отхождащия си от мен живот? Само Този, Който го е дал. Но ние не си задаваме този въпрос. И друго, за да се получи тази кореспонденция между човека и Бога, човекът трябва да бъде нищ духом. Тоест, човекът трябва да има много дълбоко съзнание на грешник, да осъзнава, че без Бога е нищо. Бог и по време на земния Си живот, и сега продължава да ни показва това. За да молим Бога да стане това чудо с нас или с някой наш близък, ние трябва да минем този етап на развитие. Трябва да се роди Иисус Христос или постоянно да се ражда в душата ти като малко дете. И ти да се умиляваш, и той да се умилява, и всички да се покайваме за грешките си и да ги поправяме, за да се възвисяваме към Бога, а Той да ни даде милостта Си. Чудото не е някаква приумица на Бога. Нашият Бог не е Мохамед, не е някакъв езически идол, нашият Бог трябва да бъде възприеман изцяло на духовно-разумна основа. Чудото става там, където грешен човек има възможност да помоли Бог и Бог да изпълни молбата му. И чудеса стават постоянно.

– Можете ли да посочите пример?

– Преди 7 – 8 години ме помоли дядо Евлогий, Рилският игумен, да опишем един такъв случай, една наша землячка, обездвижена от тежка болест, беше на път да си отиде от този свят. Няколко братя служиха съответните тайнствени молитви, изповяда я един от тях, тя се подготви, причасти се, но после реши да отиде до Рилския манастир. Там помоли Св. Йоан да й даде възможност да отиде на гроба му. Качват я в колата, тръгват и като спират там, тя отваря вратата, слиза и тичешком отива до гроба. Това, ако не е чудо, кое да е, след като всички я бяха отписали от живота. Да, тя все още има проблеми, пак ходи на лекар, но това е вече грижа за здравето, което Бог по някакъв начин е възвърнал. Толкова, колкото сме Го помолили, защото ние сме грешни човеци. Ако бяхме малко по-духовни, и имахме повече вяра, Бог щеше да изпълни докрай молбата ни. Но е факт, че Бог й оказа незаслужената си милост и тази наша сестра продължава да се труди.

– Бихте ли я назовали?

– Не, това си е тайна, която само Бог, ако реши, ще открие. Но когато я внесоха в храма, все едно, че евангелието ставаше действителност. Четирима човека я носят като онзи, разслабения. Служихме и в „Св. Георги” и докато служехме, плачехме от тъга. Детенцето й беше на 2 – 3 годинки, как да останеш равнодушен. И молиш Бога да прости моите грехове, защото заради моите грехове Той наказва и него. Чудо. Чудо и то голямо беше това. Но то се случва на грешния човек, на искрено разкаялия се за сторените грехове и искрено търсещ Божията помощ. Не на онзи, който тича в черквата и иска Киприянови молитви от магии. Това са пълни глупости! Скърби има, но пътят за избавление от тях не е Киприяновата или не знам чия молитва, пътят е тайнството. Православният свещеник не е ходжа, за да чете заклинателни молитви. Православният свещеник е тайноизвършител, защото той е свидетел на тази голяма тайна – раждането на Спасителя. Спасителят дава избавление от силите на злото, а не някакви заклинателни молитви, преведени от не знам къде си и вложени в християнството. Има ги и в Сандански тези прояви, защото в Сандански идват какви ли не хора и носят какво ли не. А санданският християнин вече беше започнал да осъзнава, че е образ на Иисус Христос. Наистина това е много сложен и дълъг процес, не става с магическа пръчка, но лека-полека ние бяхме започнали да развиваме и утвърждаваме истинската православна християнска култура. Но най-страшното е, че се води борба за превръщане на православния свещеник в заклинател. Такъв, какъвто е ходжата, какъвто е равинът, какъвто е будистът…, а не в тайноизвършител. На нас ни се налага да водим тази борба и срещу „свои”. И при нас има постоянно покаяние, причастяване и любов и желание да живееш с Бога. Да живееш с това велико чудо, каквото е раждането на Спасителя. В нито една друга религия няма такова съвършено чудо каквото е явяването на нашия Бог в човешка плът.

– Някои учени хора твърдят, че в нашата религия има разни езически елементи и неща, възприети от дохристиянските религии?

– Вижте, такива винаги е имало. Лошото при нас е, че липсва правилна богословска подготовка на хората. Лошото е, че в съвременното православие се развива едно богословие на символизма. И то не на онзи символизъм, който през 5-и – 6-и век се е опитвал да тълкува, че животът ни тук е отпечатък на небесния, на духовния. А символизъм в смисъл, че това са само едни символи, с които се изобразява невидимото. А не е така. Православието не е символизъм, православието, както и друг път съм казвал, е живот. Всяко едно нещо в него е изпълнено с живот. А някои взеха да проповядват, и то от амвона тук, в града на светите Козма и Дамян, че Иисус Христос бил донесъл нова ценностна система. Такава ценностна система, че като я вземем, ние се изграждаме. Нищо подобно, нова ценностна система може да са донесли Мохамед, Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин, но не и родилото се дете – Иисус Христос. Защото Той донесе нов човек, донесе Себе си, а не някаква филосовска система, от която произтичат някакви идеологии. И Той, и нашите православни свети отци, нямат идеология, те имат живот. Такива трябва да бъдем и ние.

– Говорили сме с Вас и друг път, но на всички онези, които търсят чудеса по Рупите, по Кръстова гора и по други, измислени места с изправени кръстове и новопостроени параклиси, какво Бихте казали?

– Жалко, жалко е защото ние не даваме богословски отговор на реалността, в която живеем. Стана модерно тази или онази икона да бъдат чудотворни, този манастир чудотворен, онази черква чудотворна, Иерусалим чудотворен, Света гора чудотворна. Няма такова нещо! Всяка икона е чудотворна, когато е изписана от православен дух и в нея живее православен дух. И когато тя срещне вярата, става чудото. Ако това го няма, има гностически представи за светините. Да ми прости Господ, но ще спомена един факт. Спомняте си, когато преди два-три месеца донесоха мощите от Зограф. Вижте на какво гностическо ниво се намираме ние. И до каква степен сме избягали от тайната на въплъщението, от тайната на явилия се Иисус Христос. Нали Иисус Христос е център на целия ни православен християнски живот? Идват, поставят се мощите в храма, почва се литургия, водена от двама епископи. Но народът не се интересува какво става в олтара, а се надпреварва да се докосне до мощите. Без да знае, че благодатта в този момент не е там, защото самите светии, които са осветили тези мощи, не са там, а в олтара. Там, където е Бог. Но най- възмутителното беше, че се служи литургия, няколко човека, приготвили се за причастие, с разкаяние, умиление и любов стоят там и чакат. И когато напомнят за себе си, ги отпращат към другия край на храма. Става така, че единствените, които са готови да приемат Христос в тази навалица, са отхвърлени. Ето това е символизмът. И така става и в Петрич, и в Сандански, така е навсякъде.

– На нас, миряните, ли не достига вяра, на вас, свещениците ли…

– Най-вече на нас.

– Но напоследък стана модерно да се носят отнякъде някакви свети мощи в някоя черква, за да се привлича народът там?

– Това са неща, които ние не сме разкрили достатъчно добре богословски. Така, като чета, живият огън си е бил и по времето на Антиохия, и Цариград, но никой не му е обръщал внимание. Защо? Защото Иерусалим е всеки храм. Няма смисъл да биеш път чак до Светите земи, ето ти енорийския храм, ето ти олтара! Там е земният Иерусалим. И като идеш там и се подготвиш и се отдадеш на усъвършенстване, искаш да се спасиш ти, другият, третият, можеш да четеш, ето Евангелието. Ако трябва ще ти помогна, ще го изучаваме заедно, и, като влезем, нашият храм действително ще прилича на небесния Иерусалим. В Цариград не се е налагало да се ходи някъде и да се търси благодат, защото тя е била в храма. Това е западна представа, знаете защо идват и по нашите земи кръстоносците. Като някаква туристическа агенция! Та и ние сега – по същия начин. А не е така, каквато е благодатта в Иерусалим на Божи гроб, такава е благодатта и в олтара на „Св. Георги”, такава е благодатта и в олтара на „Светия Отец” в Пирин планина. Същата благодат е, не е по-различна, защото Бог е един и същ

– Той самият чрез Светото писание ни казва, че „където са двама или трима събрани в Мое име, там Съм и Аз посред тях”. А ние едва ли не се опитваме да Го вкараме в някакви предмети.

– Да, няма нужда да ходим чак до Иерусалим, за да го намерим. Там можем да отидем просто на една приятна туристическа разходка. Всеки храм е Иерусалим. Другото е опит да постигнем духовни цели с мирски средства. За това, че не сме го почувствали, вината си е наша, на човеците. Ние не сме се потрудили да открием чудото на раждането на Спасителя. Както беше казал един от светите отци, не се ли роди Иисус Христос в душата ти, където и да ходиш да го търсиш, няма да Го намериш.

– И Вие, като свещеник не можете да посочите на търсещите чудеса място, в което могат да ги намерят?

– Няма друго такова място, освен енорийския храм. Питат някои защо Св. Йоан не чудотвори така, както е чудотворил на времето. Ами, защото ние не го търсим постоянно в енорийския храм. Палим колата, отиваме там и се бием в гърдите: „Дай ни!” Какво да ми даде? С какво съм заслужил да ми се даде? Или защото ме е подгонила нуждата и съм притеснен, и обичам не от любов, а от страх. Рилският светец пак ще започне да чудотвори, но когато започнеш от енорийския храм. Защото храмът не е дом за молитва, както ни учат някои учители, храмът е дом, където се учим да живеем заедно. Можем да се молим непрестанно и навсякъде, но не можем да бъдем заедно на друго място, освен в храма. И, както е казал вселенският патриарх през 1936 г. в Брюксел, в храма всеки се уподобява на божественото лице, всеки е със своето лице и е разпознаваем със собственото си лице. И колкото е по-близо до Бога, толкова по-ярко отразява това лице Божията светлина. Затова трябва да пребиваваме постоянно в храма, не само да минаваме там по празници.

– А в Рождественската нощ какво да търсим?

– След като сме преминали поста, къде славно, къде в безчестие, в Рождественската нощ трябва да застанем на едно от местата в евангелието. Да застанем така, че да Му се радваме. Ако не сме от страната на Св. Богородица и праведния Йосиф, поне да сме от страната на овчарите. Да Го гледаме и да се радваме, това е. Другото, постните сърми, богатата трапеза, това са прибавки на живота. Основният смисъл е там – всички заедно да се намерим при яслата, за да видим младенеца и да го приемем с душите си. Защото Бог се е родил преди 2 000 години във Витлеем, но се ражда отново и отново и във всяка душа, която пожелае да Го приеме.

– Накрая Ви моля за едно пожелание към нашите читатели.

– Какво по-хубаво пожелание от евангелското „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците блага воля!” | вестник "Вяра"